Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Глава 1. Причинителите на инсулта
Глава 2. Първите няколко дни
Глава 3. Последиците от мозъчния удар
Глава 4. Психика, интелект, настроение
Глава 5. Обратният път
Глава 6. Започнете живота си отново!
Глава 7. Всекидневните проблеми
Глава 8. Медикаменти за лечение на инсулт
Глава 9. Съвременни аспекти в лечението на инсулта
Глава 10. Сърдечно-съдова система
Глава 11. Ангина пекторис (стенокардия)
Глава 12. Сърдечна атака (миокарден инфаркт)
Глава 13. Жените и сърдечните заболявания
Глава 14. След сърдечната атака
Глава 15. Съвременни аспекти в лечението на миокардния инфаркт
Глава 16. Няколко полезни съвета
Глава 17. Най-често предписвани лекарства при сърдечни заболявания
За автора
Приложение 1
Приложение 2
Приложение 3
Приложение 4
Приложение 5
Приложение 6
Приложение 7
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... инсулт и инфаркт
Автор:
Смит, Том

Глава 4. Психика, интелект, настроение

След толкова тежко заболяване като инсулта в психиката на пострадалия обикновено настъпват сериозни промени. Най-често срещани са депресията и чувството за тревожност.
Това обаче далеч не е всичко. Мозъкът е отговорен както за настроението и индивидуалността на човека, така и за интелекта му. Ето защо всяко едно поражение върху него може да доведе до големи промени в реакциите и психическото състояние на пациента. Много често роднините на болния се притесняват повече от личностните и психическите промени, отколкото от физическите недъзи, придобити в резултат на заболяването.
Абсолютно нормално е в първите дни болният да реагира с раздразнение, депресия и тревожност (фрустрация). Потиснатото състояние е характерно за началната фаза на заболяването и обикновено преминава бързо. Повечето хора редом с физическото си оздравяване се възстановяват и психически. Професионалната помощ помага, окуражава и успокоява пациента.
Въпреки всичко казано дотук в резултат на инсулта някои пациенти драстично променят начина си на мислене и реакциите си спрямо различни обстоятелства. Някои пациенти с мозъчен удар въпреки парализираната дясна или лява част на тялото продължават да мислят и да реагират така, както са го правили, когато са били здрави, без да осъзнават, че в резултат на заболяването вече са инвалиди в една или друга степен. Един от начините да се разбере дали случаят е такъв е да се попита болния дали смята, че може да шофира. Повечето пострадали се съгласяват, че не са в състояние да го правят, но други уверено твърдят, че могат да застанат зад волана, без да отчитат като пречка парализата си. Това измамно чувство може за кратко да е от полза на болния, но то е и източник на злополуки и нещастия както за него самия, така и за близките му, които трябва да се справят с тези обстоятелства.
По-често срещана е противоположната реакция. Пострадалите стават затворени, необщителни, изолират се от околните, дори отказват да разговарят с близките си. За околните това е голям шок, защото те постоянно се сблъскват с песимизма, отчаянието и страховете на болния.
Оптимизмът е единственият начин, чрез който могат да се преодолеят тези обстоятелства. След като имате ясна представа, че състоянието на болния е резултат от инсулта, можете да контролирате ситуацията и да се справите с нея. Този процес може да бъде подпомогнат, ако близките на болния споделят всички позитивни новини с него, окуражават го, настройват го оптимистично и го насърчават. Въпреки привидната си необщителност пострадалият се нуждае от внимание и трябва да усеща, че е нужен и има своето място в семейството.
За прекаралите инсулт бездействието може да бъде толкова затормозяващо, колкото и емоционалните проблеми. В първите дни след удара много хора губят интерес към живота като цяло. Те са напълно безразлични към това, което се случва около тях, не желаят да разговарят, бързо се отегчават, когато са в обкръжението на близките си, уморяват се лссно, нямат енергия да довършат работата, с която са се захванали. Най-често изобщо не намират сили да се захванат с каквото и да било от домашните си задължения.
Тази пасивност отчасти се дължи на това, че лесно се уморяват, но тя е и резултат от отказа на болния да взима решения. Това инстинктивно го предпазва от стреса, съпровождащ този акт. Новите неща плашат пострадалия и той се старае да ги отбягва по всякакъв начин.
Подходът трябва да е двустранен. Една част от деня трябва да е определена за почивка (например ранния следобед). През останалото време болният трябва да бъде насърчаван и окуражаван да взима самостоятелни решения относно всекидневния си живот, дори що се отнася до такива дребни неща като подбирането на дрехите, с които трябва да се облече, или как да прекара вечерта. Трябва да се опитвате да го въвлечете и в семейни разговори и взимането на общи семейни решения по каквито и да било въпроси.
Една от новите черти в характера на болния, която много ядосва или разстройва близките му, е промяната в емоционалните реакции. След инсулт способността за самоконтрол обикновено се губи и болният е склонен да избухва в сълзи при най-малката емоционална провокация, често при съвсем неподходящи обстоятелства.
Подобни емоционални изблици не означават непременно депресия или емоционален дискомфорт. Те са провокирани по-скоро от затруднение и фрустрация поради невъзможността да се контролират чувствата. Този изблик обикновено съдържа елементи на страх, гняв или други такива емоции, които не могат да бъдат изразени другояче освен чрез сълзи.
Болният може внезапно да „превключи” от плач на смях без видима причина. Пристъпът на смях понякога е толкова неконтролируем, че звучи почти маниакално – преживяване, което разстройва близките много повече, отколкото неконтролируемия плач. Редките изблици на ругатни и клетви също шокират, особено когато звучат в устата на човек, който винаги си е подбирал внимателно думите.
Това странно поведение трябва да бъде посрещано с разбиране, тъй като се дължи изцяло на невъзможността на болния да овладее емоциите си. Най-добрият начин да се справите с това положение е да игнорирате неконтролираните изблици и да продължите да общувате с него спокойно и нормално. Ако емоционалните изблици са провокирани от нещо очевидно, болногледачът трябва да се опита да помогне за преодоляване на проблема.
Ако подобни изблици зачестят и станат обичайни в общуването между болния и грижещия се за него, трябва да се предприемат съответните грижи. Обикновено споровете с пострадалия са безсмислени, но след като премине пристъпът, трябва да му се обясни, че поведението е неприемливо. Болногледачът има нелеката задача да балансира между съчувствието си към страданието на болния и опита да коригира очевидно антисоциалното му поведение.
До голяма степен необичайното поведение се дължи на пораженията върху трите най-важни аспекта на човешкия интелект – памет, концентрация и логика. През първоначалния възстановителен период близките може да са шокирани от очевидната загуба на интелектуални способности. Но в тези първи дни на заболяването е много трудно да се определи дали това е временно състояние, дължащо се на емоционалния стрес от прекарания удар, или се отнася за сериозни проблеми с умствените възможности на пострадалия. Първото се преодолява и болният се възстановява бързо от стреса, но реалните поражения, дължащи се на физиологични изменения, се възстановяват много бавно, а често са и необратими.
Загубата на памет е характерна за една част от хора, прекарали инсулт. Тя варира от съвсем лека форма (бели петна в рамките на неколкодневен период преди удара) до по-сериозни състояния, при които пациентът е с пълна амнезия и не помни дори неща, случили се преди минути около него. Но дори и при тежките случаи се запазва паметта за отдавна отминали събития. Това е особено важно, тъй като възстановяването на цялостната памет е значително по-лесно, когато се „надгражда” върху това, което е „съхранено”. Този процес е най-успешен, когато се провежда в дома на болния, тъй като познатата обстановка предотвратява евентуално още по-голямо объркване, свързано с нови места или ситуации.
Работата върху концентрацията на болния също е от голямо значение за подобряване на интелектуалното му състояние. Добре е, ако се провежда в домашна обстановка, сред приятели и роднини, които подкрепят и окуражават болния.
Комбинацията от частична загуба на памет, неспособност за концентрация и затруднение (при голяма част от болните) да си обяснят какво им се е случило често води до объркване. Най-добрият начин да се справите с положението е колкото се може по-рано да въвлечете болния в изпълнение на рутинни задължения, които го карат да се чувства спокоен. Освен това добре ще е да поговорите открито с него за болестта му. Така той чувства, че проявявате разбиране и изявявате желание да му помогнете да се справи, а това е от особено значение.
Всичко, казано по-горе, се отнася за пациенти с афазия. Преди изписването за домашно лечение болничният персонал обикновено подготвя близките на пострадалия как да се справят с конкретната ситуация. От жизнено значение е ежедневното общуване. За предпочитане е да се разговаря с болния, но ако състоянието му не позволява това, може да се пробва с мимики и знаци с ръцете, както и с писане на съобщения. Всички тези неща са удачен заместител. Най-важно е да се установи контакт между пострадалия и хората, които се грижат за него. След този момент възможните недоразумения се свеждат до минимум, а новите методи на комуникация са трамплин за по-нататъшното възстановяване.
Две много важни неща относно комуникацията трябва да бъдат отбелязани.
Първо, не бива да се мисли, че прекаралите инсулт не са в състояние да разбират това, което се говори в тяхно присъствие, само защото самите те не могат да говорят. Никога не обсъждайте с трети лица болния в негово присъствие! Това е много потискащо за пострадалия, защото го кара да се чувства непълноценно.
Второ, когато говорите с прекарал инсулт, няма нужда да крещите (инсултът не води до глухота!), нито да елементаризирате разговора все едно, че разговаряте с дете. Това поведение би засегнало болния, който, в повечето случаи, е запазил способността си да мисли, въпреки че не може да се изразява адекватно.
След удара някои хора никога няма да бъдат същите, каквито са били преди него. Може да има остатъчни физически и интелектуални недъзи (частична инвалидизация), както и психически увреждания. При подходящо лечение много от тези последствия се превъзмогват, ако не изцяло, то поне частично.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания