Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... проблемите на простатната жлеза
Предговор
Глава 1. Кратки анатомо-физиологични данни
Глава 2. Изследване на простатната жлеза
Глава 3. Вродени аномалии на простатната жлеза
Глава 4. Възпалителни заболявания на простатната жлеза
Глава 5. Други заболявания на простатната жлеза
Глава 6. Рак на простатната жлеза
Глава 7. Сарком на простатната жлеза
Глава 8. Камъни в простатната жлеза
Глава 9. Травми на простатната жлеза
Речник
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... проблемите на простатната жлеза
Автор:
Патрашков, Тодор
            

Глава 1. Кратки анатомо-физиологични данни

Простатната жлеза се намира в малкия таз под основата на пикочния мехур, в областта на вътрешния отвор на пикочния канал (фиг.1). Тя има формата и големината на кестен, чиято основа се разполага горе и се прикрепва за пикочния мехур.

Фиг. 1. Къде се намира простатната жлеза


Между нея и костите на таза се намират венозни съдове и съединителна тъкан. Задната повърхност, която е по-голяма от предната, се отделя от правото черво (ректума) чрез съединителнотъканен слой. Поради тази близост с ректума простатната жлеза е леснодостъпна за изследване.
Отвън жлезата е покрита от капсула, която е съставена от плътна съединителна тъкан, примесена с гладки мускулни влакна. По предната и страничните повърхности тъканта е сраснала с простатата, докато в областта на задната повърхност е по-хлабава и лесно може да се отделя от нея.
На задната страна на простатата се опипва бразда, която я разделя на два дяла. На горния край на жлезата откъм задната повърхност са разположени семенните мехурчета.
Големината на простатната жлеза зависи от възрастта. До настъпването на половата зрелост тя е малка и се състои предимно от мускулна тъкан. Жлезистата тъкан се развива в периода на половата зрелост. При възрастните мъже тя има дължина 2,5 см, ширина – 2 – 2,5 см, и дебелина – 1,7–2,3 см. Нейната маса е около 20–30 г.
Простатната жлеза се състои от 30 до 50 жлези, които са разклонени гроздообразно. Отделните групи жлези имат свои каналчета, които се съединяват помежду си и накрая образуват 5-6 по-големи канала, вливащи се в задната част на пикочния канал (фиг. 2).

Фиг. 2. Простатна жлеза


Освен жлезиста тъкан, простатната жлеза съдържа съединителна тъкан и гладки мускулни надлъжни и циркулярни влакна. Те обхващат отделните групички от жлези и при тяхното съкращаване се улеснява отделянето на секрета.
Простатната жлеза се кръвоснабдява от клонове на артериите, които хранят пикочния мехур, и от клонове на хемороидалните артерии.
Венозната система се разполага между капсулата и фасцията на простатата. Тя се състои от гъста мрежа отделни клончета, които се вливат в разположените между простатата и ректума венозни сплетения.
Лимфните съдове на простатата се намират във връзка с лимфната система на пикочния мехур.
Инервацията се осъществява от симпатикови и парасимпатикови нерви.
Простатната жлеза е допълнителна полова жлеза с външна секреция, чиято основна задача е да поддържа жизнеспособността на сперматозоидите.

Фиг. 3. Простатна част на пикочния канал

1 – пикочен мехур; 2 – простатна жлеза; 3 – семенно възвишение; 4 – отводни канали на простатата; 5 – пикочен канал; 6 – семеотводни канали

Отделянето на простатния секрет се осъществява в две фази – фаза на покой и фаза на активност. При полова възбуда или след приложение на пилокарпин и андрогенни препарати секрецията се увеличава до 2 см?/час. Женските полови хормони предизвикват задръжка на секрецията.
Секретът на простатната жлеза разрежда спермената течност, увеличава нейния обем и подобрява оплодителната способност. Простатният секрет съдържа соли, протеини и спермин, които придават характерната миризма на спермената течност. В простатния секрет се съдържа още и лецитин, който под микроскоп се вижда под формата на т. нар. лецитинови телца, малко количество глюкоза и кисела фосфатаза. Той се отделя непрекъснато и се изхвърля чрез урината. Секретът при еякулация се смесва със сперматозоидите.
Тоест спермената течност се образува от сперматозоиди, които се произвеждат от каналчетата на тестисите и от секрета на простатната жлеза и семенните мехурчета. В малко количество има и секрет от Купферовите и Литриевите жлези. Обемът на еякулата е от 2 до 5 см?. Количеството на сперматозоидите варира индивидуално, като при един и същ мъж то може да бъде различно при различните изследвания. След няколко последователни еякулации те намаляват и след неколкодневна почивка се нормализират. Общото количество на сперматозоидите има значение за годността на спермената течност, но от най-голямо значение е количеството сперматозоиди в 1 см?. При намалено количество на сперматозоидите е налице т. нар. олигоспермия, която намалява възможността за оплождане.
Между функцията на простатната жлеза и хормоналната дейност на тестисите съществува определена взаимозависимост. Известно е, че след кастрация настъпва атрофия на простатата. Освен това атрофията се последва и от спиране на секрецията. Обратно, при имплантиране на тестисна тъкан или инжектиране на мъжки полови хормони простатата се уголемява и увеличава секрецията си. Чрез опити с животни е доказано, че простатната жлеза влияе върху функцията на тестисите, създава условия за развитието на сперматозоидите и стимулира тяхната подвижност.
Остава неразрешен въпросът дали простатата освен външносекреторна функция притежава и вътрешносекреторна. Засега се предполага, че тя отделя хормон, чиято химична структура не е известна и с чиято функция се свързват някои от промените, които настъпват в организма след хирургичното лечение на аденома на простатата, включително и намаляването на половата функция при една част от болните.
Семенното мехурче е чифтен орган. Дължината му е около 5 см, ширината – около 2 см, и дебелината – около 1,5 см. Долният му край оформя канал, който се съединява с канала на придатъка и се оформя еякулаторният канал.
Доскоро се смяташе, че основната функция на семенното мехурче е да служи за резервоар на сперматозоидите. Сега е установено, че то има задача не да складира сперматозоидите, а да произвежда секрет, който заедно с този на простатната жлеза образува семенната течност. Основният резервоар на сперматозоидите е опашката на придатъка на тестисите. Смята се, че секретът увеличава обема на спермата, чрез което се увеличава и подвижността на сперматозоидите.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ