Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
В чужбина 1888-1889
В храма
4-та годишнина на Сливница
Благодаря
Есен
Спомени
Кога отплува...
На кацналото на прозореца ми птиче
Пред гроба на Царя – Освободителя*
Есенни хали
Нощ
Не сили се...
В униние
Беше време...
Не съм борец
Алеята
Зимен мотив
Когато си сам
Една муза в траур
Безсънна мисъл
В изгнание
Жажда
Като пчели...
Молитва
Скръбен си, поете...
Резигнация
Сърце
На майка ми
Нова година
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Поезия
В чужбина 1888-1889
Автор:
Вазов, Иван

Скръбен си, поете...

                    (Уломък)

Скръбен си, поете... В твойта душа страстна,
виждам, ври, клокочи море скръб безгласна.
О поете мрачни, бог я в теб тури –
твойта мисъл жива в лен да не мухлясва,
творческият пламък в теб да не угасва,
да има той пища, светлив да гори,

Защото скръбта е същи дар небесни,
майка благородна на вечните песни...
Черпи ги ти свойте из тоз извор скъп;
всяко сърце болно тях ще ги обикне,
всяка скръб човешка тям ще се откликне,
че човекът сам е въплотена скръб.

И тез песни тъжни, кат молитви чудни,
ще крепят душите в минутите трудни
и на тях ще леят врачебен елей...
Пей за братска обич, сей мисли високи
да омекнат чувства и сърца жестоки,
пей ти за доброто, за любовта пей!

Защото, поете, скръбта милост ражда
и на всеки вопъл братски се обажда,
защото във всяко сърце, що тупти,
има едно кътче жадно и готово
да чуй блага дума, да чуй топло слово
и от чувства честни сладко да трепти.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания