Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Очерци и разкази
Темрi passati
Иди му се надявай
„От много ум”
Из миналия живот на „Славянска беседа”
Пази боже сляпо да прогледа
Как е станал годежа на днешната имениница с достойния внук на хаджи Ивана
Нещо шумолеше, ама какво беше!!...
Честита нова година
  
Виж още:
Други литературни произведения /Статии, бележки, очерци
Очерци и разкази
Автор:
Константинов, Алеко

Темрi passati

Оценка

Обща спалня на двама ергени, с две удобни чисти легла. При всяко легло столче със светилник и принадлежности за пушене. Върху масата книги и газети, под масата разна стъклария от винените складове и от аптеките; между стъклата, кой знае как, се е завряла една розова жартиерка.
Пролетна лунна нощ, нощ на безсъниците, нощ на сладките мечти.
Единият, от няколко години насам, е все на 29 години; другият отдавна не се е поместил от 49 години. По-младият е Иван, по-възрастният — Иванчо. Часът е един след полунощ. Свещите изгасени преди половина час. Иванчо мечтае и от време на време със спряно дишане се вслушва дали Иван е заспал. Иван сеща това и се преструва, че спи, па мислите му фърчат из целия град. Минува още четвърт час.
— Иване! Какво пъшкаш?... Спиш ли бе? Иване!
Иван не се обажда. Знае си той, че като се разсъни Иванчо — чакай слънцето.
Тишина. Будилникът наумява за себе си: цик-цак, цик-цак...
— Аз зная, дяволе, че ти се преструваш, Иване! Обади се бе, брате. Ей, Иване!
— Кой там?... А?... Какво? — сепва се престорено Иван.
— Е стига, стига — пресича го добродушно Иванчо, — знаем ги вече тези комедии; овехтяха вече,
Иван не може да се сдържи, разсмива се.
— Е, кажи, какво искаш? Аз знам какво ще ми кажеш.
— Отгде знаеш?
— Знам аз. Слава богу, десет години ергенуваме заедно.
— Е, кажи, какво? — пита Иванчо с невидима в тъмнината, но сещана по тона усмивка.
— А бе не те ли знам аз — ще ме питаш: „Иване бе, какво ли прави сега Клеопатра?” Не е ли това?
— И това да бъде, най-сетне, че какво санким, лошо ли е?
— Лошо-нелошо, отгде ще зная аз, какво прави сега Клеопатра? Клеопатра трябва да си е заспала като къпано дете, не е като тебе дъртак...
— Защо си толкова лош бе, Иване?
— Е, как да ти отговоря! Добре: Клеопатра трябва да се е събудила и мечтае сега за тебе. Туй ли искаш?
Иванчо си обръща сърдито гърба към стената и се завива презглава. Тишина. Будилникът наумява пак за себе си: цик-цак, цик-цак, а в ушите на Иванча бие: Кле-о-па-тра, Кле-о-па-тра... Минуват пет, минуват десег минути — мълчание. И Иван не спи, и Иванчо не спи, ама се преструват на заспали.
— Иванчо, чуваш ли ме бе, Иванчо! Я чувай.
Будилникът отговаря: цик-цак... па -тра, цик-цак, кле-о, кле-о, цик-цак, патра...
— Иванчо бе, заспа ли бе, Иванчо? Я слушан, Кле-опатра вчера се запознала с... Иванчо, спиш ли?
При името на Клеопатра Иванчо отдръпна завивката от главата си, повдига се тихичко в тъмнината и наостря уши. Но Иван, дявол, знае слабостта на другаря си, възбужда му само любопитството, пуска интрижка и млъква... Цик-цак, клео, цик-цак... Сънят отиде по дяволите.
Иванчо си спрял дишането, пулсът отбива такт в ушите му и се кръстосва с цъкането на будилника. Той слухти, той чака, той жажде думица от другаря си: с кого се е запознала Клеопатра... — Иванчо, спиш ли? Не спя, казвай.
— Ти днес черна ли бира пи?
— Черна.
— И аз черна - съобщава Иван и млъква, и запушва устата си с възглавницата: смеха го души. Той чувствува какво нетърпение разяжда Иванча. Тишина. Минува минута, две... цик-цак... минуват три, четири минути... цик-цак, цик-цлк... Иван почва да сумти, като заспал, и а-ха да прихне от смях. Иванчо току се обръща ту на лявата, ту на дясната си страна, завива се, развива се, въздиша... цик-цак, цик-цак... Иванча не го сдържа. Той се повдига с пъшкане на леглото и почва да бара в тъмнината по масата да търси кибрит. Свещта, незакрепена добре, пада връх мраморната масичка и се претрошава до фитила. Иванчо пуща една невинна псувня, набарва кибрити и осветява стаята. Седнал на леглото, закрепява свещта, взима в ръцете си ”Драски и шарки”, разгръща машинално книгата и почва да чете... пустият будилник няма спиране: цик-цак, кле-о, па-тра... С ко-го ли се е запознала Клеопатра? Утре е сряда, женска баня... Клеопатра всяка сряда... цик-цак, кле-о...
— Иване, заспа ли? Стани да си поприказваме бе, Иване, не се преструвай. Ей, Иване!
— Защо ме будиш бе, тамам бях заспал!
— Я си представи да сме сега женени, а!
— Утре твоя ред ли е да ходши за провизия? — отклонява въпроса Иван, като се преструва на сънен.
— Остави провизията настрана... Я си представи сега да имаш жена...
— Ами къде ти е бил умът преди двайсет години?
— Е холан пък ти, па чак двайсет години. Че на колко години съм сега!
— Ха-ха, ха-ха!
— Защо се смееш бе, ами че виж ми лицето, има ли бял косъм?
— Какво що има бял, то не останал никакъв косъм. Я си виж бръчките около очите.
— Ами я погледни себе си — като се наведеш, не можеш да си изправиш кръста за десет минути. Помниш ли фиаското?
— Хайде, хайде, дъртак, завий си старите ребра, па хъркай! Стани рано да носиш бохчата на Клеопатра на банята. Лека нощ.
Защо си толкова лош бе, Иване? Тамам сега му е времето, да си поприказваме за таквиз неща.
— Какво време те е патило, ще съмва скоро. Я чувай, ти други път да не пиеш черна бира, чу ли?
— Ей че си проза!
— Ами ти каквато си ми поезия, да те види сега Клеопатра ще се уплаши.
— Клеопатра не е като тебе дърво, тя умее да цени хората.
— Е, защо не те оценила до тия години?
— Отде знаеш, че не ме е оценила? Дип че съм срамежлив, инак две думи да u кажа, и, току виж „венчаят ся раб божи”...
— “… раб божи дядо Иванчо с раба божия... баба Клима”. Наистина бе, Иванчо, я остави ти настрана Клеопатра, тя е младо момиче, не като за теб дъртак — па вземи, че се ожени за баба Клима; по-хубава двойка не може да бъде. Ти плешив, тя без зъби. Представи си сега, че на мое място лежи баба Клима и си приказвате сладко-сладко... Па да стане утре баба Клима да ти източи една баница...
— Добре кайш бе, Иване. Ние отдавна не сме яли баница...
— Видя ли сега! За туй по ти прилича да приказваш, а що ти трябват разни Клеопатри... Tempi passati, старче мой!Угаси свещта, па лека нощ! Завий си старите кости, па моли бога за греховете си... .
— Каква хладна проза...
— О, моя плешива поезия! Лека нощ!
— Дивак.
— Дъртак.
... Цик-цак, цик-цак... Tem-pi tem-pa…ssa…ti

17 април 1895 г.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания