Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Далеч на Юг

Дороти горчиво плака, когато пропадна надеждата u да се върне у дома, в Канзас. Но когато премисли, остана доволна, че не бе отпътувала с балона. И тя, и спътниците u много съжаляваха, че Оз не е с тях.
Тенекиеният дървар дойде при нея и u каза:
– Наистина бих бил много неблагодарен, ако не съжалявах за човека, който ми даде прекрасно сърце. Искам малко да си поплача за Оз, ако ще бъдеш толкова добра и избърсваш сълзите ми, за да не ръждясам.
– С удоволствие – каза Дороти и веднага донесе една голяма кърпа.
Тогава Тенекиеният дървар плака няколко минути, а момиченцето внимаваше къде капят сълзите, и веднага ги избърсваше. Когато престана да плаче, той сърдечно u благодари и грижливо се смаза с украсената със скъпоценни камъни масльонка.
Сега Плашилото бе господар на Изумрудения град и въпреки че не бе вълшебник, народът се гордееше с него. “Защото, казваха те, няма друг град в света, който да се управлява от чучело”. И доколкото им бе известно, бяха съвсем прави.
На другата утрин, след като Оз отлетя, четиримата пътници се събраха в тронната зала, за да поговорят. Плашилото седна на големия трон, а другите се наредиха почтително пред него.
– Няма от какво да се оплакваме – каза новият владетел, – тъй като този дворец и Изумруденият град са наши. Можем да правим каквото си искаме. Като си спомня, че до неотдавна стърчах на един кол в житната нива, а сега съм владетел на този прекрасен град, съм напълно доволен от съдбата си.
– И аз – добави Тенекиеният дървар – съм много доволен от новото си сърце. Всъщност това бе единственото нещо, което желаех.
– За себе си ще кажа, че съм доволен, като зная, че съм толкова смел, колкото кой да е друг звяр, ако не и по-смел от всички други – каза смирено Лъвът.
– Само Дороти да се съгласи да остане в Изумрудения град – продължи Плашилото, – и бихме били много щастливи всички заедно.
– Но аз не искам да живея тук – възрази тя, – искам да се върна в Канзас и да живея при леля Ем и чичо Хенри.
– Добре, но какво можем да направим? – попита Дърварят.
Плашилото се замисли и толкова се задълбочи в мислите си, че иглите и карфиците почнаха да избиват от главата му. Накрая заяви:
– Защо не повикаме крилатите маймуни и да им заповядаме да ви пренесат отвъд пустинята?
– Не ми е хрумнало – зарадва се Дороти. – Тъкмо това трябва да направим. Отивам веднага за златната шапка.
Тя донесе в тронната зала шапката и изрече магическите слова. Веднага отрядът крилати маймуни долетя през отворения прозорец и застана пред нея.
– За втори път ни викате – каза Царицата на маймуните и се поклони пред малкото момиче. – Какво желаете?
– Искам да ме отнесете в Канзас – заповяда им Дороти.
Но Царицата на маймуните поклати глава:
– Това е невъзможно. Ние принадлежим само на тази страна и не можем да я напускаме. Никога досега в Канзас не е имало крилата маймуна и предполагам, че не ще има. С радост бихме изпълнили всяко ваше желание, което е според нашите възможности. Но не можем да прелетим през пустинята. Сбогом.
След като отново се поклони, Царицата на маймуните разпери крила и отлетя през прозореца, последвана от своя отряд.
Разочарована, Дороти без малко щеше да се разплаче.
– Този път магическата сила на златната шапка отиде напразно, тъй като крилатите маймуни не могат да ми помогнат.
– Наистина много жалко – каза Дърварят с нежното сърце.
Плашилото наново се замисли и главата му така страшно се поду, че Дороти се уплаши да не би да се пръсне.
– Да повикаме войника със зелените мустаци – предложи Плашилото, – за да се посъветваме с него.
И така, повикаха войника. Той влезе боязливо в тронната зала, защото по времето на Оз никога не му позволяваха да прекрачва прага на тази стая.
– Това малко момиче – обърна се Плашилото към войника – иска да прекоси пустинята. Как да стори това?
– Не зная – отвърна войникът, – защото никога никой не е прекосявал пустинята освен може би Оз.
– Няма ли кой да ми помогне? – тъжно попита Дороти.
– Глинда може – посъветва ги войникът.
– Кой е Глинда? – заинтересува се Плашилото.
– Магьосницата от Юг. Тя е най-могъщата от всичките магьосници. Тя владее Страната на квадратните. Освен това дворецът u е до самата пустиня, така че тя може би знае как да я прекоси.
– Глинда е добра магьосница, нали? – попита момичето.
– Квадратните казват, че е добра – обясни войникът, – и тя наистина е добра с всички. Чувал съм, че е много красива и че знае тайната, как да остава млада въпреки дългия си живот.
– Как мога да отида до двореца u? – настояваше Дороти.
– Пътят е право на юг. Но казват, че пътниците срещали хора, които не обичали чужденци да прекосяват страната им. По тази причина никой от квадратните не е идвал никога в Изумрудения град.
След тези думи войникът си отиде и Плашилото каза:
– Струва ми се, че въпреки опасностите най-добре ще бъде Дороти да отиде в Южната страна и да помоли Глинда да u помогне. Защото, разбира се, ако остане тук, тя никога не ще се върне в Канзас.
– Навярно пак си се задълбочавал в мислите си – отбеляза Тенекиеният дървар.
– Вярно е – потвърди Плашилото.
– Аз ще отида с Дороти – заяви Лъвът. – Дотегна ми вашият град и зажадувах за горите и за простора. Всъщност, както знаете, аз съм див звяр. Освен това Дороти се нуждае от защита.
– Така е – съгласи се Дърварят. – Моята брадва може да u бъде полезна. Така че и аз ще отида с нея в Южната страна.
– Кога тръгваме? – попита Плашилото.
– И ти ли ще дойдеш? – учудиха се всички.
– Разбира се. Ако не беше Дороти, никога нямаше да получа мозък. Тя ме свали от кола сред житната нива и ме доведе в Изумрудения град. Така че на нея дължа щастието си. Никога няма да я изоставя, докато не се уверя, че е тръгнала за Канзас.
– Благодаря ви – каза признателната Дороти, – много добри сте с мен. Но аз бих искала да тръгна час по-скоро.
– Тръгваме утре заран – реши Плашилото. – Да отидем сега да се приготвим, защото ни предстои дълъг път.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания