Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Лъвът става Цар на дивите зверове

След като се прехвърлиха отвъд порцелановата стена, пътниците се озоваха в неприятна местност от блата и тресавища, покрита с висока буренясала трева. Беше им трудно да вървят, без да се хлъзват в калните дупки, защото тревата бе толкова гъста, че ги скриваше от погледа. Все пак, като внимаваха къде стъпват, те преминаха благополучно и стигнаха на твърда почва. Но тук беше още по-диво и след дълго и уморително провиране през шубраци навлязоха в гора, в която дърветата бяха по-големи и по-стари от дърветата във всички други гори, през които бяха минали досега.
– Тази гора е просто възхитителна! – заяви Лъвът, като се огледа радостно. – Никога не съм виждал по-красиво място.
– Изглежда ми мрачно – възрази Плашилото.
– Ни най-малко – отвърна Лъвът, – бих желал да прекарам целия си живот тук. Вижте колко меки са сухите листа под краката ни и колко гъст и зелен е мъхът, с който са обрасли старите дървета. Безспорно никой див звяр не би могъл да намери по-приятен подслон.
– А може би има диви зверове в гората и сега? – каза Дороти.
– Предполагам, че има – съгласи се Лъвът, – но не виждам наоколо.
Те вървяха през гората, докато стана съвсем тъмно и не можеха да продължат. Дороти, Тото и Лъвът легнаха да спят, а Плашилото и Дърварят, както обикновено, останаха да бдят.
На сутринта тръгнаха наново. Не бяха извървели много път, когато чуха нисък тътен, сякаш ръмжаха много диви зверове. Тото заскимтя, но никой от останалите не се уплаши и те продължиха по отъпканата пътека до една полянка, на която се бяха събрали стотици всякакви диви зверове. Имаше и тигри, и слонове, и мечки, и вълци, и лисици, и всякакви други животни, каквито се споменават в зоологията. В първия миг Дороти се уплаши. Но Лъвът u обясни, че зверовете имат събрание и че по ръмженето и рева им предполага, че са в голямо затруднение.
Докато говореше, няколко от животните го забелязаха и за миг голямото събрание се смълча като от удар с магическа пръчка. Най-големият от тигрите дойде при него и му се поклони:
– Добре дошъл, о, Царю на зверовете! Идеш тъкмо навреме, за да сразиш нашия неприятел и да установиш наново мир за всички животни в гората.
– Какво ви тревожи? – попита спокойно Лъвът.
– Всички сме заплашени – отговори Тигърът – от един свиреп враг, който отскоро се намира в нашата гора. Това е страхотно чудовище, нещо като голям паяк с тяло, голямо като на слон, и с крака, дълги като стъбло на голямо дърво. Има осем такива дълги крака и като се тътри из гората, грабва с единия си крак някое животно, натъпква го в устата си и го изяжда тъй, както паяк изяжда муха. Никой от нас не ще е сигурен за живота си, докато това свирепо същество е живо. Ето защо свикахме това събрание да решим как да се спасяваме, когато то се приближи към нас.
Лъвът помисли и попита:
– Има ли други лъвове в гората?
– Не. По-рано имаше, но чудовището ги изяде всичките. Освен това никой от тях не бе толкова голям и смел, като теб.
– Ако унищожа врага ви, ще ми се поклоните ли и ще ми се подчинявате ли като на Цар на гората? – попита Лъвът.
– С радост ще сторим това – отвърна Тигърът.
И всички останали животни повториха с мощно ръмжене: “Ще сторим това!”
– Къде е сега този ваш голям паяк? – попита Лъвът.
– Ей там, под буките – посочи Тигърът с предния си крак.
– Пазете добре тези мои приятели, а аз веднага ще отида да сразя чудовището.
Той се сбогува с приятелите си и тръгна гордо за битката с врага.
Големият паяк лежеше заспал и изглеждаше толкова противен, че Лъвът обърна главата си отвратен. Краката му действително бяха толкова дълги, колкото беше ги описал Тигърът, а тялото му бе покрито с твърди черни косми. Имаше голяма уста с редица остри зъби, дълги една педя. Главата му се свързваше с тлъстото му тяло с врат, тънък като кръстче на оса. Това подсети Лъва къде ще е най-добре да го атакува. И тъй като знаеше, че е по-лесно да го нападне, докато спи, отколкото когато е буден, направи голям скок и се озова точно върху гърба на чудовището. Тогава с един удар на тежката си лапа, въоръжена с остри нокти, той откъсна главата на паяка от тялото му. После изчака, докато дългите крака престанаха да се гърчат, за да се увери, че чудовището е мъртво.
Лъвът се върна на полянката, където всичките горски зверове го чакаха, и каза гордо:
– Няма вече да се боите от вашия неприятел.
Тогава зверовете му се поклониха като на свой цар и той им обеща, че ще се върне, за да царува над тях, щом Дороти благополучно се отправи за Канзас.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания