Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Пазачът на портите

Доста време мина, докато Страхливият лъв се събуди, тъй като много дълго бе лежал сред маковете и бе вдишвал смъртоносния им аромат. Когато отвори очи и се изтърколи от платформата в тревата, много се зарадва, че още е жив.
– Тичах колкото можех по-бързо – той седна и се прозина, – но цветята се оказаха много по-силни от мен. Как ме измъкнахте?
Те му разказаха за полските мишки, колко благородни са били и как са го спасили от смърт. Страхливият лъв се засмя:
– Винаги съм се смятал за много голям и страшен, но такива дребосъци, като цветята, щяха насмалко да ме убият, а мънички същества, като мишките, ме спасиха. Колко странно е всичко това! Но, приятели, какво ще правим сега?
– Ще продължим, докато намерим пътя с жълтите павета – каза Дороти, – и ще се отправим към Изумрудения град.
Лъвът вече се бе възстановил напълно, чувстваше се съвсем добре и те тръгнаха на път, радостни, че вървят по меката свежа трева. Не след дълго стигнаха до пътя с жълтите павета и поеха към Изумрудения град, където живееше Великият Оз.
Пътят сега беше равен и гладък, а местността – прелестна. Пътниците бяха щастливи, че гората бе останала далеч зад тях заедно с многобройните опасности, с които трябваше да се справят под мрачните u сенки. Пак се показаха огради от двете страни на пътя. Бяха боядисани в зелено както малката къща, която приятелите отминаха, в която очевидно живееше фермер. Следобеда минаха покрай много подобни къщички и понякога обитателите им излизаха пред портите и гледаха към тях, като че ли искаха да ги запитат нещо. Но никой не ги доближи, нито ги заговори, защото се страхуваха от големия Лъв. Хората до един бяха облечени в красиви изумруденозелени дрехи и носеха същите островърхи шапки като на дъвчащите.
– Навярно това е Страната на Оз – обади се Дороти – и сигурно сме близо до Изумрудения град.
– Да – добави Плашилото, – тук всичко е зелено, докато в Страната на дъвчащите синьото беше любимият им цвят. Но хората тук не изглеждат така приветливи, както дъвчащите, и се боя, че няма да намерим място, където да пренощуваме.
– Много ми се иска да хапна нещо друго освен плодове – каза момичето – и съм сигурна, че Тото умира от глад. Да се спрем пред следващата къща и да поговорим с хората.
Така че, когато стигнаха до една по-голяма къща, Дороти смело се спря пред вратата и почука. Една жена открехна вратата само толкова, колкото да може да погледне, и попита:
– Какво искаш, детенце, и защо този голям Лъв е с теб?
– Бихме желали да пренощуваме у вас, ако ни разрешите. А Лъвът е мой приятел и другар и за нищо на света не ще ви напакости.
– Питомен ли е? – жената се престраши и отвори малко по-широко вратата.
– О, да! И при това е голям страхливец, тъй че той повече се бои от вас, отколкото вие от него.
– Добре – каза жената, след като премисли, и наново огледа Лъва, – щом е така, може да влезете. Ще ви приготвя вечеря и легла да преспите.
Всички влязоха в къщата. Там освен жената имаше още две деца и един мъж. Мъжът си бе навехнал крака и лежеше на кушетката в ъгъла на стаята. Мъжът и децата гледаха изненадани странната дружина и докато жената слагаше масата, мъжът попита:
– Закъде сте тръгнали?
– За Изумрудения град – обясни Дороти, – отиваме при Великия Оз.
– О, така ли? – учуди се той. – А сигурни ли сте, че Оз ще ви приеме?
– Защо не? – попита момичето.
– Ами говори се, че той не допуска никого при себе си. Бил съм много пъти в Изумрудения град – прекрасен, чуден град. Но никога не са ме допускали при Великия Оз, нито съм чул някой човек да го е виждал.
– Никога ли не излиза? – попита Плашилото.
– Никога. Ден след ден седи в тронната зала на своя дворец и дори прислужниците му не са се срещали лице в лице с него.
– А как изглежда? – полюбопитства момичето.
– Мъчно може да се каже – замисли се мъжът. – Виждате ли, Оз е Великият вълшебник и може да се преобразява, както си пожелае. Някои казват, че приличал на птица, други казват, че приличал на слон. А някои казват, че изглеждал като котка. На други се явявал като прекрасна фея или дух, или каквото му дойдело на ум. Но какъв е истинският Оз, когато е в собствения си вид, това никой не може да ви каже.
– Много странно – учуди се Дороти, – но ние трябва по някакъв начин да го видим. Иначе пътуването ни ще е било на вятъра.
– Защо искате да се срещнете с този страшен Оз? – попита мъжът.
– Искам да ми даде малко мозък – каза нетърпеливо Плашилото.
– О, за Оз това би било много лесно – заяви мъжът. – Той има повече мозък, отколкото му трябва.
– А аз ще поискам да ми даде сърце – каза Тенекиеният дървар.
– И това няма да му е трудно – продължи мъжът, – защото Оз има цяла сбирка сърца от всички размери и форми.
– А аз искам да ми даде смелост – добави Страхливият лъв.
– Оз има голяма делва със смелост в тронната зала. Покрил я е със златна чиния, за да не прелее. С радост ще ти отсипе.
– А аз искам да се върна в Канзас – прошепна Дороти.
– Къде е това Канзас? – учуди се мъжът.
– Не зная – отговори Дороти натъжена, – но там е моето у дома и сигурно се намира някъде.
– Твърде е възможно. Ама Оз може всичко да направи, тъй че навярно ще намери къде е Канзас. Но най-важното е да можете да се срещнете с него, а това ще бъде много трудно. Великият вълшебник не обича да се вижда с никого. Той си има свои хрумвания. А ти какво ще поискаш? – обърна се мъжът към Тото.
Но Тото само замаха с опашка, защото, колкото и да е странно, кучето не можеше да говори.
Жената им викна, че вечерята е готова, и те се събраха около масата. Дороти яде чудесна каша от овесени ядки, порция бъркани яйца и няколко резена хубав бял хляб и остана много доволна. Лъвът яде овесени ядки, но не му харесаха. Каза, че овесът е храна за коне, а не за лъвове. Плашилото и Дърварят не ядоха нищо. Тото хапна от всичко по малко и остана доволен, че получи истинска вечеря.
След това жената настани Дороти в леглото, а Тото се сгуши при нея. Лъвът легна пред вратата на стаята да пази да не би някой да обезпокои Дороти. Плашилото и Тенекиеният дървар стояха тихичко в един ъгъл през цялата нощ, въпреки че не можеха да спят.
На сутринта, щом слънцето се показа, тръгнаха на път. Скоро видяха как небето заблестя в прекрасна зелена светлина.
– Това сигурно е Изумруденият град – зарадва се Дороти.
Те продължиха да вървят, а зелената светлина ставаше все по-ярка и по-ярка. Личеше, че краят на пътуването им наближава. Едва следобед стигнаха до една голяма стена, която ограждаше града. Беше висока, дебела и боядисана в яркозелено.
Пред тях, там, където свършваха жълтите павета, се издигаше висока порта, цялата обкована с изумруди, които така блестяха на слънцето, че дори нарисуваните очи на Плашилото бяха заслепени от блясъка.
До портата имаше звънец. Дороти натисна копчето и чу едно сребристо звънтене от вътре. Тогава високата порта бавно се разтвори и те влязоха в голяма сводеста стая. По стените блестяха безброй много изумруди.
Пред тях стоеше малък човек, на ръст като дъвчащите. Облечен бе в зелено от главата до петите и дори кожата му беше зеленикава. До него имаше голям зелен сандък. Щом видя Дороти и нейната дружина, той запита:
– За какво сте дошли в Изумрудения град?
– Дойдохме, за да видим Великия Оз – отговори Дороти.
Човекът толкова се слиса от този отговор, че седна да размисли.
– От много, много години никой не ми е искал разрешение да се види с Оз – човекът поклати недоумяващо глава. – Той е могъщ и страшен и ако идвате с някакво празно и глупаво искане да смущавате мъдрите му размишления, Великият вълшебник може да се ядоса и да ви унищожи мигновено.
– Но нашето искане не е нито празно, нито глупаво – ядоса се Плашилото, – а много важно и ни казаха, че Оз е добър вълшебник.
– Това е вярно – съгласи се зеленият човек – и той управлява Изумрудения град мъдро и правилно. Но към тези, които не са искрени или искат да го видят само от любопитство, той е страшен и малцина са се осмелявали да поискат да се изправят лице в лице с него. Аз съм пазачът на портите и щом искате да се срещнете с Великия Оз, съм длъжен да ви заведа в двореца му. Но най-напред трябва да си сложите очила.
– Защо? – учуди се Дороти.
– Защото, ако не сте с очила, блясъкът и великолепието на Изумрудения град ще ви заслепят. Дори тези, които живеят в града, са длъжни да носят очила денем и нощем. Всички очила се заключват – така е заповядал Оз още когато градът се строеше. Само аз имам ключ, с който могат да се отключват.
Той отвори големия сандък и Дороти видя, че е пълен с очила от всякакъв вид и големина. Всичките бяха със зелени стъкла. Пазачът на портите избра едни, които тъкмо подхождаха за Дороти, и u ги сложи. Към очилата бяха прикрепени две златни ленти, които обхващаха главата и се заключваха с мъничък ключ, закачен на верижка, която пазачът на портите носеше на врата си. Дороти не можеше да свали сама очилата, ако искаше, но, разбира се, тя и не мислеше да прави това, за да не я заслепи блясъкът на Изумрудения град. Затова не каза нищо.
Тогава зеленият човек сложи подходящи очила на Плашилото, на Тенекиения дървар, на Лъва и дори на малкия Тото и ги заключи всичките.
Пазачът на портите също си сложи очила и им каза, че е готов да ги заведе в двореца. Взе един голям златен ключ от закачалката на стената и отвори друга врата. Всички го последваха през портала по улиците на Изумрудения град.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания