Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Изящната Порцеланова страна

Докато Тенекиеният дървар правеше стълба от дървета, събрани в гората, Дороти легна да си почине и заспа, тъй като беше много уморена от дългото вървене.
Лъвът се сви на кълбо и също заспа. А Тото легна до него.
Плашилото наблюдаваше работата на Дърваря и разсъждаваше:
– Не мога да разбера за какво е тази стена тук, нито пък от какво е направена.
– Остави мозъка си да почива и не се тревожи за стената – скастри го Дърварят. – Като се изкачим горе, ще видим какво има от другата страна.
След известно време стълбата беше готова. Изглеждаше доста несръчно направена, но Тенекиеният дървар бе сигурен, че е здрава и че ще свърши работа. Плашилото събуди Дороти, Лъва и Тото и им каза, че стълбата е готова. Първо се качи по стълбата Плашилото, но толкова неумело, че Дороти трябваше да внимава и да го крепи, за да не падне. Когато стигна върха и погледна отвъд, Плашилото извика:
– Олеле!
– Продължавай – каза Дороти.
Плашилото се качи още малко и седна на самата стена. Тогава Дороти, която вървеше след него, също надзърна и извика също като Плашилото:
– Олеле!
След нея се качи Тото и като стигна до върха, почна да лае, но Дороти го накара да млъкне.
Сега беше ред на Лъва, а Тенекиеният дървар бе последен. Но и двамата извикаха “Олеле”, като погледнаха отвъд стената. Когато всички вече седяха на стената и оглеждаха околността, пред тях се откри чудна гледка.
Цялата местност отвъд стената бе бяла, лъскава и гладка като огромна чиния. Наоколо бяха пръснати множество къщи от порцелан, боядисани в най-ярки цветове. Къщите бяха съвсем малки, най-голямата едва стигаше на Дороти до кръста. Тези къщи имаха малки обори с порцеланови огради и много крави и овце, и коне и прасета, и пилета – всички направени от порцелан и наредени на групи.
Но най-чудни от всичко бяха хората, които живееха в тази чудновата страна. Млекарки и овчарки с яркоцветни рокли със златни шарки; принцеси с най-блестящи рокли, сребърни, златни и пурпурни; овчари с къси панталони на жълти и сини райета и с обувки, които имаха златни катарами; принцове с корони, обсипани със скъпоценни камъни, с наметала от хермелин и сатенена подплата; и смешни клоуни с накъдрени роби, островърхи шапчици и с червени кръгове по бузите. И още по-странно бе това, че тези човечета бяха порцеланови – дори и дрехите им бяха от порцелан – и толкова малки, че най-високото едва стигаше до коляното на Дороти.
Отначало никой не погледна към пътниците освен едно малко пурпурно порцеланово куче с изключително голяма глава. То се приближи до стената и почна да ги лае с тъничкото си гласче. Но бързо избяга.
– Как ще слезем? – попита Дороти.
Стълбата беше толкова тежка, че не можеха да я издърпат. Плашилото скочи от стената и другите един след друг скочиха върху него, за да не си набият краката на твърдата земя. Разбира се, внимаваха да не стъпят на главата му и да се набодат на карфиците. След като слязоха благополучно, изправиха Плашилото. Тялото му се беше сплескало и те го поотупаха, за да заеме предишната си форма.
– Трябва да минем през това чудновато място, за да отидем на другата страна – каза Дороти, – ще бъде непростимо да поемем в друга посока освен на юг.
Така те тръгнаха през Страната на порцелановите хора. Първата им среща бе с една порцеланова млекарка, която доеше порцеланова крава. Щом се приближиха, кравата внезапно ритна и събори столчето, кофата и дори самата млекарка. Всички се търколиха на порцелановата земя с голям трясък.
Дороти се ужаси, като видя, че кравата си е счупила крака, че кофата е раздробена на много малки парчета, а нещастната доячка има пукнатина на левия лакът.
– На! – извика доячката сърдито. – Вижте какво направихте. Кравата ми си счупи крака и сега трябва да я заведа при майстора, за да u го залепи. Дошли сте тук, за да я изплашите.
– Много съжалявам – каза Дороти, – моля ви, простете ни.
Хубавата доячка бе твърде ядосана, за да u отговори. Тя грабна крака и намръщена отведе кравата, а бедното животно куцаше на три крака. Като се отдалечаваше, доячката хвърли през рамо недоволен поглед към несръчните чужденци и притисна до тялото си пукнатия лакът.
Дороти много се натъжи от тази неприятна случка.
– Трябва да бъдем много внимателни тук – каза добрият Дървар, – да не наскърбим тези мили човечета. Те не биха могли да понесат обида.
Малко по-нататък Дороти срещна прекрасно облечена принцеса, която, щом видя чужденците, се сепна и веднага избяга.
Дороти искаше да се срещне с принцесата и се затича след нея. Но порцелановото момиче извика:
– Не ме гонете! Не ме гонете!
Тъничкият u гласец бе толкова уплашен, че Дороти се спря и я попита:
– Но защо?
– Защото – отговори принцесата, която също се спря, но на прилично разстояние от момичето, – ако тичам, може да падна и да се счупя.
– Нали може да ви залепят?
– О, да. Но след лепенето вече не си така хубава. Разбирате ли?
– Предполагам, че имате право – каза Дороти.
– Ето например господин Джокер, един от нашите клоуни – продължаваше порцелановата дама, – той винаги гледа да стои на главата си. Толкова пъти се е чупил, че е лепен на сто места и никак не е красив. Сама можете да видите. Ей го, дето минава.
Действително към тях се приближаваше малък весел клоун и Дороти видя, че въпреки хубавите дрехи – на червени, жълти и зелени шарки – той беше целият в пукнатини във всички посоки. Ясно си личеше, че е бил лепен на много места.
Клоунът сложи ръцете си в джобовете и след като наду бузите си и им кимна, започна дръзко да рецитира:

Прекрасна госпожице,
защо с очи, разтворени като ножици,
сте се втренчили в мен?
Вие сте толкова опъната,
и още повече спъната,
като че ли сте глътнали ръжен.


– Млъкнете, господине! – извика принцесата. – Не виждате ли, че това са чужденци и че с тях трябва да се отнасяте с уважение?
– Добре. Надявам се, че това е уважение – заяви клоунът и се изправи на главата си.
– Не обръщайте внимание на господин Джокер – обърна се принцесата към Дороти, – той има доста пукнатини по главата и затова е глуповат.
– О, ни най-малко – каза Дороти, – но вие сте толкова прекрасна, че съм сигурна, че бих ви обикнала много. Не бихте ли ми позволили да ви отнеса в Канзас при леля Ем и да ви сложа у дома на поличката? Ще ви нося в кошничката.
– Но аз бих била много нещастна – възрази порцелановата принцеса. – Нали виждате, че тук, в нашата страна, ние сме щастливи, че можем да говорим и да се движим, както пожелаем. Но щом някой ни вземе от тук, ние веднага се втвърдяваме и ставаме неподвижни и красиви. Разбира се, друго и не се иска от нас, когато сме сложени на полица в кабинет или на масичка в гостна стая. Но животът ни е много по-приятен тук, в собствената ни страна.
– За нищо на света не бих искала да бъдете нещастна – възкликна Дороти, – затова ви казвам сбогом.
– Сбогом – отвърна принцесата.
Дружината внимателно премина през Порцелановата страна. Малките животни и целият народ бягаха презглава, щом видеха да се задават нашите пътници. Бояха се да не бъдат счупени. След час-два пътниците стигнаха до друга порцеланова стена. Тя не беше толкова висока, колкото първата, и стъпвайки на гърба на Лъва, те успяха да стигнат до ръба. След това Лъвът се сви и скочи направо горе на стената. При този скок той закачи с опашката си една порцеланова черква и тя се строши.
– Много лошо стана – заяви Дороти, – но все пак добре, че не нанесохме повече щети на тези малки човечета. Само дето счупихме крака на една крава и съборихме черквата. Всичко тук е толкова крехко и чупливо.
– Наистина – добави Плашилото, – благодарен съм, че съм направен от слама и не мога лесно да се повреждам. Има по-лоши неща на този свят, отколкото да бъдеш чучело.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания