Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Спасението

Страхливият лъв много се зарадва, когато научи, че Злата магьосница се е стопила от една кофа вода. Дороти отключи вратичката на неговия затвор и го пусна на свобода. Двамата отидоха в двореца. Дороти веднага събра всички мигащи и им каза, че вече не са роби.
Голяма беше радостта на жълтите мигащи, защото в продължение на много години Злата магьосница ги бе карала да работят непосилно и се бе отнасяла с тях много жестоко. Те обявиха този ден за празник и го прекараха в пируване и танци.
– Ако нашите приятели Плашилото и Тенекиеният дървар бяха с нас – каза Лъвът, – щях да бъда безкрайно щастлив.
– Мислиш ли, че бихме могли да ги спасим? – каза загрижено момичето.
– Може да опитаме – отвърна Лъвът.
Тогава те повикаха жълтите мигащи и ги попитаха дали не биха им помогнали да спасят приятелите си. Мигащите с радост заявиха, че ще направят всичко, което е по силите им, за Дороти, тъй като тя ги е освободила от робство. Тогава тя събра неколцина, които u се сториха най-оправни, и тръгнаха. Вървяха през целия ден, а и на другия, докато стигнаха до скалистата падина, където лежеше Тенекиеният дървар, целият сплескан и огънат. Брадвата беше до него, но острието бе ръждясало, а дръжката – счупена.
Мигащите нежно го вдигнаха и го понесоха към двореца. Дороти проля сълзи за тъжната съдба на своя стар приятел, а Лъвът беше сериозен и тъжен. Когато пристигнаха в двореца, Дороти попита:
– Има ли сред вашите хора някой добър тенекеджия?
– О, да! Имаме добри тенекеджии.
– Доведете ги при мен!
Тенекеджиите дойдоха и донесоха в една кошница всичките си инструменти.
– Можете ли да оправите тези вдлъбнатини на Тенекиения дървар – попита ги Дороти, – да му върнете предишния вид и да го споите навсякъде, дето има нужда?
Тенекеджиите разгледаха внимателно Дърваря и отговориха, че могат да го оправят така, че да стане, както е бил преди. Те веднага се заловиха за работа в една от жълтите стаи на двореца. Работиха три дни и четири нощи, чукаха и огъваха, извиваха и спояваха, лъскаха и блъскаха краката, тялото и главата на Тенекиения дървар, докато му върнаха предишния вид. Ставите му сега се движеха по-добре от всякога. Разбира се, наложи се да му направят няколко кръпки, но понеже работата беше свършена добре и Дърварят не беше суетен, той не им обърна внимание.
Когато най-сетне влезе в стаята на Дороти да u благодари, задето го бе спасила, той бе толкова развълнуван, че заплака от радост, и Дороти трябваше внимателно да избърше с престилката си всяка сълзица по лицето му, за да не ръждясат ставите му. А същевременно и нейните сълзи се лееха бързо и обилно от радост от новата среща с приятеля u. Дороти нямаше нужда да бърше своите сълзи. А пък Лъвът толкова често бършеше очите си с пискюлчето на опашката си, че то съвсем се измокри и той бе принуден да отиде на двора и да стои на слънце, докато се изсуши.
– Ако и Плашилото беше с нас – каза Тенекиеният дървар, след като Дороти му разказа всичко, което се беше случило, – щях да бъда напълно щастлив.
– Ще се опитаме да го намерим – каза момичето.
Дороти повика мигащите да u помогнат. През целия ден и част от следващия те вървяха и вървяха, докато стигнаха до високото дърво, в чиито клони крилатите маймуни бяха подхвърлили дрехите на Плашилото.
Дървото беше много високо, а стъблото – толкова гладко, че никой не можеше да се покатери по него. Обаче Дърварят веднага съобрази:
– Аз ще отсека дървото и тогава ще можем да вземем дрехите на Плашилото.
Докато тенекеджиите бяха ремонтирали Дърваря, друг мигащ, който беше златар, бе направил дръжка от злато и я бе поставил на брадвата на Дърваря на мястото на счупената дръжка, а трети пък бе изшлайфал брадвата и тя бе блеснала като полирано сребро.
Речено – сторено. Тенекиеният дървар почна да сече дървото и скоро то се строполи с трясък. Дрехите на Плашилото паднаха от клоните и се търколиха на земята. Дороти ги вдигна и заръча на мигащите да ги занесат в двореца и да ги натъпчат с хубава чиста слама. И ето ти го Плашилото – същото както преди! То им благодари многократно, задето го бяха спасили.
Сега бяха пак всички заедно. Дороти и приятелите u прекараха няколко щастливи дни в Жълтия дворец, където разполагаха с всички удобства. Но един ден момичето си спомни за леля Ем и каза:
– Трябва да се върнем при Оз и да поискаме да изпълни обещанието си.
– Да – зарадва се Дърварят, – най-после ще получа сърце.
– А аз – мозък – добави Плашилото.
– А аз ще се сдобия със смелост – каза Лъвът.
– А аз ще се върна в Канзас – извика радостно Дороти. – О, нека още утре да тръгнем за Изумрудения град.
Така и решиха. На следващия ден събраха всички мигащи и се сбогуваха с тях. Мигащите много съжаляваха, че те си отиват. Бяха обикнали тъй много Тенекиения дървар, че го помолиха да остане при тях и той да управлява Жълтата западна страна. Но като разбраха, че всички твърдо са решили да заминат, подариха на Тото и на Лъва по един златен гердан, а на Дороти – прекрасна гривна, обсипана с диаманти. На Плашилото дадоха бастун със златна дръжка, за да се подпира, та да не се препъва. А Дърваря дариха със сребърна масльонка, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни.
Всеки от пътниците им благодари с по едно хубаво слово и след това се ръкуваха поред с мигащите, та чак ръцете ги заболяха.
Дороти отвори шкафа на магьосницата и напълни кошничката си с храна за из път. Тогава съзря златната шапка, сложи я на главата си и видя, че напълно u подхожда. Тя нищо не знаеше за магическата u сила, но я хареса и реши да я задържи, а своята сложи в кошничката.
Сега вече бяха готови за път и поеха към Изумрудения град. Мигащите ги изпратиха с трикратно “Ура” и с много благопожелания.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания