Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Как излетя балонът

Цели три дни Оз не се обади на Дороти. Това бяха тъжни дни за малкото момиче, въпреки че приятелите u бяха напълно щастливи и доволни. Плашилото им каза, че има чудни мисли в главата, но не ги сподели с тях, защото знаеше, че никой освен него не би могъл да ги разбере. Когато се движеше, Тенекиеният дървар усещаше, че сърцето му се блъска в гърдите, и той довери на Дороти, че е открил, че новото му сърце е по-добро и по-нежно от предишното, което било от плът и кръв. Лъвът заяви, че не се бои от нищо и че с радост би отишъл срещу цяла армия хора или десетки свирепи калиди.
И така, всички от малката дружина бяха доволни освен Дороти, която повече от всякога жадуваше да се върне в Канзас.
На четвъртия ден за голяма нейна радост Оз я повика. Щом тя влезе в тронната зала, той я заговори весело:
– Седни, мило дете. Струва ми се, че намерих начин да те изведа от тази страна.
– И да ме върнете в Канзас ли? – прекъсна го тя нетърпеливо.
– Е, не съм съвсем сигурен за Канзас, защото нямам ни най-малка представа, къде се намира. Най-важното е да прекосиш пустинята. От там лесно ще можеш да се отправиш за дома си.
– А как ще прекося пустинята?
– Ей сега ще ти кажа какво мисля – каза дребният човечец. – Аз се озовах в тази страна с балон. Ти също дойде по въздуха, понесена от един циклон. Затова смятам, че най-добрият начин да се прекоси пустинята е по въздуха. Разбира се, че е извън моите сили да предизвикам циклон. Но дълго мислих и вярвам, че ще мога да направя балон.
– Как? – извика Дороти.
– Балонът се прави от копринен плат и се облепва с лепило от вътрешната страна, за да не изпуска газ. В двореца има колкото искаш копринен плат, така че няма да бъде трудно да направим балон. Но в цялата ми страна няма водород, за да напълним балона с него, та да може да лети.
– Щом няма да може да лети – отбеляза Дороти, – няма да ни послужи за нищо.
– Така е – отвърна Оз. – Но има и друг начин, за да полети – като го напълним с топъл въздух. Топлият въздух не е толкова практичен, както водородът, тъй като, ако се охлади, балонът ще падне в пустинята и ще бъдем загубени.
– Ние! – възкликна момичето. – И вие ли ще дойдете с мен?
– Да, разбира се – каза Оз. – Дотегна ми да бъда такъв измамник. Изляза ли от двореца, хората лесно ще разберат, че не съм вълшебник, и много ще се разсърдят, задето съм ги лъгал. Затова стоя затворен в тези стаи по цял ден и това наистина е досадно. Бих предпочел да се върна заедно с теб в Канзас и да постъпя наново в някой цирк.
– Много бих се радвала да пътувам заедно с вас – каза Дороти.
– Благодаря. А сега искаш ли да ми помогнеш да съшием копринения плат и да почнем да правим балона.
И така, Дороти взе игла и конец и започна грижливо да съшива парчетата плат, които Оз разкрояваше. Най-напред той изряза една ивица от светлозелен плат, после друга – от тъмнозелен плат и след това – една изумруденозелена ивица. Оз искаше да направи балона в различни отсенки на зеленото. Три дни съшиваха ивиците, докато най-после направиха една голяма торба от зелена коприна, дълга повече от шест метра.
След това Оз нанесе един пласт лепило от вътрешната страна, за да не изпуска въздух, и заяви, че балонът е готов.
– Но сега ни трябва кошница, в която да се качим – каза той и изпрати войника със зелените мустаци да донесе един голям панер, който закачи с много въжета на долния край на балона.
Когато всичко бе готово, Оз съобщи на своя народ, че заминава на посещение на един велик брат вълшебник, който живее в облаците. Новината бързо се разпространи из целия град и всички се струпаха да наблюдават необикновеното заминаване.
Оз нареди да изнесат балона пред двореца, където хората го разглеждаха с голямо любопитство. Тенекиеният дървар бе насякъл голяма купчина дърва и запали огън. Оз държеше разтворена долната част на балона над огъня, за да може топлият въздух да изпълни копринената торба. Постепенно балонът се надуваше, почна да се издига във въздуха и кошницата едва докосваше земята.
Тогава Оз влезе в кошницата и пред насъбралия се народ заяви на висок глас:
– Заминавам на посещение. В мое отсъствие ще управлява Плашилото. Заповядвам ви да му се подчинявате, както се подчинявахте на мен.
В това време балонът почна да дърпа въжето, с което бе прикрепен за земята, тъй като въздухът вътре бе горещ и много по-лек, отколкото въздухът вън.
– Хайде, Дороти! – повика я Вълшебникът. – Побързай, защото балонът се издига и ще отлети.
– Не мога никъде да намеря Тото.
Тя не искаше да се раздели с малкото си кученце. Тото се беше втурнал сред тълпата да гони едно коте. Най-сетне Дороти го намери, грабна го и се затича към балона. Тя беше на няколко крачки от него и Оз протягаше ръце, за да u помогне да се качи в кошницата, когато – прас! – въжето се скъса и балонът се вдигна във въздуха без нея.
– Върнете се! – изпищя Дороти. – И аз искам да замина!
– Не мога да се върна, мило дете – извика Оз от кошницата. – Сбогом!
– Сбогом – викаха всички и отправяха поглед нагоре, където Вълшебникът отлиташе с кошницата и с всеки изминал миг се вдигаше все по-високо и по-високо в небесата.
Никой от тях повече не видя Оз, чудесния Вълшебник. Може би благополучно е стигнал до Омаха и сега е там. Но хората си спомняха за него с много добро чувство и често си казваха:
– Оз винаги е бил наш приятел. Когато беше тук, построи за нас Изумрудения град, а като замина, остави мъдрото Плашило да ни ръководи.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания