Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Пътуване до Великия Оз

Трябваше да пренощуват под едно голямо дърво в гората, защото наблизо нямаше никакви къщи. Като хубаво дебело покривало дървото ги пазеше от росата. Тенекиеният дървар насече цял куп дърва с брадвата си и Дороти накладе прекрасен огън. Тя се стопли и не се чувстваше толкова самотна. Изяде с Тото последния къшей хляб и сега не знаеше с какво щяха да закусят на другата сутрин.
– Ако искате – предложи Лъвът, – ще отида в гората и ще убия една сърна. Ще я опечете на огъня, щом като вкусовете ви са толкова странни, че предпочитате сготвена храна. Така че ще имате много хубава закуска.
– О, не! Моля ви, недейте! – изпъшка Дърварят. – Ако убиете някоя нещастна сърна, сигурно ще се разплача и тогава челюстите ми пак ще ръждясат.
Лъвът отиде в гората и си намери вечеря, но никой не научи какво бе ял, защото той нищо не спомена. А Плашилото откри едно дърво, отрупано с орехи, и напълни с тях кошничката на Дороти, така че тя дълго нямаше да гладува. Дороти се трогна от любезността и вниманието му, но се смя от сърце, като видя как нещастникът береше орехите. Натъпканите му със слама ръце бяха толкова несръчни, а орехите – толкова малки, че колкото сложеше в кошничката, толкова изпускаше на земята. Но за Плашилото нямаше значение, колко дълго ще пълни кошничката. Бавенето му даваше възможност да стои настрана от огъня, тъй като се боеше да не прелети искрица от него, да подпали сламата и да го изгори. Така че то гледаше да е далеч от огъня и само веднъж се приближи, за да покрие Дороти със сухи листа, когато тя си легна да спи. Тъй топло и удобно u стана, че тя спа дълбоко до разсъмване.
На сутринта момиченцето се изми на бълбукащото поточе и всички поеха към Изумрудения град.
Но този ден беше пълен с приключения за нашите пътници. Бяха вървели едва около час, когато пред тях се откри един голям ров, който пресичаше пътя и разделяше гората в двете посоки далеч-далеч, додето погледът им стигаше. Ровът беше не само много дълъг, но и много широк и когато се приближиха до него и погледнаха надолу, видяха, че е много дълбок, а на дъното му стърчаха остри зъбести скали. Стените на рова бяха толкова стръмни, че никой не можеше да се спусне по тях. В първия миг им се стори, че краят на пътуването е настъпил.
– И какво ще правим сега? – замисли се Дороти.
– Нямам ни най-малка представа – рече Тенекиеният дървар.
Лъвът разтърси рошавата си грива и се замисли. А Плашилото се обади:
– Не можем да прелетим през него. Това е ясно. Нито пък можем да се спуснем в този дълбок ров. Следователно, щом не можем да го прескочим, ще останем, където сме си.
– Струва ми се, че ще мога да прескоча рова – каза Лъвът, след като прецени разстоянието.
– Тогава сме спасени – извика Плашилото, – ти ще ни пренесеш на гърба си един по един.
– Добре, ще се опитам – съгласи се Лъвът. – Кой ще бъде първи?
– Аз – заяви Плашилото, – защото, ако не можеш да прескочиш рова, Дороти ще падне и ще се убие. А Тенекиеният дървар ще се огъне, ако падне върху зъбестите скали. Но ако аз падна от гърба ти, няма голямо значение, тъй като няма да пострадам от удара.
– Самият аз много се боя да не падна в пропастта – каза Страхливият лъв, – но няма какво друго да сторим, освен да опитаме. Така че качи се на гърба ми и ще направим първия опит.
Плашилото седна на гърба на Лъва, големият звяр се приближи до ръба на пропастта и се сви, готов да скочи.
– Защо не се затичаш, за да се засилиш? – попита Плашилото.
– Лъвовете не скачат със засилване – отвърна Лъвът и като се изопна отведнъж, профуча във въздуха и стъпи благополучно на отсрещната страна.
Всички много се зарадваха, като видяха колко лесно мина първият скок. След като Плашилото слезе от гърба му, Лъвът прескочи рова обратно. Дороти реши, че тя ще бъде втора. Взе Тото на ръце и се покачи на гърба на Лъва. С едната ръка крепеше Тото, а с другата се хвана здраво за гривата на Лъва. В следващия миг u се стори, че лети във въздуха. Но додето се усети, бе стъпила здрава и читава на другия бряг на пропастта. Лъвът се върна трети път и пренесе Тенекиения дървар. Сега всички те седнаха за малко, за да може Лъвът да си отдъхне. Големите скокове го бяха изморили. Той още не можеше да си поеме дъх и пъхтеше като голямо куче, което премного е тичало.
От тази страна гората беше много гъста, тъмна и мрачна. След като Лъвът си почина, те тръгнаха наново по пътя с жълтите павета и всеки мълчешком се питаше дали има край тази гора и дали ще излязат пак на светло и открито. Към тревогата им се прибави още нещо: дочуха някакви шумове, идещи от дъното на гората. Лъвът им пошепна, че в тази гора живеят калидите.
– Какви са тези калиди? – учуди се момичето.
– Те са зверове – чудовища с тяло на мечка и с глава на тигър – обясни Лъвът. – Ноктите им са толкова дълги и остри, че биха могли да ме разкъсат така лесно, както аз бих могъл да смажа Тото. Страшно се боя от тях.
– Как няма да се боите – каза Дороти, – та те навярно са страхотни зверове.
Лъвът тъкмо щеше да отговори, когато ненадейно пред тях посред пътя се откри нова пропаст. Но тази се оказа толкова дълбока и широка, че Лъвът веднага разбра, че не би могъл да я прескочи.
Седнаха да обмислят какво да предприемат, и след сериозно обсъждане Плашилото каза:
– Тук има едно голямо дърво, точно до пропастта. Ако Тенекиеният дървар може да го отсече така, че то да падне към другата страна на пропастта, ще можем да минем по него като по мост.
– Прекрасно предложение – откликна Лъвът. – Като че ли имаш мозък в главата, а не слама.
Дърварят веднага се залови за работа. Брадвата му беше толкова остра, че скоро дървото бе почти отсечено. Тогава Лъвът опря силните си предни лапи на него и го бутна с всички сили. Голямото дърво бавно се наклони и с трясък се стовари над пропастта, а върхът му опря на другия бряг. Тъкмо тръгнаха по този странен мост, когато от гората се нададе силен рев. Всички се обърнаха и с ужас видяха, че към тях тичат два големи звяра с тяло на мечка и с глава на тигър.
– Това са калидите! – извика Страхливият лъв и се разтрепери.
– Бързо – заповяда Плашилото, – бързо минавайте по моста.
Първа вървеше Дороти с Тото в ръце. Следваше я Тенекиеният дървар, а след него бе Плашилото. Лъвът, въпреки че беше много уплашен, се обърна с лице към калидите и нададе такъв силен и страшен рев, че Дороти изпищя, а Плашилото отскочи назад. Дори свирепите зверове спряха внезапно и загледаха изненадани Лъва.
Но щом видяха, че са по-големи от него, и съобразиха, че са двама, а той – сам, калидите отново се втурнаха напред, а Лъвът тръгна по дървото, но се обърна да види какво смятат да правят. Без да губят и миг, свирепите зверове също тръгнаха по дървото.
Лъвът каза на Дороти:
– Загубени сме, защото ще ни разкъсат с острите си нокти. Стой зад мен. Аз ще ги задържам, докато съм жив.
– Чакайте – извика Плашилото.
То обмисляше какво щеше да е най-добре да сторят. То помоли Дърваря да отсече края на дървото, който се намираше откъм тяхната страна на пропастта. Дърварят замахна веднага с брадвата и тъкмо когато калидите бяха почти на края на моста, дървото падна с трясък в бездната, отнасяйки със себе си грозните ръмжащи зверове. И двата звяра се пребиха в острите скали, които стърчаха на дъното на пропастта.
– Е – въздъхна с облекчение Страхливият лъв, – виждам, че за нас има още живот, и това много ме радва. Сигурно е много неудобно да не си жив. Тези зверове толкова ме изплашиха, че сърцето ми още бие така силно, като че ли ще изскочи.
– Ах – натъжи се Тенекиеният дървар, – бих желал и аз да имам сърце, което така да бие.
Тази случка обезпокои още повече пътниците. Те искаха час по-скоро да излязат от гората и почнаха да вървят толкова бързо, че Дороти се умори и се качи на гърба на Лъва.
За голяма тяхна радост колкото повече напредваха, толкова по-тънки и по-разредени ставаха дърветата. Следобед ненадейно стигнаха до широка река, която пресичаше пътя с жълтите павета. На другия бряг той продължаваше през прелестна местност – зелени ливади, изпъстрени с ярки цветя, а от двете му страни се редяха дървета, отрупани със сочни плодове. Нашите пътници не можеха да се нарадват на тази възхитителна гледка.
– А как ще прекосим реката? – обезпокои се Дороти.
– Лесна работа – рече Плашилото, – Тенекиеният дървар ще ни построи сал, за да преплаваме на другия бряг.
И Дърварят взе брадвата и почна да отсича тънки дървета, за да направи сал. А в това време Плашилото намери на брега на реката едно дърво, отрупано с хубави плодове. Дороти много се зарадва, тъй като през целия ден бе яла само орехи, и сега се наяде до насита със зрели плодове.
Но за да се построи сал, трябва доста време дори когато си толкова усърден и неуморим, като Тенекиения дървар. Свечери се, а работата още не беше завършена. Тогава намериха удобно местенце под дърветата, дето спаха чудесно до сутринта. Дороти сънува Изумрудения град и добрия Вълшебник от Оз, който трябваше да я върне у дома u.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания