Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Страхливият лъв

През всичкото това време Дороти и другарите u вървяха през гъстата гора. Пътят все още беше с настилка от жълти павета, но те бяха засипани със сухи клонки и изсъхнала шума, опадала от дърветата, и бе много трудно да се върви.
В тази част на гората имаше малко птици, защото птиците обичат да бъдат на открито, където има много слънчева светлина. Но сега от време на време се чуваше глухо ръмжене на някакво диво животно, скрито между дърветата. При тези звуци сърцето на Дороти започваше да бие по-силно, защото малкото момиче не знаеше откъде идваха. Но Тото знаеше, затова съвсем се приближи до нея и дори не отвръщаше с лаене.
– След колко време ще излезем от гората? – попита тя Тенекиения дървар.
– Не зная – беше отговорът, – никога не съм бил в Изумрудения град. Но веднъж, когато бях малък, баща ми беше там и разказваше, че бил пътувал дълго през опасни места, въпреки че около града, в който живеел Оз, местността била прекрасна. Но аз не се боя, щом масльонката е с мен; нищо не може да нарани Плашилото, а ти носиш на челото си белега от целувката на Добрата магьосница и той те закриля.
– Ами Тото? – попита разтревожено момичето. – Него кой ще го защити?
– Ние ще го пазим, ако е в опасност – успокои я той.
Едва бе изрекъл тези думи, когато от гората се нададе страшен рев и след миг на пътя изскочи голям лъв. С един удар на лапата си той завъртя няколко пъти Плашилото във въздуха и го подхвърли на пътя. След това цапна Тенекиения дървар с острите си нокти. Но за голяма изненада на лъва Дърварят не се смути, въпреки че се просна на пътя и остана неподвижен.
Малкият Тото разбра, че насреща му има неприятел, и се затича с лай към Лъва. Големият звяр вече бе раззинал уста, за да захапе кучето. Но Дороти, уплашена да не би Тото да бъде изяден, се втурна напред, без да се бои от опасността, на която се излагаше, с всички сили плесна Лъва по муцуната и изкрещя:
– Да не сте посмели да ухапете Тото! Не ви ли е срам, такъв голям звяр да напада горкичкото малко кученце!
– Но не го ухапах – каза Лъвът, като търкаше с лапа носа си, който Дороти бе плеснала.
– Да, но щяхте да го ухапете – каза Дороти. – Вие сте един голям страхливец.
– Зная – Лъвът засрамено наведе глава. – Много добре зная това. Но какво да направя?
– И аз не знам. Но само като си помисля, че ударихте един натъпкан със слама човек, като нещастното Плашило.
– Натъпкан със слама ли? – учуди се Лъвът и загледа как момичето вдигна Плашилото и го изправи на крака, а после го поотупа, за да му оправи формата.
– Разбира се, че е натъпкан – Дороти все още беше ядосана.
– Значи затова падна толкова лесно – отбеляза Лъвът. – Учудих се, като видях как се завъртя. И другият ли е напълнен със слама?
– Не, той е направен от тенекия – каза Дороти и помогна на Дърваря да се изправи.
– А, затова щеше без малко да ми изпили ноктите. Когато те задраскаха по тенекията, по гърба ми мина студена тръпка. А какво е това малко животинче, за което толкова много се тревожите?
– Това е кучето ми Тото.
– То от тенекия ли е направено, или пък е натъпкано със слама?
– Нито едното, нито другото. Това е куче – куче от... от плът.
– Така ли? Какво чудно животинче! Сега, като го разгледах по-внимателно, виждам, че е необикновено малко. Никому не би минало през ум да ухапе такова мъничко същество освен на такъв страхливец, като мен – продължи Лъвът натъжено.
– Какво ви направи страхлив? – запита Дороти и погледна учудено Лъва, защото той беше голям колкото дребен кон.
– И за мен е загадка. Предполагам, че съм роден страхлив. Естествено, всички други животни в гората мислят, че съм храбър, защото навсякъде лъвът се смята за цар на зверовете. Разбрах, че ако изрева много силно, всяко живо същество ще се уплаши и ще побегне. Винаги когато срещам човек, страшно се плаша. Но щом изрева, той винаги побягва с всички сили. Ако слонове, тигри или мечки се опитат да ме нападнат, аз бих избягал – такъв страхливец съм. Но щом ме чуят да рева, те сами побягват. И, разбира се, аз не ги гоня.
– Но това не е нормално. Царят на зверовете не бива да бъде страхливец – възмути се Плашилото.
– Зная, че е така – Лъвът изтри една сълза с връхчето на опашката си, – това ми е голямата мъка и поради това съм много нещастен. Но щом се яви опасност, сърцето ми почва да бие много силно.
– Може би страдате от сърдечна болест? – предположи Тенекиеният дървар.
– Възможно е – отвърна Лъвът.
– Ако е така – продължи Тенекиеният дървар, – трябва да сте щастлив. Защото това показва, че имате сърце. Ще кажа за себе си, че аз нямам сърце, така че не мога да страдам от сърдечна болест.
– Може би – замисли се Лъвът, – ако нямах сърце, нямаше да бъда страхлив.
– А мозък имаш ли? – полюбопитства Плашилото.
– Предполагам, че имам. Никога не съм проверявал.
– Аз отивам при Великия Оз да го помоля да ми даде мозък – каза Плашилото, – защото главата ми е пълна със слама.
– А пък аз отивам да искам сърце – обясни Тенекиеният дървар.
– А аз отивам да поискам да върне Тото и мен в Канзас – добави Дороти.
– Мислите ли, че Оз може да ми даде смелост? – попита Страхливият лъв.
– Толкова лесно, колкото може на мен да даде мозък – каза Плашилото.
– А на мен – сърце – добави Тенекиеният дървар.
– Или както ще ме върне в Канзас – добави Дороти.
– Тогава, ако нямате нищо против, и аз ще дойда с вас – заяви Лъвът, – защото без смелост животът ми е просто непоносим.
– С голямо удоволствие – зарадва се Дороти, – защото ще ни помагате да прогонваме другите диви зверове. Изглежда, че са по-страхливи от вас, щом се плашат дори от рева ви.
– Наистина са страхливи, но от това аз не ставам по-смел. И докато зная, че съм страхливец, ще бъда нещастен.
И ето че малката дружина бе наново на път. Лъвът вървеше с величествени широки стъпки редом с Дороти. В началото Тото не одобряваше това ново другарство, защото не беше забравил, че без малко щеше да бъде разкъсан от големите челюсти на Лъва. Но след известно време се успокои и Тото и Страхливият лъв станаха добри приятели.
До края на деня те не преживяха друго приключение, което да смути спокойното им пътуване. Наистина веднъж Тенекиеният дървар настъпи един бръмбар, който пълзеше по пътя, и смаза горкичкото животинче. Това страшно го наскърби, тъй като винаги внимаваше да не би да напакости на някое живо същество. И от мъка и съжаление той проля няколко сълзи, които потекоха бавно по лицето му, стигнаха до ставите на челюстите му и те веднага ръждясаха. Когато след малко Дороти го запита нещо, той не можа да си отвори устата, тъй като челюстите му се бяха слепили от ръждата. Дърварят много се уплаши и почна със знаци да моли Дороти да му помогне. Но момичето не можеше да разбере какво иска. Лъвът също бе озадачен и също не можеше да разбере какво се е случило. Ала Плашилото грабна масльонката от кошничката на Дороти и смаза челюстите на Дърваря. След няколко минути той вече можеше да говори както преди.
– Това ще ми служи за урок – каза той, – трябва да гледам къде стъпвам. Защото, смажа ли друг бръмбар или буболечка, сигурно пак ще се разрева, а от сълзите челюстите ми ръждясват и не мога да говоря.
Сега той вече стъпваше много внимателно, не вдигаше очи от пътя и видеше ли и най-мъничката мравка, я прескачаше, за да не я нарани. Тенекиеният дървар знаеше много добре, че няма сърце, и затова много се стараеше никога да не бъде жесток или нелюбезен към когото и да било.
– Вие, които имате сърца – заявяваше той, – имате кой да ви направлява, и няма как да сгрешите. Но аз нямам сърце и затова трябва много да внимавам. Когато Оз ми даде сърце, разбира се, няма да има за какво толкова да се тревожа.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания