Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Вълшебникът от Оз
Циклонът
Съвещание с дъвчащите
Как Дороти спаси Плашилото
Пътят през гората
Спасяването на Тенекиения дървар
Страхливият лъв
Пътуване до Великия Оз
Смъртоносното маково поле
Царицата на полските мишки
Пазачът на портите
Изумруденият град на Оз
Къде се намира Злата магьосница
Спасението
Крилатите маймуни
Разкриването на страшния Оз
Магическата сила на Великия измамник
Как излетя балонът
Далеч на Юг
Нападнати от борещите се дървета
Изящната Порцеланова страна
Лъвът става Цар на дивите зверове
Страната на квадратните
Глинда изпълнява желанието на Дороти
Отново у дома
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Вълшебникът от Оз
Автор:
Баум, Лиман Франк

Страната на квадратните

Четиримата пътници минаха благополучно през останалата част от гората и щом излязоха от мрака, пред тях се откри стръмен хълм, покрит от горе до долу с големи скали.
– Предстои ни трудно катерене – каза Плашилото, – но въпреки това ще прехвърлим този хълм.
И тръгна напред, а другите го последваха. Едва бяха стигнали до първата скала, когато чуха груб глас да казва:
– Назад!
– Кой сте вие? – попита Плашилото, тъй като зад скалата се показа една глава и същият глас повтори:
– Назад! Този хълм е наш и никому не позволяваме да мине през него.
– Но ние трябва да минем през него – възрази Плашилото. – Ние отиваме в Страната на квадратните.
– Няма да минете! – отвърна гласът и иззад скалата изскочи най-чудноватият човек, какъвто пътниците някога бяха виждали.
Той бе съвсем къс и дебел и с огромна глава, сплескана отгоре, която едва се крепеше на дебел и много набръчкан врат. Човекът нямаше никакви ръце. Като забеляза това, Плашилото разбра, че няма защо да се бои от такова безпомощно същество, което не би могло да им попречи да се изкачат на хълма.
– Съжалявам, че няма да изпълня желанието ви, но ние трябва да преминем през този хълм независимо дали това ви е приятно или не.
И Плашилото тръгна дръзко напред. Но бърза като светкавица, главата на чудноватия човек се изстреля напред и вратът му се издължи дотолкова, че цапна с плоската си част Плашилото по корема и то се затъркаля надолу и надолу по хълма. Със същата бързина главата се върна към тялото и чудноватото човече извика през дрезгав смях:
– Не е така лесно, както си въобразявате!
От другата страна на скалата проехтя хор от шумен смях и Дороти видя стотици безръки плоскоглави човечета, скрити зад всеки камък.
Лъвът страшно се ядоса, задето се смееха над злощастието на Плашилото. Той нададе силен като гръмотевица рев и се втурна напред. Но отново се проточи една глава и Лъвът се затъркаля надолу по хълма, сякаш ударен от оръдеен снаряд.
Дороти се спусна надолу и помогна на Плашилото да се изправи. Лъвът, натъртен и обиден, се приближи до нея и каза:
– Няма смисъл да се сражаваме с хора със стрелящи глави. Никой не може да им се съпротивява.
– Тогава какво да правим?
– Повикай крилатите маймуни – предложи Тенекиеният дървар. – Имаш право да ги повикаш още веднъж.
– Много добре – съгласи се момичето и като си сложи златната шапка, произнесе магическите слова.
Бързи както винаги, маймуните долетяха след няколко минути.
– Каква е вашата заповед? – попита Царицата на маймуните и се поклони на Дороти.
– Пренесете ни отвъд този хълм в Страната на квадратните – пожела Дороти.
– Заповедта ще бъде изпълнена – каза Царицата и в същия миг крилатите маймуни взеха четиримата пътници и Тото на ръце и отлетяха с тях.
Докато те прелитаха над хълма, плоскоглавите ревяха от яд и опъваха вратовете си нагоре. Но не можеха да достигнат крилатите маймуни, които пренесоха благополучно Дороти и спътниците u в прекрасната Страна на квадратните.
– Това бе последното ви повикване – каза Царицата на маймуните на Дороти, – така че сбогом и на добър час!
– Сбогом и много ви благодаря – отговори момичето.
Маймуните се вдигнаха във въздуха и за миг изчезнаха от погледа u.
Страната на квадратните изглеждаше богата и щастлива. Ниви със зреещо жито бяха пресечени от шосета и игриви поточета със здрави мостове над тях. Всички огради и къщи, а също и мостовете бяха боядисани в червено, тъй както в страната на мигащите бяха жълти, а в страната на дъвчащите – сини. Хората бяха ниски, дебели, тромави и добродушни. Бяха облечени в червено и ярко изпъкваха на фона на зелената трева и жълтите класове.
Маймуните ги бяха стоварили близо до една фермерска къща. Четиримата пътници се отправиха натам и почукаха на вратата. Отвори им жената на фермера и когато Дороти я помоли да им даде нещо за ядене, тя им поднесе богата вечеря с три вида сладки и четири вида ядене и чаша мляко за Тото.
– Далеч ли е дворецът на Глинда? – попита момиченцето.
– Не е много далеч – отвърна жената. – Вървете все на юг по шосето и скоро ще стигнете.
Те благодариха на добрата жена и тръгнаха наново. Прекосиха няколко поляни и няколко хубави моста, докато стигнаха до много красив дворец. Пред портата стояха на пост три млади девойки в червени униформи, украсени със златни ширити. Когато Дороти се приближи до тях, една от девойките я попита:
– За какво сте дошли в Южната страна?
– За да видим Добрата магьосница, която я управлява – отвърна Дороти. – Ще ме заведете ли при нея?
– Кажете ми името си и ще попитам Глинда дали ще ви приеме.
Четиримата си казаха имената и девойката войник влезе в двореца. След малко се върна и каза, че Дороти и спътниците u ще бъдат приети веднага.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания