Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения и поеми
Иконите спят
Гроб
Кръст
Стон
Край
Змей
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения и поеми
Автор:
Милев, Гео
        

Стон

        Черней, горо, черней, сестро,
                    двама да чернеем...

Печални пътеки пред мене разтваря
студената зимна гора:
дълбоко зад черните клони догаря
ранна - (рана) - зора.
Светът ме възвежда през страшни места,
аз тръпна димяща в безлюдни блата
- о гора моя черна сестра!
твоите черни листа
плачат сълзите ми - бавно - и горко повтарят
моята жалба и вопъл и зов:
Ах - де е той!

(Там - може би зове ме гробът на мойта горестна любов.)

Ден и нощ
без покой
аз го диря навред
и отивам напред
през света,
с раздрани нозе и без мощ
- душата дълбоко в нощта -
ден и нощ
без покой,
години безчет!
и безброй:
Де е той?
(И надава студен, съкрушителен вой
зимният вятър
- Вкаменено ридание -
и в мрака на скръб без страдание
изчезва далечна земята.)

- О гора моя черна сестра! -

Слънцето в пещери слепи убива го:
в страшни нощи без лъч и звезда
той възкръсва и гази в кръвта
на кръстопътища сплетени в ниски поля.
Моята болка настига го
- призрак без плът.
Червен от убийство и черен от мъртва мъгла
той влиза в съня ми

(иконите спят)

- страшен и чужд - преди да се съмне

(иконите спят)

и хвърля пред мойте нозе
кървави ризи и черни глави

(иконите спят)

Вече нямам очи - вече нямам лице
- о гора моя черна сестра!
и пътя пред мене се вий
в горчиво витло под мъртвешка зора.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания