Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения и поеми
Иконите спят
Жестокият пръстен
Кръстьо Сарафов
Кажи: внезапно да изчезнеш
Главата ми
Панахида за поета П. К. Яворов
О дъжд, о дъжд обилен и печален
Парсифал
Мъртвешки зелена, сломена лежи
Бъди готов!
- Удари трета стража!
Септември
Докато не отвърнеш ти поглед в самотно съмнение
Сред тези сиви отчаяния
Приказно интермецо: пътешествие в Китай
Аз бих обичал мойто щастие
Ад
Кошмар
Сега е твърде късно
Марш
Ден на гнева
Из книгата „As dur”
И в този час, когато с протяжна безнадеждност
В този час на вечерни измами
Луната, старата змия, съблича
Земята разгневена се разтвори
Лоенгрин
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Стихотворения и поеми
Автор:
Милев, Гео

Панахида за поета П. К. Яворов

ПСАЛОМ

1

В блясъка на свойто възнесение
към небесните селения
ти възхождаш - горд, успокоен -
в славата на вечен ден
в място злачно, място светло, място на покой,
дето няма ни въздишка, ни копнеж, ни страст, ни зной:
- Упокой - упокой - упокой! -

Пригвозди и измъчената плът
в любовта на Твоя страх.
В своя труден и уречен път
в Твойто име уповах.
Господи, спаси ме: оскудял е преподобний твой:
Не отвръщай поглед, Човеколюбче, Спасе мой:
- Упокой - упокой - упокой! -

2

КАНОН

- Чакам, аз чакам: о дух на Живота
бдящ зад завеси, разпуснати долу в нощта -
чакам из сребърна чаша горчиво причастие
чакам с чело разтрошено от гибелно щастие:
чакам, о враг на живота
- дух на Смъртта.
Плачещи ангели три ето идат
водят те бяла невяста в печален воал -
идат да снемат от кръста разпятия,
носят те милост след вече изпито проклятие:
ангели три ето идат
- в сън без печал.

АНТИФОН І

3

Х о р н а П р а д е д и т е
Бреме - векове: борби и смърт,
бреме - векове: печал без път
- черен плод на тисящи години -
с кръв ги сбирахме ний с векове,
с кръв поихме твойте бленове:
- ний те молим, Сине наш, прости ни! -

Нищи ний, живели само час,
тежко бреме беше той за нас
- черен плод на тисящи години -
между всички ти избран бе пръв,
всичко ти понесе в свойта кръв:
- Сине наш, ний молим те, прости ни! -

Днес пред твойте скършени крила
беловласи бием ний чела
- молим тебе, Сине наш, прости ни! -
Вече ний ще снемем твоя кръст,
родна скръб ще върнем в родна пръст
- черен плод на тисящи години -

АНТИФОН ІІ

Х о р н а У ч е н и ц и т е

В сребърен съсъд ний носим
ведра вода
- ний дванадесет, които просим -
в сребърен съсъд ний носим
ведра вода:
идем твойте сълзи да отрием,
твойте рани идем да измием
с ведра вода.

Свилени платна за тебе носим
с миро полени
- ний дванадесет, които просим -
свилени платна за тебе носим
с миро полени:
идем твойто тяло да увием,
с плащ миросан идем да покрием
твоите рани.

ИРМОС

5

И ето
зад тъмни заслони
ромони гласа ти отново:

- Готово е Господи: ето: сърцето - готово:
възпявам и пея!
(Изпита е скритата в пазви зелена отрова
и в нея -
олово.)
Но Бог беше слово.

И падат
от ляво на тебе хиляди,
от дясно - безброй:
непристъпен си Ти.
- Душе Святи!
избраника свой
приюти!
Упокой!

*

А ниско в нощта на света
над блата от вражда процъфтяват
ненюфари на зла клевета.

Но ти възвисен си н а д земната слава
и земний позор -
и ангелский хор
на ръце ще те вземе,
за да не удариш ногата си в камък;
няма за тебе ни бреме,
ни стрела, ни отрова, ни пламък -
и без страх
(Господи, в тебе всегда уповах!)
ще настъпиш на аспид и яростен лъв
и василиск
ще срещнеш без страх -
и няма да падне от тебе ни косъм, ни кръв.
Но трябваше с хули и вик
всеки да хвърли подире ти камък,
за да бъдеш докрай мъченик
и пророк:
ти си последний приет в мъченический лик.
- В своя надзвезден чертог,
Душе Святи!
апостола свой
приюти!
Упокой! -

ИКОС

6

Ридание надгробно: сетен път
кръв прелива в задуена гръд:
помилуй, Боже наш!

Ридание надгробно: в черен дим
слепи свещите да угасим:
помилуй, Боже наш!

Ридание надгробно: в тъмний път
на душата - лъч от свещ и плът:
помилуй, Боже наш!

Ридание надгробно: и вървим
сляпо към възторг неуязвим:
помилуй, Боже наш!

Ридание надгробно. Помилуй, Боже наш.

СЛАВА

7

Ти си ангелът горд, ти си тъмний акорд
на печалната слава - прости!
Кръз звезди падаш ти с поломени крила
в тях стрела окървавена - ти!

Устрелен през нощта, устремен в пропастта
с тебе падат звезди без крила;
свойте черни крила дух вечерен насън
ще затвори - под звън и мъгла.

Звън последен - прости! небеса без звезди
- нашта сетна целувка вземи!
Под безбурния взор на Сатурна в нощта
пепелта в твойта урна жуми.

Вечна памет в света. Спи кръвта под леда.
Вечна слава на Вишния Бог!
Вечна памет. Амин. Алилуя. Амин
Ти един - Вечен Син - и пророк.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания