Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Приказки от цял свят
Най-старата приказка на света
Новогодишен подарък
Златорожко
Тримата ловци
Трите мишлета
Петимата добри приятели
Пан Котаран
Камиларят от Индия
Омагьосаната жаба
Петлето и бобеното зърно
Кума-лиса и гърнето
Дядо поп не е вчерашен
Непослушни деца
Славеят
Юначният заек и вълчицата
Кучето и котката
Лунно клонче
Тигърът и лисицата
Малкото петле и турският султан
Приказка за брашнения чувал
Четиринадесетият
Удегейският ловец и неговият син
Жената от жеравското гнездо
Вироглавото зайче
Ханът и обущарят
Умната девойка
Чанга-чунга
Бабичката, която не знаеше мярка
Чудното гърне
Гулчечек
Петимата братя
Ледени дантели
  
Виж още:
Детска литература /Приказки
Приказки от цял свят
Автор:
Каралийчев, Ангел

Трите мишлета

Монголска народна приказка

Имаше три мустакати мишлета с дълги опашки. Те живееха в дълбока дупка, която се намираше в една нивичка, голяма колкото детска длан. През зимата върху мишата нивичка падна половин шепа сняг. Трите мишлета щом напече пролетното слънце, изскочиха от дупката и се заловиха да гребат снега с мишите си лопатки. По едно време неочаквано мишлетата намериха замръзнало парче масълце, голямо колкото грахово зърно, внесоха го в дупката и го предадоха на най-малкото мишле да го пази. Но щом двете по-големи мишлета излязоха навън пак да ринат снега, малкото им братче помириса масълцето, устата му се налях и то го изяде. По едно време уморените братлета влязоха пак в дупката и потърсиха масълцето. Щом разбраха, че най-млалкото им братче се е съблазнило и го е изяло, те се ядосаха, започнаха да го тупат и го отведоха при съдията да го накаже.

Съдията седеше с увиснали бели мустаци и опашката му стигаше от стола до земята.

Той захвана да разпитва мишлетата защо са дошли. Първо се изправи най-голямото мишле и започна да говори

– Ние сме трима братя.

– Каква голяма дружина! – извика съдията.

– Ние имаме нива, голяма колкото детска длан...

– Че вашата нива е цяла държава – плесна с ръце съдията.

– На нашата нива падна сняг колкото половин кривач!

– Ах – учуди се съдията, – там с бушувала същинска снежна виелица!

– Като изгря слънцето, ние изскочихме с лопати и захванахме да ринем снега.

– С много тежка работа сте се заловили! – поклати глава съдията.

– Неочаквано – пропищя средното мишле – намерихме в снега късче масло, голямо колкото грахово зърно.

– Вие сте намерили цяло съкровище! – усмихна се съдията.

– Предадохме го на най-малкия си брат и му поръчахме да го пази в дупката, докато се върнем.

– Какъв добър пазач! – промълви съдията.

– Но този пазач се съблазнил и излапал масълцето.

– Много лакомо мишле е вашият брат! – викна съдията.

– Тогава ние се нахвърлихме върху него и хубаво го натупахме.

– Вие сте водили истинска война! – затресе се съдията и издаде такава присъда: – Сключете мир помежду си не се бийте и живейте занапред като братя. А сега приберете се пак в мишата дупка!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания НетИнфо БГ