Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Преводи
Доброто в плен на злото
Монолог на Хамлет
Манфред
La bella dame sans merci
Завет
На един европейски революционер
Войната
Вятърът
Гости
Пред огнището на спомена
Сантиментален разговор
Есенна песен
Тъкачите
Работник
Смущение
Дванадесетте
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Преводи
Автор:
Милев, Гео

Манфред

Байрон

(Монолог из първо действие, втора сцена)

Онези духове, които виках —
напущат ме; магиите, които
изучих аз — присмиват ми се те;
онуй спасение, което дирих —
то ме измъчва; аз не искам вече
свръхземна помощ - в нея няма власт
над миналото, а преди да е
изчезнало в мрак миналото, аз
за бъдеще не питам. Майко моя,
Земя! Ти, свеж предутрен ден, и вий,
вий, планини, защо сте тъй красиви?
Не мога аз да ви обичам, не,
и ти, око блестяще на всемира,
разтворено над всичко в този свят,
наслада ти за всичко в този свят -
не грееш ти над моето сърце.
И вий, скали, над чийто ръб съм аз
застанал, и високите ели
там долу на брега на буйний ручей
съзирам да се губят като храсти
в далечното пространство - един скок,
едно движение, един дъх само
ако би могъл в твърдото легло
на тези там скали във вечен мир
сърцето ми да сложи - какво чакам?
И нещо тласка ме - но не политвам;
аз виждам гибелта - и не отстъпвам;
свят ми се вий - но твърдо аз стоя;
една незнайна сила ме задържа
и ме осъжда да живея пак;
ако живот е туй - да нося тази
духовна празнота у себе си,
сам гроб да съм на своята душа,
защото съм престанал аз да бъда
сам съдия на своите дела –
последна слабост на безмерно зло.
Ах, окрилен ти пратеник, раздиращ
с крила мъглите (пролетява орел),
чийто горд полет
е най-високо в небесата; хвъркаш
тъй близо ти до мене - мога аз
да бъда твоя плячка и храна
за твоите орлета; ти отлитна,
окото ми не те достига вече;
но твоето прониква там далеч,
надолу и навред, със остър поглед.
Прекрасно! О, как хубаво е всичко,
което виждам в този свят! Как славен
е в своите дела и сам по себе!
Но ний, които се наричаме
владетели на този свят, о ний –
полупрах, полубожество, нито
за гибел, нито за подем способни, —
ний внасяме смущение в тоз свят;
и дъх на унижение и гордост
ний дишаме, в борба с най-низки нужди
и пламенни желания, додето
в нас надделее смъртната ни същност:
и ето че човекът е това,
което сам на себе си не казва
нито на други смей да добери.
(В далечината се зачува овчарска сбирка.)
Чуй този звук! О, проста музика
на планината. Тук не са легенда
спокойните патриархални дни -
цевта звучи в свободния простор
ведно със сладкий звън на стадото.
Душата би изпила тези звуци...
О, да бих бил невидимият дух
на един сладък звук, един жив глас,
едно съзвучие, безплътна радост —
родена и умираща в самия
щастлив звук, който ми е дал живот!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания