Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Преводи
Доброто в плен на злото
Монолог на Хамлет
Манфред
La bella dame sans merci
Завет
На един европейски революционер
Войната
Вятърът
Гости
Пред огнището на спомена
Сантиментален разговор
Есенна песен
Тъкачите
Работник
Смущение
Дванадесетте
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Преводи
Автор:
Милев, Гео

Вятърът

Емил Верхарн

Над полята безкрайни сред есенен здрач
ето вятърът - злобен тръбач на ноември, -
над полята безкрайни
вятър, вятър,
който цял се разкъсва, отчаяно,
и с писъци тежки бий кули мъртвешки,
вятър, вятър,
ноемврийският яростен вятър.

И фермерските кладенци черни –
с тежки рудани, с въжета железни –
пищят;
и фермерските щерни –
с макари и въжета железни —
пищят и крещят към смъртта
- скръбта си висящи над бездни.
Вятър летящ над вода и блата,
грабител на мъртви листа от брезите –
ноемврийският яростен вятър;
гнездата на птици в горите
той убива и гръмко терзай,
и с нокти железни дълбай,
и срива далечната снежна лавина
- с колко ярост! - на древната зима
- с колко ярост! — вятърът,
ноемврийският яростен вятър.

Зеят разбити врати и стъкла —
вятър и плач, и мъгла –
ноемврийският яростен вятър!
Над могилата в гробни, отровни треви,
мелница с черни, безумни крила,
отдолу нагоре - лудо, без страх,
отгоре надолу - с внезапен размах,
коси вятъра — с немощна злоба, уви! —
мелница черна, раздираща вятъра,
вятъра, вятъра –
ноемврийският яростен вятър.

А старите хижи тъжовни
и черковната кула сред тях
мрат сред безпаметен шемет и страх,
старите хижи и техните стрехи гробовни
плачат под вятъра –
ноемврийският яростен вятър!
И черните кръстове в старите гробища
(ръцете на мъртви отвън над земята)
падат внезапно, тъй както отчаяно ято,
падащо, черно, над бездни вечерни.
Ноемврийският яростен вятър,
вятър.
Не сте ли вий срещали вятъра
на кръстопътя на петстотин пътя,
пищящ от студ - гневен и луд,
не сте ли видели вий вятъра,
вятър на плач и печали,
който брули умрели гори и села,
не сте ли видели
как хвърля той бесен луната в мъгла,
в пропасти бранни на бурни печали?

Над полята безкрайни сред есенний здрач –
ето вятърът, с писък и плач,
ето вятърът, злобен тръбач на ноември.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания