Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Преводи
Доброто в плен на злото
Монолог на Хамлет
Манфред
La bella dame sans merci
Завет
На един европейски революционер
Войната
Вятърът
Гости
Пред огнището на спомена
Сантиментален разговор
Есенна песен
Тъкачите
Работник
Смущение
Дванадесетте
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Поезия
Преводи
Автор:
Милев, Гео

Гости

Емил Верхарн

- Отворете ми, хора, вашта врата,
аз чукам навред по врати и прозорци!
Отворете ми, аз съм вятърът, хора,
облечен във мъртви листа.

- Влезте, приятелю, влезте вий, вятър,
ето огнището, огънят свети;
молим, там в къта седнете, седнете,
влезте при нас вий, приятелю вятър.

- Отворете ми, хора, аз съм дъжда,
аз съм вдовицата в жалейна дреха,
диря за свойта умора утеха
сред черна от сажди мъгла през нощта.

- Влезте, вдовице, влезте при нас,
влезте студена и сива.
Процепи много стената открива
пред вас, за да влезете - влезте при нас.

- Посрещнете ме, хора, като ваша любима,
отворете ми - аз съм царицата снежна.
Белият плащ мой се разронва в безбрежност
по пътя на старата зима.

- Влезте, вий снежна, влезте, царице,
с вашите лилийнобели нозе,
бели цветя сейте с бели ръце
над огнището, дето грей сетна искрица.

Защото, ах, ний сме злочестите хора,
поселени в Север пустинен, студен,
и ний би обичаме - кажете, от кой още ден? –
гости на нашата скръб и умора.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания