Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

I. Общество

Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Потоци от зари минуваха през търкалястите решетчени прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода, и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кандилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния Хаджи Атанасия, който допяваше новото “достойно есть”, глас пети. Звънливи гласове на ученици при аналоя държаха обикновеното исо, ръководени от главния учител, Гатя; на отсрещна страна подидаскал Мироновски, псалт, приглашаше издебело, като тупаше равномерно с крак и хвърляше крадешком погледи към решетката, зад която стояха жените. При шумния пангар, в тронове, стояха облечени в богати дълги кожуси първенците и умилително слушаха сладкогласието на Хаджи Атанасия и му приглашаха тихичко. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки, които палеха свещ пред архангела Гавриила или отиваха да целуват пред олтара. И Хаджи Димо прекъсваше напева си, навеждаше се към чорбаджи Петракия и му пошушваше:
– Виж, тоя дрът пинтия – вариклечко, за две пари свещ запали, а митани до земята прави, митаните са без пари... – И пак поемаше да приглаша.
– Вариклечко не, ами вариклечко – пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше.
И Котю Джамбазът, прочут лихвар, се обърнеше към трона, дето стоеше Хаджи Христо Молдавът, и пришушнеше сърдито:
– Гледай, Гина Махмудката, булката на оня поразеник, пали свещ... Облякъл я в джамфезен малакоф и в мъсър, а от три години и половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един грош пари, горни пари... магаре недно!...
– Магаре и половина – отговаряше тронът.
А богобоязливият Хаджи Аргир Измирлият посочваше с кръвожаден поглед на пригладените и помадосани младежи, които идеха късно, и само се прекръстяха, без да палят свещ и да целуват.
– Тоя, Рачовият син – маскара, видис ли го? Да сум цар, сте ги прекарам под ноз сиските тия протестанти! Бозе, прости! – и се прекръстяше.
– Боже, прости – отговаряше тронът и се кръстеше. Защото “достойното” се беше довършило, а подидаскал Мироновски захващаше предисловието на киноникото, глас осми.
Но скоро настана отпуск и последното плачевно амин на поп Ставря се изгуби из шумотевицата на благочестивата навалица, която се натискаше вече при входа, за да излезе вън на нартиката1; от нартиката множеството нахлу в двора между два дълги реда просяци, за да изскочи на пътя. Част от него зави към женския метох, за да прави визити. Защото черквата на калугериците нарочно пущаше по-ранко и баба госпожа Нимфидора очакваше вече в килията си гости, за да ги послужи с новото си портокалово сладко; госпожа Евдокия – за да се научи истина ли Павлакеви ще имат годеж до друга неделя; госпожа Соломония – за да покани подидаскал Мироновски да дойде подиробед да є предаде урок по французки; госпожа Секла – да посрещне Николакица с дъщеря є, дето и г-н С., уж случайно, щеше да дойде, за да изгледа Еленчето; а г-жа Евгения Полидора – да разкаже на многобройните си роднини кавгата оная вечер между Ивана Полякът и булката му, защото не щял да є купи букурещка капелина, като на Теофануто, и какви червиви думи му е издумала, и как свекърва є я гонила из градината с хурката.
Първенците пред пангара2, вместо да последват другите, отбиваха се и се изкачваха из стълбите на женското училище (което беше в черковния двор) в една широка стая, в която ставаха обикновено общинските събрания.
Дълго време се проточи съвещанието. Най-подир то се свърши и първенците занаизлазяха шумно из вратата и занаслазяха по стълбите.
Скоро из целия град се разчу, че избрали епитропите и между тях Варлаама Копринарката и Ивана Селямсъзът. Тая новина причини голямо учудване, защото всичкият свят знаеше, че те не можеха да се видят по причина на една стара разпра за капчук, завещана от бащите им.
Затова дядо Нистор, стар берберин и строг човек, като тегли хубаво чибучката и пухна дим из цялото кафене, каза доволно разсъдително:
– Добро, хубаво. И Тарильомът, и Селямсъзът са учени и почтени, но нямат согласието, а без согласието, като няма него, всичко пропада.
– Аз казвам пък, че сега ако се согласят, ще се согласят – отвърна Хаджи Смион, който седеше отсреща.
– Защо? – попита дядо Нистор.
Всички обърнаха очи към Хаджи Смиона.
– Защото – пое Хаджи Смион, като си изу лявата калевра и заброи бързо броеницата, – защото, когато двама души, речи ги настоятели, речи ги търговци и прочия, работят в една работа, разбираш? То се знае, че трябва да се согласят... Това си е естествено.
И Хаджи Смион си обу пак калеврата.
– Как ще се согласят естествено? Ти, Хаджи, тури твоята Катинка и Ингилизът да се преговорят, макар че се хранят от едната трапеза и припознават един и сущ господар: котката: фу! кучето: рм!
– То е право, нЎ, и завчера Ингилизът щеше да удави Катинката – каза Хаджи Смион и седна по турски.
– Тарильомът е готов да чака до второ пришествие, но няма да се сдобри със Селямсъза, знам го аз какво е куче – каза Иван Чушков, приятел на Варлаама.
– Та и Селямсъзът стока ли е? – обърна се Иван Капзамалинът, приятел на Селямсъза, като си люшкаше чашката, за да доизпие утайката на кафето на дъното, – проклет в червата: издигнал е към Тарильомовия двор преграда от шиндри, намазана с катран, за да ядосва Варлаама и булката му.
Хаджи Смион си провеси пак единия крак, знак, че взема думата. Но Иван Бухалът го пресече и извика:
– Настоятели! Магарета! И тия, и другите! Защо ги избират? Тая заран, като идех на черква, отбих се при Максим рибаря, за да взема нещо за днеска... Видях ги там и двамината: Селямсъзът си купуваше шаран, но щом видя, че Тарильомът и той си взел вече, хвърли шарана, па си купи сом, като рече: “Анатема, който плюска днес шаран”, и плюна въз рибата на Тарильома. Е, това човещина ли е?
– Магария! – продума дядо Нистор и хвърли победоносен поглед на Хаджи Смиона.
– То се знае, когато няма согласие, всичко пропада – произнесе Хаджи Смион убедено и въздъхна.
– Хаджи, недей дума согласие – обади се Стамболият, – не се гледат хората милуват ли се, или се мразят, ами се гледа кадърни ли са.
– Та и аз това казвам я – произнесе Хаджи Смион добросъвестно, като си подви пак и двата крака.
– Кадърни ли са, стига ли им пипката – следваше Стамболият; – Селямсъза го избраха за неговата старост и опитност – нали него пращa народът едно време в Стамбул да гледа давията3 с Троян? А Тарильомът е човек разбраничък и ходи все на горната черкова, та ще заобикаля школото и даскалите... а другите питропи, зарежи ги, не се свъртат нито два месеца в село. Тук согласие не се пита. Ганчо Заекът и Фачко Попчето чашата си не делят, наедно все на припек стоят, но не могат раздели на две магарета сено. Куфалницата им не стига.
– Няма го в куфалницата – прибави Хаджи Смион.
Доказателствата на Стамболият, подкрепени силно и от Хаджи Смиона, който пак се ободри, смутиха противниците. Дядо Нистор се сбърка и взе да чисти чибучката, доде да намисли какво да отговори. Иван Бухалът се изкашля няколко пъти и забърка из всичките си джобове. Иван Головратът хвана да надува силно наргилето, а Иван Капзамалинът4 нищо не стори. Настана мълчание.
Хаджи Смион го пресече:
– Тъй, тъй, дядо Нисторе, хората знаят какво вършат и кого избират. Согласие – согласие, но да питаме какво има в пипката.
Но понеже дядо Нистор не отговори, Хаджи Смион се разпали, провеси и двата си крака и каза дързостно:
– И аз дадох глас за тях, и пак ще дам, защото са достойни хора!
Иванчо Йотата, който мълчешком сърбаше кафето си и поглеждаше неприятелски на Хаджи Смиона, кипна:
– Достойни хора! Не могат името си да запишат по граматиката и прочия. Тарильомът се подписва: Фарлам, тоест не Варлаам, сиреч наместо веди – ферт, и изяда едното а... и прочия!...
– Е, че Варлаам и Фарлам все едно е, от толкова какво има? – възрази Хаджи Смион, който не беше човек да се остави да го лъжат.
– Как все едно? – попита Иванчо Йотата. – Можеш ли да кажеш: пророк Фарлам и прочия? Няма нищо от толкова, а? Гаче все едно е да държиш бухалка и перо. Назад, назад вървим, не ни бива за бъзов гребен.
– То се знае, не ни бива – потвърди Хаджи Смион.
Иванчо Йотата беше разярен, защото въпреки надеждата си не биде избран настоятел. Той си тълкуваше, че тая пакост му е направил учител Гатю, с когото веднаж се бяха карали за правописанието.
– Ах, минува! – извика един.
– Кой?
– Тарильомът.
– И носи рибата.
– Запря се, здрависва се с Кона Крилатия.
– Ами що забърза така, гаче го гонят и прочия.
– Хвърчи!
– Не видиш ли? Селямсъзът се задава отподире му.
И всичките се навалиха на прозорците, за да гледат.
Селямсъзът наистина се зададе отгоре с риба в ръка, но срещна Неча Райчинчин и запря го да му каже нещо, вероятно колко е купил рибата, която повдигаше нагоре; после срещна Марина хаджи Цаков и каза му, види се, добрутро, защото погледна към слънцето; а като зърна дяда Постола, застигна го и взе да му разправя нещо твърде важно, защото не видя Ивана Разпопа, приятел, който замина покрай него, за да го здрависа, нито Варлаама Копринарката, който отиваше тичешком – за да го изпсува.

1 Нартика (гр.) – преддверие на храм.
2
Пангар (гр.) – място в църква, където се продават свещи.
3 Давия (гр.-тур.) – съдебно дело, процес.
4 Капзамалин (ар.-тур.) – бирник.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания