Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

Епилог

На заранта Джаковото кафене беше препълнено с обикновените си посетители, които шумно се разговаряха върху вчерашните извънредни събития, които развълнуваха целия град. Иванчо Йотата, успокоен вече, като сърбаше победоносно кафето си, разказваше им бягството си с Хаджи Смиона, но замълчаваше някои подробности, като корабокрушението и уплашването от Мунча. Хаджи Смион отсреща клюмаше и потвърдяваше думите на Иванча. Само по въпроса за змията дойдоха в малко разногласие: Иванчо уверяваше, че тя била дълга лакът и 2 и половина рупа; Хаджи Смион пък поддържаше, че била колкото маркуча на дядовото Нисторово наргиле. Но те се сбутаха сериозно, когато дойде въпросът: кому принадлежи славата за победата, която Хаджи Смион приписваше на себе си.
– Да я цапнеш с камък и баба знай! Ами да я хванеш с ръка като мене, де смейш? – каза той на Иванча. А като се извърна към Ивана Капзамалина, пошепна му тихо: – Йотата скри, дето се окъпа в реката като мишка. Ама аз ще ти разкажа после... той бил много страшлив.
После, като се наведе и поброи броеницата си, каза на себе си, като че му доде нещо на ума:
– Хай дявол да те вземе, Мунчо!
– Ами ти защо бега? – попита го Иван Капзамалинът сопнато.
Хаджи Смион се посмути, но отговори:
– Аз, да не беше фесът, кой щеше да ти бяга? Па аз не бегах, аз само тъй e отидох в планината, аз съм американец, ти знаеш. Ама Йотата много страшлив, да те пази Господ... – И той хвърли пак съжалителен поглед към Иванча.
В това време между кафеджият и неколцина други ставаше дума за сатирите; те се чудеха кой ще е бил съчинителят им, когото дядо Нистор изруга безжалостно.
– Свинщина! – избъбра строго поп Ставри.
– Магария българска! – избърбука главата на Хаджи Христя Молдавът, която кафеджият сапунисваше.
Но Иванчо Йотата не чу тия обидни думи за произведението си, както не забележи и предателските нашепвания на Хаджи Смиона: той се беше дълбоко замислил върху вчерашните приключения, които тъкмеше да опише подробно в отделна история, на която търсеше вече названието.
Чорбаджи Николаки, мълчалив дотогава, смучеше чибука си в отсрещния кът и поглеждаше сериозно присъствуващите. Изведнъж той изтърси лулата си и се обърна към Мича Бейзадето:
– Аз тебе нали ти казвах вчера, Мичо, ако чакаме от такива Варлаамовци, тежко ни и горко! Ще станем за поругателство.
– Епитропи, срам за българския народ! – каза Йотата.
Мичо Бейзадето, от вчера още сърдит на чорбаджи Николакя, кипна. Варлаамовото име подпали борбата за възточния въпрос.
Чорбаджи Николаки възхваляваше турската сила и не отстъпваше. Бай Мичо му възразяваше силно, Мирончовият глас гърмеше далеко навън. Не по-малко дързост показваше и Хаджи Смион, който беше виждал русите на 48 лято в Букурещ. Даже и кафеджият остави сапунисаната глава на Хаджи Христа и изруга турското царство. Но и Николаки чорбаджи имаше здрави съюзници, от които най-яростен беше Иван Стамболият, който беше посетил в Цариград Топхането. А също и Хаджи Атанасия, който от любов към гръцката псалтикия не можеше да търпи възточния въпрос на Миронча. Но той се стресна тозчас да не би тоя разговор да докара някакво “разтреперване на въздуха” и хвана благоразумно да въдворява мир. Но напразно. Бай Мичо Бейзадето беше извън себе си и всред общия вик и глъчка разпалено разгромяваше Туркия и чорбаджи Николаки и в увлечението си не съгледа, че вратата се отвори и онбашият влезна вътре и седна. Всичките мигом се спотаиха, като сториха темана на турчина. Изведнъж бай Мичо остана прав и запъхтян пред онбашият, когото гледаше кръвожадно.
– Та ще ти кажа, Мичо – извика високо Хаджи Атанасия сред гробната тишина, – че тъкмо три недели остаят до малкия пост, хващам се с тебе на каквото искаш, не се препирай напразно.
– Да, да – потвърди досетливият Хаджи Смион, като си изу лявата калевра и погледна ласкаво онбашият.

20 август 1884 г., Сопот

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания