Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

XVI. Варлаам пръска прокламации

На полянката пред манастира дружината стоеше нащрек.
Вместо заптиета зададе се Димо Казакът.
– Казак! Казак! – всички се развикаха и го посрещнаха.
– Помия – каза той запъхтян.
Всички се изгледаха уплашени.
Той си отдъхна и прибави:
– Тарильомът я оцапа!... Поразеникът!
– Хъ, то ще е за гръбнака, нали? – попита бързо Хаджи Атанасия.
Казакът го изгледа свирепо.
– За него зер, вземал, та си го намъкнал в гърлото и се удавил – каза той сурово.
– Не вярвам нарочно да го е направил това – забележи Хаджи Смион.
– Но защо викаха даскала? – попита Иванчо Йотата.
– Вързаха ли го? – попита Хаджи Смион.
– Защо ще го вържат даскала? – изрева грубо Казакът. – Даскала го викa за друго беят...
– Знам, знам – пресече го досетливият Хаджи Смион, успокоен вече, – да му прочете някоя вехта тапия, и той е къс в учението като мене.
– Каква тапия вехта? – изгърмя зверовито Димо Казакът. – Каква тапия? Прокламация! Прокламация от букурещкия комитет!
Всички се втрещиха.
И Димо Казакът взе да им разказва развълнувано, че днес подир пладне Варлаам залепил извън на вратнята си една прокламация с образа на Тотя войвода, както разправят, и Селямсъзът, като разбутал любопитните, които я чели, отишъл, та я занесъл тичешком на бея. Това страшно учуди всичките, защото никога не би помислили, че тоя смирен Варлаам бил такова опасно същество; най-паче Хаджи Смион се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама, който му иска даже и пушката, което и обади на другарите си. Мирончо се разкрещя и изпсува “предателя” Селямсъз, като се закле, че кога да е, ще го обеси на портата му като Варлаамовия гръбнак; Иванчо също изказа негодуванието си против “народното предателство” на Селямсъза, като изруга и невежествения Варлаам, който не е роден за бунтовник, но биде страшно поразен, когато Казакът му каза, че онбашият го търсил, защото нощеска до заранта светела свещ в стаичката му над бакалницата, което породило съмнение. Другарите си зашушнаха и погледнаха подозрително на гузните двама души, съвсем като листо разтреперани от страх.
Подир минутно съвещание дружината промени плана и реши да иде в града.
– Направете се да ви няма, доде се разбере работата. Сбогом – каза Мирончо строго на двамата души, като им посочи къде Стара планина.
Двамата приятели останаха няколко време поразени и се гледаха в очите, без да си продумат. Хаджи Смион с учител

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания