Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

IV. Хаджи Смион

Хаджи Смион беше се вече облякъл във френските си дрехи и пиеше спокойно цигарото. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на Хаджи Смиона. Глава длъгнеста и сплескана на ушите; лице сухичко, мършавичко и безобидно; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячни възкъсички панталони до колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата – по-белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде прост начин на ония, които го питаха за нея.
– По модата в Америка, американски – казваше той.
Хаджи Смион казваше това без най-малката цел да излъже. Той го казваше естествено и с пълно чистосърдечие. “Американско” за него беше всичко, що се отличаваше с особено качество или с ексцентричност. Не искаме да кажем, че Хаджи Смион не обичаше да лъже, напротив. Но и лъжата му беше чистосърдечна и като честен човек той пръв си повярваше. Но щом дойдеше работата до прение, изведнъж отстъпяше, защото Хаджи Смион, естествено, беше твърде миролюбив и никой не помни, откак се е той завърнал от Молдовата (живеенето му в Молдавия беше велика дата за него), да се е карал с някого или поне да се е препирал освен с Лилка Алтъпармака, и то за един политически въпрос (Хаджи Смион беше страшен политик) относително смъртта на Максимилиана в Мексико1; Хаджи Смион поддържаше, че бил заклан от джелатин, а Алтъпармакът по един безобразен начин доказваше, че го били обесили на една черница. За да го обори, Хаджи Смион напосока каза, че няма черници в Америка. Това прение щеше да придобие още по-бурен характер, ако Иванчо Йотата не беше донесъл от лавката си новоизлязлата картина, която представляваше застрелянето на Максимилиана; препирнята изведнъж се прекрати и Хаджи Смион си излезе из кафенето, учуден от бикоглавството на Алтъпармака, който, без да е видял нещо, приказва, за което Иванчо Йотата ги нарече и двамата добичета. Както и да е, това беше един случай, в който Хаджи Смион неблагоразумно се хвърли в неизвестностите на една словесна война. Затова той избягваше възраженията: нито ги правеше, нито искаше да му ги правят. Това правило влезна в живота му и му стана привичка; мисълта му машинално следеше мисълта на събеседника му, във всичките є произволи, и когато Ненчо Орешков, съседът му, кажеше:
– Хаджи, днес имаме ясно време – той отговаряше:
– Много ясно време, Ненчо...
– Май каквото гледам, идат облаци от Балкана, хем са дъждовни.
– Дъждовни облаци идат, Ненчо.
– Ще завали и ще побърка на харманя.
– Ще завали, Ненчо, бездруго ще завали, хем едър.
– Господ знай пак, има вятър от запад, та ще разнесе дъжда – кажеше Ненчо, като изгледваше облаците.
– И аз това казвам, ще го разнесе, Ненчо.
– Ба, дъжд няма да има – свърши Ненчо, като се прозине и тръгне към хармана.
– Нито капка, Ненчо – потвърдява Хаджи Смион и потегля към кафенето.
Любопитен беше разговорът му с един студент, дошъл от Москва, върху Сибир.
– Близо ли е Сибєрия до Мљсква? – питаше Хаджи Смион – той по любопитство не падаше по-долу от Кона Крилатият.
– Няколко хиляди версти.
– Зная, зная. А с железница или с пампор?
– Помилуйте, просто с кола.
– Зная, зная, както в Молдовата; аз сявга с бричка ходех от Ботушан до Нямцу, макар че са четири-пет пощи. А зимата там студена, а?
– Чорт побери!
– И все сняг цяла година?
– Ужас.
– Там снегът засипа Бонапарти, знам: много сняг вали там. На 53 в Молдовата валя сняг, дълбок пет педи. Там колко педи е?
– В Сибир? Та чорт го знай, аз ти казвам, че ужасна зима владее там.
– Сибирска зима, дето го рекли.
– Да.
Хаджи Смион помълча няколко секунди и после пак попита с нисък глас:
– А що? Русия готви ли се на бой?
– С кого?
– С него.
– С кого?
– С нашите де, с чалмата.
– Неизвестно – каза подир малко двоумение студентът.
– Как неизвестно? Напротив, известно.
– На какво основание мислите това?
– Аз?
– Да.
Хаджи Смион го изгледа опулено.
– Но вие искате да кажете, че е неизвестно?
– Да, поне за мене е неизвестно – измънка студентът.
– Речи го, че и за мене е неизвестно. Имаш право, руската политика е много тайна, а? Горчаков?
Но понеже в това време се зададе онбашият, той изведнъж промени разговора:
– Рожкове обичате ли?
– Не обичам.
– Но те са много ползователни.
– Как? Рожковете?
– Рожковете.
– А защо? Те вредят зъбите?
– Така, така, зъбите вредят. Аз ми паднаха три зъби едно време, когато бях момче, но не само от рожкове, а защото чупех с тях лешници. Ти ходил ли си на лешници в планината?
– Не, а вие?
– Никога. Но да ги видите само, като гора растат. – И Хаджи Смион отдаде чест и стори път на онбашията.

1 След чуждестранната интервенция в Мексико (1861) Наполеон III създава зависима от Франция “империя” начело с ерцхерцога Максимилиан Хабсбургски, скоро свален от националноосвободителното движение.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания