Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът

Навалицата се разстъпи и отвори път на учител Гатя.
– Чети, даскале, тая книга! – каза беят със сардоническа усмивка и му подаде прокламацията.
Възцари се общо мълчание. Лицето на учителя, неприятно прихлупено от дълбокия фес на Х. Смиона, от бледо стана бяло. Додето идеше насам, той имa време да съобрази, че е невъзможно за словото да го вика беят. Хрумна му, че друго, по-опасно откритие трябва да е станало. Боязънта му се увеличи, като чу знаменателните думи на бея и видя подидаскал Мироновски, когото доведоха уплашен. Той пое хартията, която трепереше в ръцете му.
Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Най-после лицето му придоби по-спокоен вид и даже една усмивка заигра по бледните му още устни.
Всички го гледаха с разтупани сърца.
Беят беше изпулил страшно очи.
Учител Гатю вдигна очи и изгледа присъствуващите. Ненадейно погледът му падна на Селямсъза и той се засмя.
– НЎ, и тоя ме гледа, гаче ще ме лапне! – измърмора Селямсъза отчаяно.
Всички се взряха в Селямсъза и се изсмяха, очевидно без причина. Той взе да се озърта учудено, да не би да се смеят другиму, и смехът се усили. Смаяният бей захвана и той да се смее. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше черковният глас на Варлаама.
– Е, кажи, даскале, какво пише и кой образ е там – попита Карагьозоолу, когато смехът утихна.
– Образът на бай Ивана Селямсъза – отговори учителят, като се усмихна към Селямсъза.
– Хе, Фарлам кому казваше? – извика възхитен Копринарката.
Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество и че искал да му опропасти къщата, затова го написал в “прокламацията”.
– Каква прокламация? Това е сатира! – каза учуден учителят.
Тази дума беше общепозната тогава, защото често се пръскаха пасквили, които наричаха “сатири”. Но Селямсъзът избухна като буря и целият конак заехтя от вика му. Той настояваше да обесят Варлаама. В това време всички бяха настанали и заобиколили бея, та надничаха над сатирата, дето измежду текста беше изписана карикатура на подобие на Селямсъза, качен на гъска, с едър надпис: “Селямсъз, настоятел училищни, за многая лета!”
– Бей ефендим – развика се пак Селямсъзът, – аз правда искам тук!... Тоя Тарильом ми почерни честта да ме качи на гъска; аз храня деветнайсет гърла и съм изморил досега осем аждерхана1 и не на гъска, а на магаре не възприемам да се кача!... НЎ, виж го как се смее! Каква е тая работа! Тука за смях ли са го довели, или за въже?
Карагьозоолу му махна с ръка да млъкне.
– Виж, Селямсъз, Варлаам не е писувал това.
– Как не е? Кой не е? Той ли не е?
– Виж, тука, на другата страна, пък и него са написали, че езди на бухалка... НЎ, чуй какво му пишат и нему: “Тарильомът, настоятел училищен, Бог да го прости!”
– Как? Има ли това? – изкрещя засмян до уши Селямсъзът и надникна над сатирата. – Ах, Тарильом, Тарильом! Виж му муцуната – прилича на умряла коза.
Варлаам се позна в сатирата, изгледа зверски Селямсъза и се изгуби из навалицата.
Между това Селямсъзът пълнеше цял двор с гърлестите си смехове и се здрависваше с всекиго от първенците. Но беят, комуто тая комедия досади най-после, спогони го с мексиканеца. Селямсъзът тогава видя, че процесът се е свършил, и побърза да се намери извън конашката порта.
Но едвам беше преминал до кръчмата на Мирката и поздравил само осем души, застигна го заптие и му обяви, че по заповед на бея тази нощ ще лежи в затвор.
От Варлаама поискаха само поръчителство, че ще бъде верен на царството.
Сатирата беше написана от бакалския слуга на Иванча Йотата. От Иванча бяха само фигурите и диктовката. По една случайност образът на Селямсъза там имаше огромна прилика с образа на Тотя войвода, както го изобразяваха проникналите и тука бунтовнишки картини.

1 Аждерхан (пер.) – змей; буен кон.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания