Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

X. Убедителност на един сладкодумец

Хаджи Смион от своя страна пък утешаваше Варлаама Копринарката.
Батареята, още в безпорядъчно състояние от трескавото движение, което є беше дала силата на огъня, смъкнала се беше от високата си позиция и клечеше замислена, но още димяща, при барата, с поглед, отчаяно впит към стряхата. Там, провесена на малакофа си, съхнеше на слънце и меланхолически се полюляваше праната рокля.
Генерал Варлаам, блед, призеленял, запенен, с наострени подстригани мустаци, с изложена Сахара на слънцето, която сега лъщеше заслепително от пладнешките лъчи, ходеше бързо назад-напред по двора, последван от Хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът, за да се не оплете в някоя безполезна разправия.
– Сега казвай, какво му се пада на тоя бяс нечестив? – попита изведнъж Варлаам, като се извърна.
– На Селямсъза ли?
Но Варлаам, който никога не именуваше съседа си, прибави раздражено:
– На оногова де, казвай.
– Слушай, Варлааме, помирете се, казвам ти като на приятел.
– Фарлам ли?
– Добре е да се помирите, вярвай Бога, добре е да се помирите, по братски, по християнски – казваше покорно Хаджи Смион, който гледаше с добром да ги помири.
Варлаам изгледа намръщено Хаджи Смиона.
– Аз не очаквах от ваша милост такива едни совещания.
– Аз, като приятел – измънка Хаджи Смион нерешително, понеже се боеше от някакво скарване.
– Как? С него? Брат? Християнин?
– Вярвай Бога, Варлааме, опрости го... Той се моли за прошка. (Хаджият лъжеше.)
– Кой? Той?
– Той, нЎ, сега ида от тях е... убедих го и той е готов да се целувате, самичък рече, склони.
– Целование с Юда? Да пази Господ, никогдa! До гроба!...
– Ама слушай, Варлааме!
– Не слуша Фарлам.
– Ама чуй ме де, една думица...
– Отнюд!
И Варлаам взе пак да ходи назад-напред, с наведена глава и с ръцете отдире!
– Варлааме – извика пак Хаджи Смион.
– Слушам.
– Аз и друг път съм ти казвал!... Булка! Нямам ли право?
Булката нищо не отговори. Очите є все бяха впити в роклята, по която още личаха следи от два големи облака, нарисувани от котката с най-прекрасно индиго.
Варлаам погледна и той роклята, изпречи се като свещ пред Хаджи Смиона и проговори гневно:
– Ти от булката искаш право, а! А я попитай какво є е на сърцето?
– Знам я, знам я, тя е милостива, много е милостива.
– Я попитай Фарлама как му се въртят облаци из стомаха?
– Знам те, знам, да бях на твойто място, вярвай Бога...
– Можеш ли изтърпя това кораблесокрушение на целия ми дом?
– Не можа.
– Би ли се примирил с такъв мръсник – предател и смертоубиец?
– Аз?
– Ти де!
– Умирвам!
– Та и Фарлам умира, но сам си знай на душевното желание трескавицата. Чуждите хора отвън гледат в кошарата... а козата сама знае остър ли е ножът... Смей се, рекли, защо? Плачи, рекли, защо? Ех, по-добре да се смея, та не да плача. Светът е така: никого не е грижа за Фарлама.
– Да, никого не е грижа за Варлаама – повтори машинално Хаджи Смион, като гледаше злополучната рокля, както и котката, които се сушеха на слънце.
– Да вземе някой да ти наплещи Ингилиза не със синилява боя, ами само с чиста помия, па да му каже: иди се потъркаляй в джамфезената жълта рокля на булка хаджийка, приимаш ли го?
– Не го приимам.
– Ами Фарлам как да го возприятствува?
– Имаш право, недей приимa, човек бъди, дръж се!
– Това не е ли цяло отвергателство за честта на фалимилията ми? Тоя смертоубиец ми обезчести леглото.
– Право, човек за една чест живей! – каза Хаджи Смион.
Варлаам помисли малко, па пошушна:
– Знайш ли кво?
– Знам. Кво?
– Не обаждай никому.
– Няма да обадя никому.
– Дай ми твойта...
Хаджи Смион се втрещи.
– Мойта?
– Дай ми я! Смертоноската...
– Пушката?
– Тя.
– Защо ти е?
– Дай я.
– Пълна е.
– Пълна.
Хаджи Смион се озърна плахо.
– Мълчи, да не чуй някой.
– Чувай...
– Дяволът си няма работа.
– Дай я на Фарлама, не се бой.
– Не!
– Чуй, няма да го опушна, смерт няма.
– А защо ти е?
– Ще ти каже Фарлам.
Хаджи Смион клюмна отрицателно.
Варлаам сниши гласа си и каза:
– Хаджи, тоя Селямсъз е цял хърсъзин...
– Знам, е!
– Нощеска се прехвърли през моя зид, помислє си...
– Мисля.
– Може някоя нощ пак да мине и да нападне фалимилията.
– Разбирам. Лани Гергевица, копачката на гюла му, нали го вика на общината?... Пазє си честта, Варлааме.
– Дай тогава смертоноската!
– Да ме пази Господ!
– Няма да го убия совсем, ще го уплаша само, не си ли ми приятел?
– Не, не, с пушка не си играй, пази си честта, Варлааме!
И Хаджи Смион бързешката изскокна из вратнята.
Кога се отдалечаваше от улицата, той пак зачу силни крясъци, които възлизаха до облаците.
Примирието се свърши. Почваше се решителният бой между двамата генерали – с батареите им.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания