Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

XII. Волтерианци и елинисти

Иванчо Йотата неусетно се намести между говорещите; разговорът, захванат по повод на коня на Ивана Болъшъка, се беше обърнал вече на прение по правописанието. Учител Гатю, известен волтерианец, поразяваше безпощадно няколкото благочестиви букви, завещани от старината.
Съюзниците му бяха: Мирончо; Иван Бухалът, вечен обитател на кафенето; сръбналият дядо Нистор, който, Ўко и безграмотен, занимаваше първо място в редовете на борбата; господин Фратю, голям волнодумец и патриот, и кафеджията.
Като съюзници на мусикословесний Хаджи Атанасия, сладкогласният псалт и елинист, фигурираха: многоученият елинист и доктор с тартароеметико – той го даваше за всички стомашни болести – дядо Йоси, поп Ставри, верен съхранител на традициите на школата на Гърбата: той още пишеше с оксии и варии, двама безгласни, но, види се, вещи слушатели, защото клюмаха много умно глава всекиму, който взимаше думата от двата лагера, и Иван Капзамалинът, мющерия на Иванча и сват на поп Ставря.
Естествено, Иванчо Йотата се присъедини към лагера на елинистите. Това като видя, Хаджи Смион мина към партията на волтерианците.
Подидаскал Мироновски беше неутрален.
Силна и разпалена ставаше препирнята, защото при всичката кръвожадност на волтерианците елинистите не отстъпиха ни йота; напротив, заявяваха още по-ужасни притезания. Мусикословесний Хаджи Атанасия изискваше непременно да се възвърнат на първото си почетно място в азбуката и ?, и џ; Петко Миразът, по-умерен, настояваше само за ы и ?; поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак титлите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само над Бог и над ангел; Иван Капзамалинът и двамата неми слушатели също подкрепяха тия мнения и насърчително клюмнаха главите, а дядо Йоси, многоученият елинист и доктор, просто препоръчваше елиниката.
Хаджи Смион, който още трепереше от гняв, като гледаше рамото си, поглеждаше често и зложелателно към Йотата, когото избиваше пот по челото.
Но ехидният Хаджи Смион, за да се наслади по-скоро от отмъщението, прибърза и бутна с лакътя си учител Гатя, който в това време разпалено оборваше елинистите. Той се обърна към Хаджи Смиона и го погледна въпросително.
– Ами йотата? – каза Хаджи Смион и твърде безочливо се изсмя към Иванчо, от когото се не боеше вече, защото имаше на своя страна освен учителя дяда Нистора, който не прощаваше на Йотата, дето блажеше през коледни пости, и го гонеше с чибука, колчем приказваше неуважително за патрика; Миронча, който презираше Иванча и го наричаше понякога “Иван Йотович ничтожний”, и кафеджията, по природа голям гонител на йотата и на мухите.
Иванчо се зачерви и пламна до ушите. Учител Гатю се засмя и погледна съжалително Иванча.
– Бай Иванчо, ами вашата йота какво да я правим?
Това полуглумливо, полупрезрително отнасяне към йотата докачи Йотата. Той хвърли огнен поглед Хаджи Смиону, който се хилеше предателски, и отговори грубо:
– Кажи, нали си даскал? Що питаш мене? Нали си даскал?
– Аз казвам – пое учителят високомерно, – че и за нея трябва да кажем: вечная памят, както за дядовите попови дрипели.
– Истински волтерианец – пошушна си поп Ставри.
– Да ме прощаваш, да ме прощаваш – каза Иванчо гневно, – то не е все едно, йотата е друго, ти тия краставици продавай ги на дяда поп Ставря, на Иванча недей казва... за колко пари те купувам?
Дядо поп Ставри погледна зверовито на докачливия съюзник. Мнозина любопитни обиколиха двамата борци.
– Следвай, Иванчо! – насърчи го Хаджи Атанасия от лагера на елинистите.
– Браво! – извика несъзнателно Хаджи Смион от лагера на волтерианците.
Това насърчи Иванча, а стресна малко забрутения учител Гатя, който изведнъж видя, че победата не ще да бъде така лесна, затуй буйно захвана да унищожава Йотата. Но Йотата му възразяваше твърде разумно и го застрашаваше, че ако иска, може да го натъпче в орехова черупка с доказателствата си.
– Докажи! – извика ядосано учител Гатю.
– Да, докажи! – повтори и Хаджи Смион.
– Да те видим де – измъмра дядо Нистор, като надуваше чибука неумолимо.
Иванчо се помая малко, за да съвземе силите си, и подзе сериозно:
– Перво, йотата требува, защото...
– Не требува за нищо! – пресече го нетърпеливо учителят.
– Не трябва никоя йота на света! – изрева Мирончо.
– Трябва! – извика Иванчо упорито.
– Не трябва.
– Трябва повече от ижето!
– Не трябва никак! – извика ожесточено Хаджи Смион ... – аз в Молдовата не зная ли? Само едно И имат! Не трябва.
– Молдованското е друго, православното е друго – забележи му поп Ставри.
– От язик до язик разлика има – прибави с достоинство дядо Йоси.
– Перво – продължи Иванчо, като хвърли заканителен поглед на Хаджи Смиона, – перво, защото йотата присуствува в черковните книги, по отцепредание и прочия... Бива ли сега да се отмятаме, сиреч от старите наши славни списания?
На поп Ставря се хареса тоя прием и той отвеща гръмогласно:
– Не бива.
– Противозаконно е, без йота се не може – проговори с напевателен глас мусикословесний Хаджи Атанасия.
– Ха, Ипократ... иска ли питане? Не е възможно – притури с дълбокоумна усмивка дядо Йоси.
– Браво! Иванчо Йотович! – извика Мирончо, който от няколко време взе да гледа Иванча като една йота, скачена с точката си чрез една тъничка чертица; (защото такова очертание имаше Иванчовият труп, врат и глава на стъклата на прозореца).
Иванчо изруга тайно Мирончо и продължи:
– Второ, йотата не подобава да се изхвърли, защото, кажи ми, господине мой, как ще пишеш “созданiе мiра” например?
Това мъдро запитване очарова поп Ставря и той каза язвително към учителя:
– Така, созданiя мiра... та Бог знай, те не вярват и в созданiя мiра, волтерианците.
– Третю – продължи с растящо въодушевение Иванчо, – третю, йотата е една красота на граматиката, както е очевидно например...
Учител Гатю се изкикоти яката.
– Красота на граматиката? Браво! Например?
– Например – подзе Иванчо, като се озърташе, – пиши например Хаджи Атанасия с иже – няма никакъв вкус, не стои хубаво; ако ли го пишеш с йота, пљ си има приликата, гаче си е родено така.
Мусикословесний Хаджи Атанасия цял почервеня от самодоволство, като видя, че името му послужи за доказателство необоримо.
– Без йотата не се може, какво си играйте – каза той, – аз ви харизвам най-после и ?, и ?, но за i-то умирам!... рекох.
– Аз жертвам ы-то, но i-то да си остане – каза Пощянката.
– И аз на пoврага пращам титлите на Гърбата, но i-то не давам, анатема, който го бутне, то ни е вярата! – каза гръмогласно поп Ставри, увлечен от либерализма на съюзниците си.
– Нафиле, не отбирате нищо – отговори безнадеждно дядо Йоси.
Иванчо тържествуваше. Той намери горещо подкрепление в своите съюзници, когато учител Гатю още отрано се умори, защото не видя някаква облага от своите. Той беше генерал без войска. Дядо Нистор даже му измени: той само надуваше чибука и клюмаше на поп Ставря одобрително; Мирончо не внимаваше твърде, защото презираше всичко освен възточния въпрос; кафеджият бе седнал с Ивана Капзамалина да играе на табла, и то в разгара на борбата; а господин Фратю се плезеше в огледалото и се мъчеше да се огледа зад ушите. Головратът пък беше впил очи в белите тебеширени драски на вратата и когато учител Гатю се обърна към него и поиска с поглед одобрението му на думите си, той отговори сериозно:
– Тъкмо седемдесет и осем кафета.
Оставаше един верен съюзник – Хаджи Смион, който беше къс в граматиката – друго нещо, ако се касаеше за политически въпрос, – а подидаскал Мироновски стоеше неутрален.
Но навръх триумфа на Иванча му скимна да извика победоносно:
– Долу Волтер! Долу гръцкия патрик!
– Мълчи там! – извика свирепо дядо Нистор, като замахна с чибука си да го удари.
Това внезапно застъпване за Волтера ободри учителя.
– Да живее Волтер! Йотата долу! – извика той пламнал и се закани да го наплеще в една дописка, задето беше увил в един школски вестник червен пипер.
– Долу, антихрист! – извика пак дядо Нистор, като махаше с чибука сърдито на Иванча; после, като се извърна към Хаджи Атанасия и поп Ставря, издума сопнато:
– А? Тия кратуни нищо не отбират, аз само седа, та ги слушам!
– Няма старото учение, няма – каза Хаджи Атанасия, като отваряше вратата.
– Нафиле, нафиле – продума дядо Йоси съкрушено, като излазяше.

1 В повестта Вазов на няколко места говори за “волтерианци”, “волтерианство”, “волтерианска работа” – като някакъв своеобразен синоним на руското “нихилисти”. На това понятие посвещава специална работа акад. Петър Динеков: “Волтерианството” в една българска повест от ХIХ в., в кн.: “Из историята на българската литература”, НИ, 1962 г.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания