Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

II. Варлаам Копринарката

Варлаам Копринарката, по прякор Тарильомът*, отиваше у дома си. Той беше човек на четирийсет и девет години и два месеца, с лице дълго, мършаво и великопостно, като на св. Ивана Коприваря; с цилиндрически ален фес и в широкодънести потури, които му придаваха много красен вид; смирен, целомъдрен, женен и гайтанджия, както свидетелстваха двете му ръце, вечно вапцани в най-изрядното индийско синило.
Варлаам Копринарката не беше никак развратен човек; той говееше в сряда и в петък, носеше шарени чорапи, плетени от булката, рано си лягаше и ставаше, за което Иван Бухалът, голям присмехулник, често казваше, че Варлаам вечеря с просяците, ляга с кокошките и става с петлите; не пиеше ни вино, ни тютюн, беше левичар, в черква ходеше редовно, в кафене – рядко, на съдилище – отнюд1, ако не смятаме разправията му за капчука със съседа Иван Селямсъза, с когото се влачеха по кадии от много години насам. А каква кавга беше, свети архидяконе Стефане! Даже и жените им, булка Варлаамица и булка Селямсъзка, ужасно се гонеха и омразата им стигна дотам, щото булка Варлаамица не наричаше булка Селямсъзка инак освен “гърнива сланина” по причина на жълтите петна по изтъртуфения є образ, както и булка Селямсъзка думаше на булка Варлаамица “дървеница”, защото беше дребна и кръвосмукателна. Преди два месеца на мегданския кладенец булка Варлаамица беше изяла по гърба бухалката на булка Селямсъзка, в замяна на три зъба, които булка Варлаамица беше дала на булка Селямсъзка малко по-горе от лакътя. Оттогава булка Селямсъзка по-често отбиваше барата или щом видеше из дупката, че булка Варлаамица си мие ръцете на чучура, лисваше в барата си всичката помия от коритото, дето переше постилците на децата си. А булка Варлаамица се късаше от яд.
А как нежно Варлаам обичаше жена си! Как страстно-чувствително говореше за нея!
– Тя ми свари фасулева чорба днес, само че прекарала оцедът, та киселеше като усмивката на Фачка Зобидренката; или: – Д е ц а т а са отишле да навадят краставиците, а пък аз: дай си, мъжо, жената, а ти иди в трънето!... – Само пред приятеля си Хаджи Смиона той се отпущаше и я наричаше сладостно: фалимилия, както и “метода” нарече един път пред Иванча Йотата м е т о д i a. Напразно Иванчо Йотата, който беше твърде свадлив човек, го уверяваше, че метода е едно, а методia друго и че граматиката всякъде другаде дава да се пише i, само не в метода: Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение (той някога се беше готвил за дякон в Гложденския манастир), упорствуваше и не искаше да падне долен на Иванча. Поради тая причина Иванчо Йотата не беше приятел на Варлаама Копринарката.
Но освен цилиндрическия ален фес, останал от първия период на царуването на султан Меджида и който беше устоял против всичките посегателства на модите, Варлаам Копринарката имаше друго отличително нещо: той беше много умен човек и имаше обичай да се изразява с притчи и издълбоко, щото дядо Постол мислеше, че Варлаам е чел Соломонията2. Например срещне ли го касапинът Колю заран рано, че отива с възпретната ръкави на мегданския кладенец да си наплиска лицето, и му каже:
– Добрутро ти, Варлааме – той отговаряше с черковен глас:
– Ако не е добро, то си е за него, но то е речено да се рече.
Което щеше да каже:
– Дал Бог добро, Варлаам знай какво прави.
Кажеше ли му някой сред мараните на юли месец:
– Копринарка, как я носиш тая пущина (салтамарката)? Жегата е дяволска, пази се да не измръзнеш... – Той отговаряше:
– Горещото гори, студеното студи, а парен каша духа.
Което щеше да каже, че Варлаам преди единайсет години е настивал по Петровден и е лежал от тежка болест, от което горната част на главата му и днес има подобие на някоя Сахара.
Но особено любезно се разговаряше Варлаам Копринарката с Кона Крилатия, съседът му пред барата, който повече приличаше на бъчва, обута в гащи, отколкото на хвъркато пиле. Седнеха например лятна вечер, по месечина, на праговете си, гологлави, по риза и по бели гащи, обути на босо, и захващаха да си бъбрят мирно за това и за онова, за политиката, за кокошките или за преждата, или за луната. И Коно Крилатият (Боже Господи, какъв крилат?) пухнеше дим от цигарото право към небето и речеше:
– Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак.
А Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше:
– Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата Господни са чудесни!
А Коно Крилатият се позамисли и пак запита:
– Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а? страшно!
Тогава Варлаам отговаряше:
– Не пада.
– А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашият копелак това го учат в школото, протестантин цял.
– Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци, и учени, и благородни, според списанията, както са писували, така са го и нарекли, и така си е било от века и до века... “Солнце позна запад свой”3... Каква ти звезда и какво ти удивление!
Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушваше:
– Много чело, много знай.


* Название на едно гръцко хоро по онова време, играно и в градеца.
1 Отнюд – никак, ни най-малко.
2
... Варлаам е чел “Соломонията”... – по аналогия с популярната средновековна повест “Александрия” тук така са наречени също популярните разкази за Соломон.
3 “Солнце позна Запад свой” – Библия, Псалми, Псалом 104, 19.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания