Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Чичовци
I. Общество
II. Варлаам Копринарката
III. Иван Селямсъзът
IV. Хаджи Смион
V. Посещение
VI. Какво казваше една нощна качулка?
VII. Двете батареи
VIII. Иванчо Йотата
IX. Миролюбие на един мироносец
X. Убедителност на един сладкодумец
XI. Хаджи Смион и Иванчо Йотата
XII. Волтерианци и елинисти
XIII. Разходка
XIV. Въздухът трепери
XV. Господин Фратю
XVI. Варлаам пръска прокламации
XVII. Не само инженерите правят лоши мостове
XVIII. Палатът на Мунча
XIX. Подидаскал Мироновски
XX. Дядо поп Ставри
XXI. Мичо Бейзадето
XXII. Господарят на мексиканеца
XXIII. Кьошкът
XXIV. Сцена, в която последната роля играе мексиканецът
Епилог
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918) /Повести
Чичовци
Автор:
Вазов, Иван

V. Посещение

Хаджи Смион допуши цигарото си, хвърли поглед в огледалото, понатисна си феса на челото и излезе, за да иде на гости у Миронча, с когото бяха стари приятели още от Молдовата и далечни роднини и Хаджи Смион му викаше халоолу*.
Когато Хаджи Смион влезна у Мирончови, той завари там, на одърчето сред градината, и бай Мича Бейзадето, и Миронча по роба, с шарени чехли и на глава със знаменитата си нощна качулка, която изразяваше философско-епикурейското мировъзрение на Миронча. Именно пискюлчето на тая нощна шапка зарад Миронча имаше разни значения – спроти посоката, на която виси: когато висеше отдире, означаваше: “Лъжовен свят”, отстрани, тя говореше: “Няма файда от кахър”, отпреде – “N‚am grigea de nimeni”**. Сега пискюлчето казваше: “Лъжовен свят”. И наистина Мирончо имаше характер твърде безгрижен и весел и не искаше да знае никого на тоя свят, даже и първия влиятелен Карагьозолу. Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всичките сватби и на всичките пиршества на Силистра йолу***, той нарочно прекарваше тъпаните под прозореца на чорбаджията, за да го ядосва; а по-лани на сватбата на Никола Джамджията той изсипа мангал с гореща пепел въз главата на Цочка чорбаджи за едно докачение на чест. Цочко чорбаджи го тегли на съд и го наклопа като бунтовник пред турците, но не можа да му стори нищо, защото Мирончо извади руски паспорт. От тоя знаменит ден славата порасна на дръзновения Миронча, когото никой не смееше да докачи явно, а Иванчо Йотата не без тайна завист казваше:
– Да имах и аз неговата патента, да видите вий тогава кой е Йотата! Ще направя тука цяла республика!...
А как чудно Мирончо свиреше на флаута! Вечер например седнеше на чардака, надуеше я и тя писнеше из небесата и всякой, който чуе, кажеше: Мирончо свири.
При това Мирончо беше на 44 години, хубавеляк, песнопоец, ерген и страшно обичаше тъпаните и възточния въпрос.
Хаджи Смион полека и усмихнат пристъпи към Миронча; той чистеше разглобената си флаута с едно дълго гъше перо и слушаше невнимателно бай Мича Бейзадето, чорбаджия и голям обожател на Русия, който му гълчеше нещо твърде разпалено за Русия, види се, с вестник в ръка.
– Добрутро, драги господине мой – каза Хаджи Смион.
– Заповядай, любезни приятелю драгий, заповядай.
Тия любезности се размениха по влашки, по който език се разговаряха обикновено двамата приятели.
Мичо Бейзадето стори място на Хаджи Смиона на одърчето, клюмна му с глава приветливо и продължи думата си:
– Та ще ти кажа, Мирончо, че политиката днес, както отива, ще изкара вярно пророчеството... Аз и даскал Кaлиста питах, но той не можа да вземе разумът... но покойният поп Станчо го тълкуваше и аз гледам, политиката там отива...
Хаджи Смион, като видя, че се говори за политика, взема сериозен вид и пресече бай Мича:
– Политиката, чорт го взел, днес каква политика има? Аз едно време в Молдовата... Та това политика ли е?... Когато Менчиков1 на 52 отиде в Цариград и каза на султана с две думи: щеш или не щеш? – тогава всички рекохме: ах! – както се и случи: отвори се боят...
Бай Мичо изгледа недоволно Хаджи Смиона, като человек, който се меси, без да знае за какво е разговорът, и подзе пак с тайнствен вид:
– Тук има заплетена работа... не е край... Аустрия трябва да е направила союз с Русия, тя още има страх от маджарина, макар и да крепи Турция. Байст е дълбок дипломат – и с Горчакова2 са едно. А Франца и Англия не смеят да помръднат: прусианецът казва: стой! Както и да е, политиката се заплита...
Хаджи Смион го пресече, като си изу калеврата.
– Право, нa, черковний въпрос още не се разплита!... Толкова години се борим, аз вчера пак убеждавах Хаджи Атанасия да се отметне от патрика и му казах право в очите: ако си българин, българин бъди, господине, ако си грък, то... Нямам ли право? Човек на вярата си да стои!...
– Поврага ти черковний въпрос!... Попски и калугерски комедии. Ти гледай възточний въпрос, него гледай ти! – изкрещя сърдито Мирончо, като си навиваше ожесточено флаутата.
– Та и аз това исках да кажа я, възточний въпрос, сиреч всичко друго е вятър – издума Хаджи Смион поверително.
Бай Мичо сне очилата си, тури ги в кутийката им и прибави, като се готвеше да си иде:
– Помни ми думата, Мирончо, че на тия хъшове, що са сега в Балкана, войводите им са все руски генерали. Ти недей слушa вестниците... Две и две четири: това е руска работа, сиреч възточний въпрос... сега се повдига. Пророчеството не лъже... “Десятая индикта... и возстанет бран силная от Севера... и будут кровопролитiя, и пламен, и бедствiя великiя по всей земле... и погинет проклятое племя измаилтянское3! Горе тебе, о дщер вавилонская” – това е за Цариград – а бран силная – Русия – забележи бай Мичо Бейзадето с важен тон и стана.

* Братовчед по турски.
** Влашки думи: Не ме е грижа от никого.
*** Сенчеста местност извън градеца, обикновено място за ядене на гювечи и гуляи.
1 Меншиков Александър, княз (1787-1869) – руски военен и държавен деец; възглавява през 1853 г. мисията в Константинопол в навечерието на Кримската война.
2 Горчаков, Александър (1798-1888), княз – руски дипломат, министър на външните работи (1856-1882), държавен канцлер (от 1867), възглавява руската делегация на Берлинския конгрес (1878).

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания