Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Стихотворения
Учете се, братя мои...
Благодетелно куче
Никому
До моята майка
Не осъждай я за това, че така е тя паднала...
Нива
Беглец
Робство
Брату Д. Ц-чу
Химна на манджурският султан
Новите Христови апостоли
На живот и на смърт кървава борба...
Песен
Чорбаджия и хъш
Кукувица и орел
Самуил
Нанни ми, нанни, детенце...
Родила е мене мама...
Иван Хус или еретик
Котка и месо
Детинска жалба
Българинът печели
Лебед, щука и рак
Съдбо моя, невернице...
Плач Еремиин
Орач
Стефан Караджа
Стара планина
Нова песен
Богдан косачът
Песен
Херой из кавенето „Хан Симеон”
Емигрантин
Думи
Кога умра, не копай ме...
Родолюбивият син
Слава
Ветре буйни, ветре хладни...
Родил съм се аз от корен...
Някога и сега
Що ти везваш моите ръце
„Тъпанар”
Отец Йоаким
Не очаквай, синко...
Боже мили, боже драги...
Юре-варе, юре-варе...
Тънки вежди, черни очи...
Пролет дойде и пиленце...
По-добре е да гладувам...
Зора се е зазорила...
Ти си мой брат и твоето...
„България воскресе”
Боже мили, боже сладки...
Най-напред бе бозаджия...
Вземи плугът във ръката...
Че що си се разплакала...
Земьо моя, Българио...
Родолюб съм, родолюб съм...
Минуват дни и години...
Боже мили, дай и мене...
Кукурикни, мой ти петльо...
Боже мили, боже драги...
Имаме си
Месечинко-виторожко...
Не раждай ме, мамо...
Лалугерът нито оре...
Я не вземай, момиченце...
Гърците и ние
Бог награждава
Идете оттука, мълчете, не лайте...
Хаджи Димитър
Пъшкай, пъшкай, българчице...
Радостта е, мой ти брате...
Моля ти се, мамо...
Иванчу Христовичу
Българино, добра душо...
Не слушай ти дяда...
Пастир добри отец Антим...
Ох, чуй ме де, боже...
Сърце мое, сърце мое...
Няма добро на тоя свят...
Предал се е като баба...
Предатели, изедници...
Крякат гъски, гакат патки...
Искам право, искам воля...
Наш Иван е добър юнак...
Било е време, когато си и ти...
Христос Воскресе
Останала България...
Песен на „чувствителните” херои
Преминуват годинките...
Сбирайте се, моми, булки
На пловдивските гърци
Който иска щастие...
Гърците ни наричат...
Събрали се българи...
Родила е мене...
Проклинат ни гърците...
Избави ни
Зора се е зазорила...
Напредваме, напредваме...
Я не плачи, я не жалей...
Оковани във синджири...
Въпросът
Оставила кака Пенка...
Пази, боже, от зла среща...
В коремът му жаби куркат...
Познаваш ли онзи юнак...
Пак Коледа наближава
Нова година
Де е читалището?
Българине, българине...
Турците ни казват...
Ако искаш ти да бъдеш...
Почакайте още малко...
Майко моя, мъченице...
За говял е дядо Нил...
Още една пролет иде...
После Ноя светът е бил...
Едно време и наш Михо...
Наш кир Пройчо си купил...
Брату Я. К-с-р-ву
Я возкръси, Xриете боже...
Вити вежди, черни очи...
Боже мили, не създавай...
Спи и чакай, чакай и спи...
Над теб вали дъжд и сняг...
Който иска да бъде...
Басня
Пиленцата пеят...
Пловдивски грък
Нека ходя дрипав...
В младостта си ние...
И нашият благоверни...
Не подливай вода...
Басня
Много съм слушал
Ох, не цъфти в руски Сибир...
Диари-бекирска песен
Ако да съм сокол...
Седнала е мойта майка...
Слушай, брате, не поливай...
В животът си не съм видял...
Ори, ори, дорде ти се...
Моминска молитва
Запяло е славей пиле...
По-добре е да бъдеш...
Приготовил дядо Антим...
Ветре буйни, не мъдри се...
Ти, мой брате, ме накарваш...
Настанаха изново весели дни...
Тя е още добра душа...
Новата песен
Да ви попея
В сегашните времена...
Кирилу и Методию
Христос воскресе
Ти ми казваш, зимбил цвете...
Хубава си, моя горо...
Днеска вече няма правда...
Тревице, тревице...
Учете се, мои птички...
Ветрец вее откъм север...
Я не плачи, моя птичко...
Всеки казва, че обича...
Бъди честен, казвай право...
Днеска ни лай малко, днеска ни дай пиле...
Мълчи, не гордей се...
Лъжата с голям грях...
Боже мили, чудотворче...
Мили друже, веч умирам...
Често седя и се чудя...
Молитва
Я повдигни, мила майко...
Радвайте се, когато ви...
Ако ти отнемеш...
Изпълниха се моите желания...
Тамо горе, над скалите...
Тежко се достига това, що е мило...
Загорец
Желание
Пастир
Песен на новия разбойник
Неофити
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска Възрожденска литература /Поезия
Стихотворения
Автор:
Каравелов, Любен

Роден в Копривщица, големият възрожденски писател принадлежи на различни култури – българската, руската и сръбската, взема от всяка по нещо и го връща щедро на читателите – в образи и идеи, в проза и публицистика, в художествено слово и революционно дело. Демократ по убеждения, Любен Каравелов формира своите социални възгледи и естетически пристрастия под влияние на голямата руска литература на деветнадесети век и на съпътстващата я напредничава революционна мисъл. Десетте години учение в Москва го изграждат и оформят като личност. Двете години в Сърбия и деветте в Румъния той посвещава на освободителното и културно-просветното дело на своя народ. В Русия младият Каравелов старателно се обучава и се подготвя за мисията на живота си. Зрелият човек и творец се отдава беззаветно на отечеството си и му служи всеотдайно – като председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК), като съратник на Васил Левски, като другар и съмишленик на Ботев, като издател на революционните вестници “Свобода” и “Независимост”, като писател, публицист и идеолог. Каравелов оказва изключително влияние върху българската революционна емиграция в Румъния в най-критичното време на националноосвободителните борби и върху формирането на няколко поколения творци. Неслучайно “най-българската книга” за “най-българското време” – “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, носи посвещение “В памят на българският списател Любена Каравелова...”
Разнообразни са творческите изяви на Любен Каравелов, темите и идеите на неговите произведения. Той е безспорният първенец в жанра на повестта във възрожденската ни литература. Заедно с него създават повести и драми Илия Блъсков, Добри Войников и Васил Друмев, а след него Вазов разработва късия разказ и романа. Онова, което характеризира прозата на Каравелов, е острокритичният поглед към действителността, както и майсторското пресъздаване в художествени форми и образи на традиционния бит и морал на предосвобожденския българин. Безспорните шедьоври в това отношение, а и с оглед цялостното творчество на писателя са повестите “Българи от старо време” (1867) и “Маминото детенце” (1875). Героите в тях носят типичните черти на своята епоха, на социалната среда, която ги е формирала, и едновременно с това са ярки, неповторими индивидуалности. Писателят подхожда към тях и пристрастно, и критично, от позицията на една добре осъзната комична дистанция. Той използва пъстрата палитра на хумора, иронията, карикатурата и гротеската, за да пресъздаде и пародира стила на времето, оставащо вече назад в миналото.
В Русия Каравелов прави първите си поетически опити. Там през 1860 г. в сп. „Братски труд” са публикувани стихотворенията му „Загорец”, „Желание” и „Пастир”. Лириката на поета се отличава със стремеж за доближаване до народното творчество. Каравелов публикува стихотворенията си и вестниците „Свобода”, „Знание” и „Независимост”, които са силно обвързани с революционната дейност. Най-важното за лириката на поета се оказва въздействието u върху обществото.
Стихотворенията на Каравелов не се отличават с голямо поетическо дарование. Въпреки това през Възраждането та са били преписвани и учени наизуст. Прави впечатление близостта им до българската народна песен. Така много от стихотворенията на поета са се предавали в музикална форма от поколение на поколение. Каравелов е автор на голяма част от текстовете на известни фолклорни песни, което и до днес не е известно на широката общественост: „Хубава си, моя горо”, „Не раждай ме, мамо”, „Я не плачи, я не тъжи”, „Пролет дойде и пиленце”, „Съдбо моя, невернице” и т.н.
Каравелов има и голяма преводаческа практика. Той превежда на български език стихотворенията на Т. Шевченко, И. А. Добролюбов, И. Кирилов, Р. Бърнс, Х. Хайне, Ал. Кониски. Някои текстове Каравелов работи от руски, а други от украински език, като в едни случаи преводът е почти дословен, а в други си позволява своеволия, като вмъква изрази и нови стихове.
В този справочник стихотворенията на Каравелов са подредени хронологически, като накрая са поместени първите му поетически опити. Като цяло, неговата лирика е много слабо проучена, затова е трудно да се разграничат някои оригинали от преводни текстове.

  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания