Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Винету І
Грийнхорн
Първите лаври на Уестман
Диви мустанги
Клеки-Петра
Край лагерния огън
Разчитане на следи...
В съюз с кайовите*
В очакване на апахите
Винету в плен
Бързия нож
С единия крак в гроба
Красива зора
На кола на мъчението
На живот и смърт
Краят на един страхливец
Кръвни братя
Тайната на едно сърце
На път на изток!
Проклятието на златото
Една следа ни сочи пътя
Из дебрите на Нъгит Тсил
“...Ако не се лъжа”
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Немска литература /Романи
Винету І
Автор:
Май, Карл

Край лагерния огън

За да не мъкнем мечката на такова голямо разстояние, в мое отсъствие бяха преместили лагера ни близо до мястото, където бях убил животното. То беше толкова тежко, че бяха необходими общите усилия на десет здрави мъже, за да го завлекат от края на гората до полянката, където беше запален огънят.
Въпреки че се върнах късно, всички, с изключение на Ратлър, все още бяха будни. Беше се наложило да пренесат Ратлър на ръце до новия лагер, където го бяха захвърлили в тревата като пън. Там той изтрезняваше в дълбок сън. Междувременно Хауърд беше погребан. Сам беше одрал кожата на мечката, но не беше нарязал месото. След като слязох от коня, първо го завързах и нахраних, а после се приближих до огъня. Дребосъкът Сам се обади веднага:
– Къде се скиташ по това време? Очакваме те с безкрайно нетърпение, защото ни се хапва мечешко месо, а не искахме да нарежем Баба Меца без теб. Засега u свалих само кожуха. Шивачът u го беше ушил толкова добре, че по него нямаше нито една гънка, хи-хи-хи-хи! Дано нямаш нещо против, а? А сега кажи как да разпределим месото! Искаме, преди да си легнем, да си опечем по едно парче.
– Раздели го, както искаш! – отвърнах. – То е за всички.
– Тогава ще ти кажа едно: най-хубавото нещо са лапите. Няма нищо друго, което да превъзхожда мечешките лапи. Но те трябва да отлежат известно време, за да добият необходимия дивечов вкус. Най-вкусни са, когато по тях плъзнат червеи. Но не можем да чакаме толкова дълго, защото се опасявам, че скоро ще дойдат апахите и ще ни развалят яденето. Затова е по-добре да свършим тази работа овреме и да се заловим с лапите веднага, та да сме ги изяли вече, когато червенокожите ни пречукат. Имаш ли нещо против, сър?
– Не.
– Добре, тогава да се заловим за тази прекрасна работа, ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!
Той отдели лапите с ножа си и после ги наряза на толкова парчета, колкото хора имаше в лагера. Аз получих най-хубавото парче от една предна лапа, увих го и го прибрах, докато другите побързаха да сложат дела си да се пече. Наистина бях гладен, но не ми се ядеше, колкото и противоречиво да звучи това. След дългата и уморителна езда чувствах необходимост от храна, но не можех да ям. Все още не можех да забравя сцената на убийството. Все още виждах как Клеки-петра седи до мен. Чувах признанията му, които сега ми приличаха на последна изповед, и постоянно мислех за пророческите му думи, с които той като че ли описа ранната си смърт. Да, листът на неговия живот не беше паднал тихо и спокойно, а беше откъснат насилствено. И какъв човек го беше откъснал и по каква причина само! Ей там лежеше убиецът, все още пиян до безсъзнание. Идваше ми да го застрелям, но изпитвах отвращение от него. Сигурно такова чувство на отвращение беше възпряло апахите да го накажат веднага. “Огнена вода...”, беше казал Инчу-чуна с неописуемо презрителен тон. Какво обвинение, какъв упрек се криеше само в тези две думи!
Ако имаше нещо, което можеше да ме утеши в това кърваво развитие на нещата, то бе обстоятелството, че Клеки-петра беше умрял в ръцете на Винету и че неговото сърце беше спряло куршума, предназначен за Винету. Това беше и последното му желание. Или не! Последното му желание беше молбата му към мен да бъда до Винету и да довърша започнатото от него дело. Защо беше отправил тази молба тъкмо към мен? Само броени минути преди това беше казал, че едва ли ще се видим отново, което означаваше, че житейският ми път никога не би ме отвел при апахите, след това пък изведнъж ме бе натоварил със задача, за чието изпълнение трябваше на всяка цена да съм в най-близки отношения с това племе. Нима желанието му беше само празни, ей така подхвърлени думи? Или умиращите имат способността да надникват в бъдещето в последната минута преди да се разделят с най-близките си, когато душата им вече стои пред вратата на отвъдния свят? Вероятно бе това, защото по-късно имах възможността да изпълня молбата на Клеки-петра, въпреки че сега, в този момент, всяка среща с Винету изглеждаше гибелна за мен.
Защо изобщо дадох на този умиращ човек така бързо съгласието си? От състрадание? Вероятно. Но, изглежда, имаше и още някаква причина, която не съзнавах тогава: Винету ми беше направил дълбоко впечатление, такова впечатление, каквото не ми беше правил никой друг човек. Той беше малко по-голям от мен, а ме превъзхождаше толкова много! Почувствах го още от пръв поглед. Сериозният, горд и ясен поглед на кадифените му очи, спокойната увереност в държането му и във всяко негово движение, както и едва доловимият меланхоличен израз на дълбока и прикрита болка на младежки красивото му лице, която, струваше ми се, долавях, ме бяха очаровали и запленили. Колко респектиращо беше поведението му, както и поведението на баща му! Други хора, били те червенокожи, или бели, щяха веднага да се нахвърлят върху убиеца и да го ликвидират. А те не го удостоиха дори с поглед и не издадоха чувствата си, нито едно мускулче на лицето им не потрепна. Какви хора бяхме ние в сравнение с тях!
Така унесен, потънал в мислите си, седях край огъня, докато другите ядяха печеното с апетит. Най-сетне Сам Хокинс ме изтръгна от мислите ми:
– Какво ти е, сър? Не си ли гладен?
– Не ми се яде.
– Така ли? И вместо това си упражняваш мозъка в мислене! Струва ми се, че не бива да ти става навик. И мен страшно ме е яд за станалото, но уестманът трябва да свикне с такива сцени. Ненапразно наричат Запада “dark and bloody grounds” – мрачните и кървави земи. Можеш да ми повярваш – всяка педя от тази земя е напоена с кръв и който има много чувствителен нос и не може да понася миризмата u, по-добре да си стои вкъщи и да пие сироп. Не вземай толкова присърце тази история, а ми дай парчето си от мечата лапа да ти го изпека!
– Благодаря ти, Сам! Наистина не ми се яде. Разбрахте ли се какво ще правите с Ратлър?
– Е, да, говорихме за него.
– Какво наказание ще получи?
– Наказание ли? Мислиш ли, че трябва да го накажем?
– Разбира се.
– Аха! И какво трябва да предприемем според теб? Да го закараме в Сан Франциско, Ню Йорк или Вашингтон и да го дадем под съд за убийство?
– Не, разбира се! Властта, която трябва да го съди, сме ние. Той попада под ударите на законите на Запада.
– Я виж ти как бил запознат грийнхорнът със законите на Дивия запад. Да не би да си дошъл от старата Германия, за да играеш тук ролята на върховен съдия? Този Клеки-петра да не ти беше роднина или добър приятел?
– Не.
– А, ето ти най-важното! Да, Дивият запад си има свои точно определени, особени закони. Те искат око за око, зъб за зъб и кръв за кръв също както в Библията. В случай на убийство убиецът може веднага да бъде пречукан от онзи, който има правото на това, или пък се образува съдебно жури, което произнася присъдата и веднага я привежда в изпълнение. По този начин хората се отървават от злодеите и вредните за обществото елементи, които иначе биха задушили честните ловци.
– Е, добре, да съберем тогава жури!
– Най-напред ще ни е необходим обвинител.
– Аз ще бъда обвинител!
– С какво право?
– С правото на човек, който не може да допусне да остане ненаказано такова престъпление.
– Глупости! Говориш като грийнхорн. Ти можеш да бъдеш в ролята на обвинител само в два случая. Първо, ако убитият ти е роднина или близък приятел. Обаче ти вече призна, че това не е така. Второ, можеш да бъдеш обвинител и тогава, когато си убит ти самият, хи-хи-хи-хи! А ти убит ли си?
– Сам, работата е такава, че не е уместно да се правят шеги!
– Знам, знам! Прибавих тази точка само за допълване на картината. Значи ти нямаш никакво основание да си обвинител, а и ние останалите нямаме това право. А там, където няма тъжител, няма и съдия. В този случай изобщо нямаме право да образуваме жури.
– Тогава Ратлър, изглежда, ще остане ненаказан?
– Нищо подобно. Само не се разпалвай толкова! Давам ти дума, че възмездието ще го настигне с такава сигурност, с каквато всеки куршум от моята Лиди достига целта си. Апахите ще се погрижат за това.
– Но тогава те ще накажат и нас!
– Твърде вероятно. Но смяташ ли, че ще можем да предотвратим това, като убием Ратлър? Който се е хванал на хорото, ще го играе докрай! В очите на апахите не само Ратлър, а и всички ние сме убийци на Клеки-петра и ако попаднем в ръцете им, ще се отнесат към нас, както подобава.
– Дори и ако се отървем от Ратлър?
– Дори и тогава. Те ще ни пречукат, без да питат дали той е при нас, или не е. А как мислиш изобщо да се отървеш от него?
– Ще го изгоним.
– Да, наистина, ние вече се съвещавахме по този въпрос и стигнахме до извода, че, първо, нямаме право да го гоним и, второ, дори и да имахме това право, не бива да го гоним поради някои съображения.
– Но, Сам, не те разбирам! Когато някой не ми харесва, аз просто се разделям с него. А да не говорим за убиец! Да не би да сме длъжни да търпим вечно при нас такъв подлец, който на това отгоре е и пияница и постоянно ще ни поставя в трудни положения?
– За съжаление сме длъжни. Ратлър е нает на работа също като мен, Стоун и Паркър, за да помага на вас, земемерите. Само хората, които са го назначили и му плащат, могат да го уволнят. Трябва да се придържаме строго към законното положение.
– Към законното положение! И то спрямо човек, който всеки ден потъпква човешките и божиите закони!
– Даже и да е така! Всичко, което казваш, е вярно. Но не бива да правим грешка само защото друг е извършил престъпление. Казвам ти, че преди всичко началството трябва да постъпва безпогрешно. Затова ние, уестманите, които играем в дадения случай ролята на началство, имаме пълно основание да запазим доброто ни име неопетнено. Но и без да се съобразяваме с него, искам да те попитам, какво би направил Ратлър, ако го изгоним?
– Това си е негова работа!
– И наша работа е! Бихме били постоянно в опасност, защото вероятно ще се опита да ни отмъсти. По-добре е да го държим при нас, за да можем да го наблюдаваме, отколкото да го изгоним и той непрекъснато да се навърта около нас и когато си пожелае, да изпраща по някой куршум в главата на този или онзи – след тези думи Сам ме изгледа с поглед, който разбрах добре, понеже в същия момент ми смигна и направи многозначително движение с глава към Ратлъровите другари. Ако предприемехме нещо срещу Ратлър, можеше да се очаква, че щяха да се съюзят срещу нас. Това ми мина веднага през главата, защото на тези хора човек не можеше да има доверие. Затова отговорих уклончиво:
– Е, след като ми обясни нещата, вече виждам, че трябва да ги оставим да се развиват, както са тръгнали. Опасявам се само от апахите, тъй като не бива да се съмняваме, че те ще се появят, за да си отмъстят.
– Ще дойдат, съвсем сигурно е, още повече че не ни заплашиха с нито една дума. Постъпиха много умно. Ако си бяха отмъстили веднага, отмъщението им щеше да засегне само Ратлър. Но те искат да си отмъстят на всички ни, защото Ратлър е с нас и те смятат всички нас за врагове заради работата ни, с която всъщност се заграбват земите им. Ето защо се овладяха и се отдалечиха на конете си, без да си помръднат дори пръста срещу някого от нас. Но затова пък толкова по-сигурно е, че ще се върнат, за да ни спипат всички. Ако успеят, можем да се приготвим за една ужасна смърт, защото авторитетът, който имаше Клеки-петра сред тях, повелява двойно и тройно отмъщение.
– И всичко това заради някакъв си пияница! Сигурно ще се върнат с многоброен отряд.
– Положително! Защитните ни мерки зависят единствено от въпроса, кога ще се появят. Ако разберем това, бихме имали време да избягаме, макар че в такъв случай ще трябва да изоставим почти готовата си работа недовършена.
– Не бива да прекъсваме работата си, а да я продължаваме, докато имаме и най-малката възможност за това.
– Кога ще можете да я свършите, ако си плюете здраво на ръцете, как мислиш?
– След пет дни.
– Хмм! Доколкото знам, наблизо няма лагер на апахите. Бих търсил най-близкия лагер на мескалеро апахите най-малко на три дни път от тук. Ако не се лъжа, на Инчу-чуна и Винету ще са им нужни дотам четири дни, защото трупът ще ги забави. И още три дни езда насам – прави общо седем дни. А тъй като казваш, че ще свършите след пет дни, мисля, че можем да рискуваме и да продължите измерванията.
– Ами ако сметката ти излезе крива? Възможно е двамата апахи да оставят на първо време трупа на някое сигурно място и да се върнат, за да стрелят по нас из засада. Вероятно е също така да се натъкнат на някой от отрядите си много по-рано. Можем дори да допуснем, че някъде наблизо ги очакват техни хора, защото би било твърде необичайно двама индианци да се отдалечат толкова много от лагера си без никакви придружители, още повече че става въпрос за вождове. Настъпи и времето за лов на бизони и никак не е изключено Инчу-чуна и Винету да са били заедно с група ловци, които се намират недалеч от тук и от които са се отделили за кратко време, за да проследят дирите на мечката. Всичко това трябва да се обмисли и да се вземе предвид, ако искаме да постъпим предпазливо.
Сам Хокинс присви едното си око и направи учудена физиономия.
– Боже мой, колко си умен, колко си мъдър! Наистина в днешно време яйцата са десет пъти по-умни от кокошката, ако не се лъжа. Но за да отдадем нужното уважение на истината, трябва да кажем, че това, което изтъкна, съвсем не беше толкова глупаво. Имаш пълно право. Трябва да обърнем внимание на всяка една от тези възможности. Затова е необходимо да разберем в каква посока са се отправили двамата апахи. Щом съмне, ще тръгна по следите им.
– И аз ще дойда с теб – намеси се Паркър.
– И аз – заяви Дик Стоун.
Сам Хокинс помисли малко и след това отсече:
– И двамата ще си стоите тук! Тук сте необходими. Ясно ли е?
При тези думи той погледна към другарите на Ратлър, което беше достатъчно красноречиво. Ако останех сам с тези хора, можеше да се стигне до неприятни сцени при събуждането на Ратлър. В такъв случай беше по-добре Стоун и Паркър да не се отдалечават.
– Но ти не можеш да тръгнеш сам! – възпротиви се Паркър, който обичаше да изпипва нещата от всички страни.
– Бих могъл, ако поискам, но не искам. Ще си избера спътник.
– Кого?
– Ето този млад грийнхорн.
При тези думи той ме посочи.
– А, той трябва да остане тук – намеси се главният инженер.
– Защо, господин Банкрофт?
– Защото имам нужда от него. Щом се налага да свършим работата за пет дни, ще трябва всички да запретнат здраво ръкави. Не мога да се лиша от нито един човек.
– Да, всички да запретнат ръкави. Досега обаче не го правехте. Той трябваше да работи сам за всички ви. Е, сега пък нека веднъж другите се понапънат и заради него.
– Господин Хокинс, да не би да искате да ми давате нареждания? Забранявам ви подобно нещо!
– Нямам такива намерения! Една забележка не е нареждане.
– Но прозвуча като нареждане!
– Възможно е. И така да е, нямам нищо против. Що се отнася до работата ви, тя едва ли ще се забави утре толкова много, ако работите четирима, а не петима. Нещо съм си наумил, щом искам да взема със себе си тъкмо този млад грийнхорн, наречен Шетърхенд. Трябва да види как се постъпва, когато човек се промъква тайно след индианци. Вероятно ще му бъде от полза, ако се научи да разчита следите правилно.
– Това не ме интересува.
– Известно ми е. Но има и втора причина. Работата, с която искам да се заловя, е опасна. Следователно по-добре ще бъде и за мен, и за вас, ако имам край себе си човек, който притежава такава голяма физическа сила и който умее да стреля с мечкоубиеца си толкова добре.
– Не виждам само как това може да бъде от полза и за нас.
– Така ли? Учуден съм. Обикновено сте хитър и разумен джентълмен – отвърна Сам подигравателно. – Какво ще стане, ако се натъкна на неприятели, които идват насам и ме убият? Тогава няма да има кой да ви предупреди за опасността и ще ви нападнат и пречукат. Но ако този грийнхорн е с мен, вероятно ще се върнем здрави и читави. Той има малки ръце като някоя лейди, но може да простре на земята с един удар и най-големия здравеняк. Сега разбирате ли, че съм прав?
– Хмм, да.
– А ето ви и най-същественото: утре той трябва да дойде с мен, за да не се стигне тук до някое спречкване, което може да завърши трагично. Знаете, че Ратлър го е взел на мушка. Когато този любител на чашата с бренди най-сетне се събуди, веднага ще се опита да се счепка с онзи, който днес отново го запрати на земята. Трябва на всяка цена да ги разделим поне утре, в първия ден след убийството. Ето защо единият ще остане тук при вас, от него аз и без това нямам полза, а другия ще взема със себе си. Все още ли сте против?
– Не, нека тръгне с вас.
– Добре, споразумяхме се – и след като се обърна към мен, Сам добави: – Нали чу какъв напрегнат ден ти предстои. Много е възможно да нямаме нито минута за ядене и почивка. Затова те питам, няма ли да хапнеш поне няколко парченца месо от мечата лапа?
– Добре, при тези обстоятелства поне ще се опитам.
– Опитай, опитай! Познати са ми тези опити, хи-хи-хи! Достатъчно е да се изяде само една хапка и после човек изобщо не може да спре, докато не изяде всичко. Я дай лапата! Ще ти я опека. Един грийнхорн не може и това да направи, както трябва. Сега внимавай хубаво, за да се научиш! Ако се наложи и втори път да ти пека такъв деликатес, няма да получиш нищо от него, защото ще го изям сам.
Добрият Сам имаше право. Когато беше готов с демонстрацията на майсторството си по печене на месо, опитах печеното и още с първата хапка апетитът ми се върна. Забравих мрачните си мисли и започнах да ям, да ям, докато наистина не остана нищо.
– Видя ли? – засмя се Сам. – Наистина много по-приятно е да изядеш една гризли, отколкото да я убиеш. Сам видя, че е така. Сега ще си отрежем няколко солидни парчета от бута и ще ги опечем тази вечер. За утре ще ни трябват провизии, защото, когато човек тръгне на разузнаване, трябва да знае, че едва ли ще намери време за лов на дивеч, а и много често ще му се налага да се въздържа да пали огън, на който би могъл да го опече. А сега се поопъни да се наспиш здравата, тъй като тръгваме още в ранни зори и трябва напълно да възстановим силите си! Лека нощ, сър! Спи бързо, за да бъдеш бодър, когато те събудя!
Въпреки всичко той си беше един мил, добър и сърдечен човек, старият Сам Хокинс!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания