Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Лунатичка
Лунатичка
Друговерка
Над кръчмата
По орбита
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска съвременна литература /Поезия
Лунатичка
Автор:
Габе, Дора

Над кръчмата

Шумете, мои цъфнали липи,
преливайте от сребърно във черно,
нощта във себе си и мен, и вас попи,
балконът ми е в вашите листа,
звездите ми са близо – а далеч града.

Моите минути са заспали,
защото се проточиха
и като пътища, които чакат,
легнаха пред прага.

Долу, в кръчмата, оплакват дните си
и пият,
и не усещат, че в джоба им отляво
часовника върви
и че отмерва техните минути,
откъснати и нервни.

Пияници, другари, невидели
по-дълъг път от чашите до устните,
от устните до потъмнелите си погледи!

Излизат от сърцата ви пчели
и дирят малкото в тревата скрито цвете
на спомена,
че то, макар убого,
има си коронка
и в росата свети.
А кошерите, вашите сърца,
са празни още
и мъките ви, търтеи –
ядат
меда от лани.

Нима не са до днеска изживени
тежките ви спомени, когато
през улицата минахте в вериги,
а около ви – сбрани дечурлига
гледаха със страх и любопитство.
И изведнъж едното между тях
извика: „Татко!”, и избяга...

Лежахте между четири стени
като във орех ядка почерняла,
като куршум, когато се забие
във стройно, бодро, живо мъжко тяло,
като дете, което се роди
и пак умре,
преди да е живяло.

А дните ви, откъснати от вас,
като от вятър грабнати листа,
излизат празни, в празното се носят,
като сапунени мехури над света...

Шумете, мои цъфнали липи!
Преливайте от сребърно във черно...
Нощта и нас, и вас, и тях попи,
часовника сега върви отмерено,
а два дни пие тоя бледен мъж,
с очи като пиявичеви рани.
– От къщи не излязох ни веднъж
от лани, срам ме беше...
– Детето с теб ли е?
– Със мене... все ме пита:
„Де е мама?”...

Шумете, мои цъфнали липи!
Преливайте от сребърно във черно.
От заранта тоз старец се запи
и като луд на себе си говори:
– Видя ли как намери за кръчмарина,
намери и за погребение,
а рече „няма” на детето си,
когато толкоз ти се молеше...
Сега не иска нищо... клетото...

Шумете, мои цъфнали липи,
а вий не се плашете
в гнездата си, врабчета,
скрийте си главите под крилцата
и заспете.

Изляха се секундите в минута
и капнаха във времето, догдето
падна бялото перце
от стряхата ми на балкона.
Рязна ми сърцето като камък
тежка песен монотонна,
негърска.
Танцуват долу:
младия и нервен господин
със двете тънки дами.
Болен бил...
а пие винни пари
с тютюневия дим,
опива се от погледи измамни,
а в кръвта му
страшния бацил се приближава
до тънката неуловима нишка
на мозъка му.

Ето –
догдето саксофона пропищи,
догдето малката секунда
капне във минута,
догдето падне бялото перце
от стряхата ми на балкона
– писъкът му ще се смеси
с писъка на саксофона.

Звезда разряза тъмното небе –
сега е август.
Долу пият. Спри грамофона...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания