Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Лунатичка
Лунатичка
Друговерка
Над кръчмата
По орбита
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска съвременна литература /Поезия
Лунатичка
Автор:
Габе, Дора

Друговерка

Няма купувачи
в будката за стари книги,
в гетото на Братислава.
– Стоката му под праха остава.
– Не чува, седнал е на прага и чете.
– Книгата е по-голяма
от мършавото тяло.
– Листите обръща
от дясно към ляво.
Часовника върви обратно.
– Ей, продавачо.

Измъкна погледа от книгата,
погледна ме през двойни очила
и рече:
– Зная те, ела! –
И сне от лавицата тежка, стара книга
и я отвори.
Тогава изведнъж си спомних как повтори
баща ми преди смърт:
„Да не забравиш, че си внучката
на цар Давида!”

А продавача рече:
– В твоето сърце лежи
двехилядогодишната обида,
а в твоите очи останаха
звездите на Обетованата.
Тъй рече старецът и тъй ми се усмихна,
че завъртя стрелките си обратно
часовника на мойто време.

И стори ми се всичко вероятно,
и страшното захвърли свойто бреме,
съня очи отвори
и сякаш Бог отново
твори света от слово.
Тогава спомних оня млад другар,
с очи на асириец,
с маслинени коси,
отметнати назад,
със поглед, в който зрееше на слънце
грозда на Обетованата земя,
със глас, във който
зазвъняха чистите звънци
на белите стада във Халаад,
който ме попита дали зная родината си.

Отвърнах му:
– Не съм я виждала, защото
израснах между тръни в мъничка земя,
където влагата проникна в мойте кости
и ме болят сега...
– Била си цял живот на гости,
а си родена в нивите, всред класовете,
под слънцето да искаш Царя,
ти, Рут, царицата на вековете.
– Усещала съм как сърцето ми изгаря
във гордостта на най-могъщия пророк,
ала не знаех своя род
и затова сънувам Дунава
и равнините му, където
моето детинство хващаше със поглед
птиците във въздуха
и стъпваше във златото на зрели ниви...
Там падна царската ми дреха,
защото бяха сиви-посивели
хората на тоя край от робство...
При тях останах, но не ме видяха...
– Ще кажат „друговерка”
и ще се отвърнат...

– Ще спра тогаз над цялата земя,
за да ме види от едно небе
единственият Бог...
– Ще се отвърне Бог от тебе,
тъй както се отвърнаха ония
и както се отвръщам аз...

Тъй рече младият приятел
и ни веднъж не се обърна.

Ах, продавачо, дай ми тая книга:
в нея ще намеря може би
кътче да се свия,
защото съм жена – полудете,
защото не по силите ми е да нося
две съдби
в едно тъй мъничко сърце!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания