Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Лунатичка
Лунатичка
Друговерка
Над кръчмата
По орбита
  
Виж още:
Българска художествена литература /Българска съвременна литература /Поезия
Лунатичка
Автор:
Габе, Дора

По орбита

Самички ни намира във леглата
тресавицата на земята,
а ние се притискаме у таз земя,
докато времето не смее
да спре нито една от своите минути,
докато по вълните му минава
невидимо
вестта за смърт.
Но тя отмина и не спря
и само писна твоята сестра
от болка.
Ти я грабна и отнесе бързо
във оня дом, където светлината
от лампите, по-бяла от стената,
като във крушка електрическа огрява.
Наоколо легла, а в тях лежат жени,
с очи отворени,
с очи като прозорци,
с очи като фенери мътни през мъгла,
с очи, в които майката умира,
с очи, в които Божето проклятие
над първия човешки грях
своя край намира.

Сред вой и вик, и ревове охрипнали,
сред болки, за момент утихнали,
сред нечовешки писък – изведнъж изгрява
иззад Небитието
светло същество.

Като звездица подир буря,
като във тъмно паднал лъч,
като дъждовна капка, капнала във жега,
като усмивка подир дълъг плач...
Времето го грабва
с първата минута,
с втората, със третата
и го отнася,
а майката заспива...

Тогава почва някаква игра:
от нея пада всеки миг по лист,
а нему всеки миг израства нов,
тя спира стъпките си,
то ги зачестява,
тя вика – то не я познава
и тегли, без да знае
нишката, която е останала
във нейното сърце,
а тя от болка го притиска
с двете си ръце.

Слънцето ги гледа,
радостно и топло, и невинно,
завлякло в своя омагьосан кръг земята
и нас със нея...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания