Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Малки жени
Играта на пилигрими
Весела Коледа
Лорънс-младши
Товарите
Съседство
Бет намира красивия дворец
Ейми попада в долината на унижението
Джо среща Аполион
МЕГ ОТИВА НА ПАНАИРА НА СУЕТАТА
“П. К.” и “П. С.”
Експерименти
Лагерът “Лорънс”
Въздушни кули
Тайни
Телеграма
Размяна на писма
Малката предана Бет
Мрачни дни
Завещанието на Ейми
Нещо съвсем интимно
Лари извършва глупост, а Джо оправя нещата
Блажени селения
Леля Марч урежда въпроса
  
Виж още:
Детска литература /Романи
Преводна художествена литература /Американска литература /Романи
Малки жени
Автор:
Олкът, Луиза Мей
                            

Размяна на писма

В студената ранна сива утрин сестрите запалиха лампата и прочетоха главите от книгите си толкова сериозно и задълбочено, както никога досега. Защото сянката на нещастието вече бе надвиснала над техния дом, а техните малки книжки бяха пълни с помощ и успокоение. Докато се обличаха, те заедно решиха, че трябва да се сбогуват с майка си бодро и да u вдъхнат надежда, за да може да тръгне на това тежко пътуване не изпълнена с тъга от техните сълзи и оплаквания. Всичко изглеждаше толкова странно, когато слязоха долу – навън бе съвсем мрачно и тъмно, а вътре – така светло и оживено. Закуската в този ранен час бе доста необичайна и дори така познатото лице на Хана изглеждаше по-друго и малко неестествено, докато тичаше насам-натам от кухнята до всекидневната с нощната си шапка на главата. Големият куфар стоеше готов в антрето, а шапката и палтото на майка им бяха поставени върху канапето, докато тя се опитваше да хапне нещо. Изглеждаше толкова бледа и измъчена след прекараната безсънна и изпълнена с напрежение нощ, че на момичетата им беше ужасно трудно да изпълнят взетото горе в стаята решение. Очите на Мег се пълнеха със сълзи, колкото и да се опитваше да се въздържи, Джо бе принудена няколко пъти да изтича до кухнята без някаква особена причина, за да скрие лицето си, а двете малки момичета седяха с тъжни и напрегнати изражения, защото мъката бе за тях нещо ново, с което за първи път се сблъскваха.
Никой не отронваше нито дума, но когато времето на тръгването приближи и те вече всеки миг очакваха да пристигне каретата, госпожа Марч се обърна към момичетата, които се въртяха около нея и правеха усилия да u помогнат с нещо – едната сгъваше шала u, другата изправяше връзките на шапката u, третата u помагаше да нахлузи галошите, а четвъртата стягаше чантата й:
– Деца, оставям ви на грижите на Хана и под защитата на господин Лорънс. Можете напълно да разчитате на нея, а нашият любезен съсед ще се грижи за вас като за свои деца. Не се страхувам за вас, единствената ми грижа е вие да приемете с твърдост тази голяма беда, която ни сполетя. Не тъгувайте и не се мръщете, докато отсъствам, не мислете, че с мързелуване ще можете да се успокоите и да забравите. Продължавайте да работите, както досега, защото трудът дава благословено успокоение за душата. Надявайте се и не оставайте нито за миг без работа. И каквото и да се случи, помнете, че вие никога няма да почувствате липсата на грижа, внимание и любов.
– Да, мамо.
– Мег, скъпа, бъди разумна, наблюдавай сестрите си и се грижи за тях, съветвай се с Хана, а ако имаш някакъв сериозен проблем, потърси съвет от господин Лорънс. Бъди търпелива, Джо, не върши необмислени или неразумни неща, пиши ми често и бъди моето смело момиче, готово да ни помогне и да ни развесели всички. Бет, успокоявай се с любимата си музика, но в никакъв случай не забравяй за задълженията си вкъщи, а ти, Ейми, се старай да помагаш, доколкото можеш, бъди разумна и поддържай щастливата сигурност на дома.
– Да, мамо, ще го направим, ще го направим!
Тропотът на приближаваща карета ги накара да скочат и да се ослушат – настъпи най-трудната минута, но момичетата я издържаха стоически, никоя не се разплака, не избяга от стаята и не се остави да бъде успокоявана, макар че сърцата им бяха свити, докато изпращаха най-сърдечни поздрави на баща си и дори гласчетата им леко потрепваха, като си припомняха, че може би тези поздрави ще пристигнат твърде късно. Те целунаха нежно майка си, притиснаха се силно към нея и се опитваха бодро да u махат с ръце, докато тя се отдалечаваше.
Лари и дядо му също излязоха, за да я изпратят, а господин Брук изглеждаше толкова силен, любезен и чувствителен, че момичетата веднага го кръстиха “господин Голямото сърце”.
– Довиждане, скъпи мои, Господ да ви благослови и да пази всички ни – пошепна госпожа Марч, докато целуваше едно след друго скъпите личица, а след това бързо се качи в каретата.
Докато колата се отдалечаваше, слънцето изгря и когато тя се обърна назад, лъчите му обливаха малката група при вратата, което u се стори като някакъв добър знак. Те също го забелязаха, усмихнаха се и помахаха с ръце и последното нещо, което госпожа Марч видя, преди каретата да завие зад ъгъла, бяха четирите светнали лица, а зад тях като истински пазител стоеше старият господин Лорънс с вярната Хана и предания Лари от двете му страни.
– Колко са любезни всички с нас – каза тя и се обърна, сякаш за да открие ново потвърждение на думите си в уважението и симпатията, изписани на лицето на младия човек до нея.
– Просто не би могло да бъде другояче – отвърна господин Брук и така заразително се засмя, че и госпожа Марч не можа да сдържи усмивката си. Така дългото пътешествие започна с добър знак, с усмивки и ободрителни думи.
– Чувствам се така, сякаш току-що съм преживяла земетресение – обяви Джо, когато съседите им отидоха да закусват и ги оставиха да си починат и да се поосвежат.
– Сякаш половината къща е изчезнала – допълни тъжно Мег.
Бет отвори уста, за да каже нещо, но точно в този момент забеляза грижливо сгънатите чорапи на мамината маса, които показваха, че дори в последните си забързани минути тя е мислила и е работила за тях. Това беше нещо съвсем дребно, но то дълбоко ги трогна и независимо от смелите си решения, те в миг загубиха самообладание и горчиво се разплакаха.
Хана разумно прецени, че е най-добре да ги остави да изплачат мъката си, а когато забеляза, че започват да се поуспокояват, тя реши да рискува и влезе във всекидневната с кана кафе.
– А сега, мои мили госпожици, спомнете си какво ви каза майка ви и престанете да се мръщите. Седнете всички тук да пийнем по чашка кафе, а след това всяка да се заема със задълженията си, защото, вярвам, не искате да занемаряваме къщата.
Кафето им подейства много добре, Хана наистина заслужаваше похвала, че се сети за него тази сутрин. Никой не можа да устои на убедителната u покана, но най-голямото изкушение бяха не толкова думите u, колкото чудесната миризма на прясно сварено кафе. Те се събраха около масата, замениха носните си кърпички със салфетки и след десет минути вече се чувстваха много по-добре.
– “Надявайте се и непрекъснато правете нещо” – това ще бъде нашето мото и нека видим кой ще го спазва най-добре. Аз ще си ходя у леля Марч, както обикновено. Но така се надявам да не ми държи непрекъснато разни лекции! – обяви Джо, като посръбваше от кафето и духът u бързо се възвръщаше.
– И аз ще продължа да ходя у семейство Кинг, макар че бих предпочела да си остана у дома и да се грижа за домакинството – каза Мег, която вече се тревожеше как ще се появи на чуждото място с тези зачервени от плач очи.
– Няма смисъл да се тревожиш, двете с Бет ще се справим отлично с домакинството – обяви Ейми, като си придаваше особена тежест.
– Хана ще ни казва какво трябва да правим и когато се приберете, всичко вече ще е готово – допълни Бет, която този път, без да роптае, се зае да мие чиниите.
– Струва ми се, че грижите са нещо много интересно – отбеляза Ейми, като замислено лапаше захар.
Момичетата не можеха да се въздържат да не се засмеят на това заключение и сякаш се почувстваха по-добре, макар че Мег поклати заплашително глава към младата госпожица, която често търсеше успокоение в захарта.
С приближаването на завоя Джо се натъжи отново. Двете с Мег вече бяха тръгнали на работа, когато погледнаха тъжно назад към прозореца, където бяха свикнали да виждат лицето на майка си. Него вече го нямаше. Но Бет бе запомнила тази тяхна малка домашна церемония и залепила нос на стъклото с розовеещо като мандарина лице, усърдно им махаше с ръка.
– Ето това е моята малка мила Бет! – възкликна Джо и u помаха с шапката си, изпълнена с благодарност. – Довиждане, Меги, надявам се, че хлапетата на семейство Кинг няма да ти създават грижи днес. Не тъгувай за татко, скъпа – добави тя, преди да се разделят.
– И аз се надявам, че леля Марч няма да мърмори. Новата прическа много ти отива, косата ти изглежда доста момчешка и е така красива – отвърна Мег, като се опитваше да не се засмее при вида на къдравата глава, която u изглеждаше прекалено малка при високия ръст на сестра u.
– Това е единственото ми успокоение – обяви Джо и след като докосна с пръст шапката си по маниера на Лари, бързо се отдалечи.
Новините за състоянието на баща им доста ободриха момичетата, той наистина бе много болен, но след нежните и внимателни грижи на лекарите и сестрите вече се чувстваше много по-добре. Господин Брук ги осведомяваше за състоянието му всеки ден и като глава на семейството Мег настояваше тя да чете на глас бюлетините, които ставаха все по-радостни и оптимистични с времето. В началото всеки изгаряше от желание да пише писма на мама и татко и препълнените пликове, внимателно запечатани, веднага бяха отнасяни в пощата от някоя от сестрите. Те се чувстваха така горди със своята коpecпонденция до Вашингтон! Ще си позволим да надникнем в един от пликовете, който съдържа писмо от всяко от момичетата.

Скъпа моя мамо,
Просто не можеш да си представиш колко се зарадвахме на последното писмо – то ни донесе такава чудесна новина, че не се сдържахме и плакахме и се смяхме едновременно. Толкова е мил този господин Брук и за нас е истинско щастие, че поръчките, които му е възложил господин Лорънс, го задържаха така дълго във Вашингтон и има възможност да помага на теб и на татко. Момичетата са така добри, просто не можеш да си представиш. Джо ми помага в шиенето и непрекъснато настоява да върши най-тежката работа. Бях се уплашила дори, че може да се преработи, но знам, че волята u е достатъчно твърда, за да издържи. Бет изпълнява точна като часовник всичките си задължения и нито за миг не забравя какво си u поръчала. Тя много тъгува за татко и изглежда някак по-тъжна, освен когато седне зад пианото. Ейми също ми помага и аз се грижа за нея. Сама си реши косата, а аз я уча как да прави илици и как да кърпи чорапите си. Горкото дете ужасно се старае и съм сигурна, че ще откриеш подобрение, когато се върнеш. Господин Лорънс се грижи за нас, както старата кокошка за пиленцата си, според израза на Джо, а Лари си е, какъвто си го знаеш – много внимателен и често се отбива. Те двамата с Джо ни развеселяват, тъй като понякога ние, останалите, доста се натъжаваме, чувстваме се като сирачета, защото вие сте така далече от нас. Хана е истински ангел, вече не се мръщи и не мърмори, започна да ме нарича госпожица “Маргарет”, което си е cъвсем правилно, и се отнася с голямо уважение към мен. Всички сме добре и непрекъснато сме заети с някаква работа, но с нетърпение очакваме да се завърнете. Предай най-нежните ми чувства на татко.
                                                                       Вечно твоя,
                                                                       Мег

Тази бележка, написана красиво върху парфюмиран лист, бе в пълен контраст със следващата, набързо надраскана върху тънък лист чуждестранна хартия, в която буквите бяха ту по-едри, ту по-дребни, някои с неясни заврънкулки.

Скъпа моя мамо,
Три пъти ура за любимия татко. Брук е много съвестен и ни писа веднага, след като той се е почувствал по-добре. Щом писмото пристигна, веднага изтичах на тавана и се опитах да благодаря на Бога, че прояви такава доброта към нас. Но нищо добро не се получи, защото през цялото време плаках и само повтарях: “Толкова се радвам, толкова се радвам!” Дали това не би могло да се приеме за молитва? Все пак ми се струва, че би могло, защото сърцето ми бе преизпълнено с толкова искрени чувства. При нас се случват и доста весели неща, радвам се на всички, които се държат толкова добре, сякаш си живеем в едно прекрасно гнезденце като влюбени гълъби. Сигурно би се засмяла, ако можеше да видиш как Мег се настанява на председателското място на масата и се опитва да се държи майчински. Тя става с всеки изминал ден все по-хубава и аз понякога имам чувството, че направо съм влюбена в нея. Децата са същински ангелчета, а аз – е, аз съм си Джо и никога не бих могла да се превърна в нещо по-различно. Оо, трябва да ти призная, че замалко не се скарах с Лари. Бях си напълнила главата с разни глупости и той много се обиди. Може би имах известно основание, но не говорих както би трябвало и той си тръгна, като каза, че повече никога няма да стъпи вкъщи, ако не отида и не му се извиня. Категорично му заявих, че няма да го направя, а след това направо полудях. Всичко това продължи през целия ден, чувствах се ужасно и ти така страшно ми липсваше. И двамата с Лари сме толкова горди, че никой не се извинява. Но аз все пак се надявах, че той ще дойде пръв, защото бях убедена, че аз съм правата. Той не дойде и през нощта си припомних това, което ми каза, когато Ейми падна в реката. Прочетох една глава от книгата си, почувствах се много по-добре и решux, че не бива да позволявам на гнева да замъгли мислите ми. После изтичах да кажа на Лари, че съжалявам. Срещнах го на външната врата – и той се бе запътил да направи същото. Двамата се засмяхме, извинихме се един на друг и отново се почувствахме добре.
Написах една “noeма” вчера, докато помагах на Хана. И тъй като татко обича тези мои глупави творби, слагам и нея в плика, за да го поразсея и развеселя. Прегърни го нежно от мен, а на теб десетки целувки от твоята

                                                                        Вироглава Джо

Песента на сапунената пяна

Колко е весела бялата пяна
като облак в легена разляна.
Всичко изпира, избелва; почти
като сняг бельото блести.

Искам така от сърцата, душите
да измия петната на дните,
да мaxнa всеки грях и беда,
да станем чисти като вода.

И нека тогава лека пътека
на вяра и труд да води човека.
И всеки от грижите да се избави!
И всички да бъдат живи и здрави!

Щастлива мечтая в моята стая
и само едно ще си пожелая:
“Да бие сърцето, да мисли главата,
работа много да има ръката.

Скъпа мамо,
За мен остана малко място, така че мога само да ти изпратя най-сърдечните си поздрави и няколко изсушени маргаритки, които растяха през лятото в градината и които съм запазила специално за татко. Всяка сутрин чета от моята книжка, старая се да бъда добра през целия ден, а вечер заспивам с любимите песни на татко. Някои от тях толкова ме натъжават, че направо се разплаквам, затова вече не се опитвам да ги пея. Всички са много мили с нас и ние сме щастливи, доколкото това е възможно, след като вас ви няма. Ейми иска да u оставя останалата част от страницата, така че трябва да свършвам. Не забравям да върша къщната си работа, навивам часовника и проветрявам стаите всеки ден.
Целуни татко по онази буза, която той нарича моя. И моля ви, елате си по-скоро при изпълнената с любов към вас
                                                                           Малка Бет

Ma Chere Mamma,
Ние всuчки сме добре, аз си уча редовно уроците и не създавам никакви заблуждения на момичетата – Мег казва, че било “затруднения”, така че слагам и двете думи, а ти ще си избереш правилната. Мег се държи толкова добре с мен и ми разрешава да ям сладко всяка вечер заедно с чая и Джо смята, че това е полезно за мен, защото по този начин настроението ми се подобрява. Лари не се отнася с достатъчно уваженuе към мен и непрекъснато забравя, че вече съм почти на тринайсет, нарича ме пиленце и ме обижда като започва да ми говори много бързо на френски когато му кажа Merci илu Bonjour както често прави Хети Кинг. Ръкавите на синята ми рокля доста се поизтъркаха и Мег ми приши нови, но платът не е съвсем същият и сега ръкавите ми са по-сини от роклята. Беше ми много неприятно да ходя с тази рокля, но не съм се оплаквала на никой, макар че много ми се иска Хана да слага повече нишесте, когато колосва престилката ми и да ни приготвя палачинки с брашно от елда всеки ден. Смяташ ли, че не би трябвало да го прави? Какво ще кажеш за въпросителния ми знак, мисля, че стана много хубав? Мег каза че пунктуацията и правописът ми са ужасни и аз страшно u се обидих и освен това имам още толкова неща да ти казвам, че просто не мога да спра. Adieu, изпращам купища любов на татко. Твоя любеща дъщеря,
                                                                          Ейми Къртис Марч


Скъпа госпожо Марч,
Пиша ви само няколко реда, за да кажа, че всичко е наред. Момичетата са умни и все търчат из къщата и подреждат. От госпожица Мег ще стане добра домакиня, тя има желание за това и схваща нещата учудващо бързо. Джо също се мъчи да свърши нещо, но е малко джаста-праста и никога не се знае какво точно ще излезе от това, с което се е захванала. В понеделник тя се зае да изпере, но просна дрехите, без да ги изстиска, и розовата рокля стана цялата на сини капки от ръкава на синята блуза, която бе просната до нея. Бет е най-доброто малко същество и толкова ми помага, винаги е готова да свършu каквото u поръчам. Опитва се всичко да научи и вече пазарува разни сложни неща, макар това да не съответства на възрастта u. Освен това с моя помощ добре пресмята колко ще струва всичко. Засега караме доста икономично, не разрешавам на момичетата да пият кафе повече от един път в седмицата, точно както ми поръчахте, и им готвя все обикновени неща. Само Ейми понякога се мръщи, но след това настроението u се оправя, като хапне повечко сладки неща и си облече най-хубавата рокля. Господин Лари все се шегува и често обръщат къщата наопаки с момичетата, но виждам, че много ги обича и развеселява, затова му разрешавам да прави каквото иска. Възрастният господин ни изпраща купища неща и дори понякога се притеснявам, но знам, че ни желае доброто, пък и не е моя работа да му се меся. Трябва да свършвам, че хлябът ми вече втаса. Изпращам най-искрените си уважения на господин Марч и се надявам, че скоро ще се пребори с тази пневмония.
                                                                        С уважение,
                                                                         Хана Мълет


До главната медицинска сестра на служба № 2
Много поздрави от нас, войските са в отлично състояние, комисарското отделение се поддържа в идеален ред, домашната охрана под ръководството на полковник Теди непрекъснато е на своя пост, главнокомандващият генерал Лорънс прави преглед на личния състав всеки ден, майсторът с особени поръчения Мълет поддържа всичко в изрядност, а майор Лъв будува през нощта. След получаването на добрите новини от Вашингтон направихме тържествен салют от двайсет и четири изстрела и в главната квартира се организира модно ревю на най-новите дрехи. Главнокомандващият ви изпраща най-сърдечни поздрави, към които с цялото си сърце се присъединявам и аз,
                                                                        Полковник Теди


Скъпа госпожо,
Всички момичета са много добре. Бет и моето момче ми докладват всеки ден. Хана е идеална прислужница и домакиня и охранява като истинска ламя красивата Мег. Надявам се, че доброто време ще се задържи. Много бих се радвал, ако Брук ви е от полза, можете да му възлагате да върши всичко, което е нужно, освен това, моля ви, пишете ми, ако са ви нужни още пари, защото може би разходите ви ще надхвърлят предварителните ви предвиждания. В никакъв случай не бих искал нещо да липсва на съпруга ви! Благодаря на Бога, че той се поправя. Ваш искрен приятел и слуга,

                                                                       Джеймс Лорънс

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания