Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Из списание „Везни”
In memoriam Димчо Дебелянов
Фрагментът
Езикът
Стефан Маларме
Небето
Родно изкуство
Александър Блок
Юбилейна изложба
Българският народ днес
Възвание към българския писател
Артюр Рембо
Музиката и другите изкуства
Спомени за Емил Верхарн
„Български балади” от Теодор Траянов
Няколко глави от психологията на творчеството от М. Арнаудов
Георги Райчев
Народен театър
  
Виж още:
Други литературни произведения /Публицистика
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Автор:
Милев, Гео

Небето

Небето е ключът на Света.
Светът: небе и предмет. Небето пред предмета и небето зад предмета. Две небеса.
Небето пред предмета е земна атмосфера, въздух. Небето пред предмета разтапя формата и цвета на предмета: въздушна перспектива - импресионизъм. Коро, Моне, Уистлер...
Небето пред предмета и въздух между Аз и Света: видима реалност, земна атмосфера - реализъм.
Обаче:
Аз - Свят - и Космос.
Небето зад предмета е пространство между Света и Космоса; то е без въздух — бездна, в която се вливат Аз и Свят. То е синтез на невидимото и неведомото; заключване на много стихии - невидимото и неведомото - и затова: маса; синтез: Платонова идея. Небето зад предмета е абстракция. Реалността изчезва. Вместо земна атмосфера, въздух – пред нас небето застава като пределна стена на Света, абстрактен екран, върху който се отразява Аз: — Експресионизъм.
Не отразяване на Света през Аз в изкуството - което изкуство е: отражение на Света. А отразяване на Аз през Света в изкуството - което изкуство е: Космос. Вечност. Абсолют.

Импресионизмът: Светът се разтапя във въздуха между Света и Аз. Светът се връща назад - минава през Аз - човека, - за да се появи в него като изкуство: впечатление от вън, от реалността.
Реално изкуство.
Човешко изкуство.
Земно изкуство.
Тленно изкуство.
Аз не съществува. Аз е безлично. Аз е огледало. Светът - видимата реалност - е всичко: и Аз, и Изкуство, и Абсолют. — Светът.

Експресионизмът: Аз взема - грабва - Света и го разтапя в небето зад Света. Светът отива, изчезва напред - за да се появи в Космоса като изкуство: сливане на Аз с космическите елементи, с Платоновата идея.
Антиреално изкуство.
Божествено изкуство.
Космическо изкуство.
Вечно изкуство.
Аз става Космос. Аз става Изкуство. Аз става вечност. Аз става Божество. - Алфа.
Светът — предметът — изчезва. Изчезва като установена величина; загубва своята определена, собствена цена. Става преображение; - средство с относителна цена: образ, символ.
Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми. Форми в Космоса. Абсолютни въплъщавания на Аз. Космосът на Изкуството. Аз не е огледало; Аз твори: Аз е божество. - Абсолют.

Аз хвърля Света в Безвъздушното небе; във Вечността. Тук изчезва всичко реално, всичко веществено — за да остане душата на предмета, предметът одухотворен. Така той запазва само своите контури, запазва възвишението на своята веществена душа - става маса; става от веществена реалност - дух, творение на духа. Престава да бъде реална форма, реален образ - става художествена форма, символ.
Безвъздушното небе зад предмета убива предмета: убива го като вещество, за да го увековечи, одухотвори. Тук предметът е дух - рожба на дух. В експресионистичното изкуство не съществува външна, веществена, реална форма: човек, кон, къща, дърво - а съществува художествена форма, създание на духа Аз.
Аз хвърля Света назад в Безвъздушното небе -в най-далечната, последната перспектива. Перспективата изчезва; никакъв пръв, втори и трети план - няма въздух, няма пространство: изчезва и всяка перспектива. Остава една само всеобща плоскост: плоскостта на Безвъздушното космическо небе – плоскостта на която ще рисува художникът: платно или ватман. Плоскост, която художникът трябва да запълни с художествени форми. Изчезнала перспектива с безбройните свои планове, значи - изчезнали приливите на линии и бои. Линиите и боите се явяват без реалистичните настроения на нюансите - явяват се елементарни, първични: примитивизъм. Такава е художествената форма в експресионистичното изкуство, формата, която твори духът Аз - различна от формата в природата, предмета между Аз и Света — който е създание на Бога.

Бог Аз твори нови, свои форми - художествени форми. Това е изкуството. За това:
Всяко изкуство е експресионизъм; творчески израз, израз на Бог Аз.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания