Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Из списание „Везни”
In memoriam Димчо Дебелянов
Фрагментът
Езикът
Стефан Маларме
Небето
Родно изкуство
Александър Блок
Юбилейна изложба
Българският народ днес
Възвание към българския писател
Артюр Рембо
Музиката и другите изкуства
Спомени за Емил Верхарн
„Български балади” от Теодор Траянов
Няколко глави от психологията на творчеството от М. Арнаудов
Георги Райчев
Народен театър
  
Виж още:
Други литературни произведения /Публицистика
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Автор:
Милев, Гео

Фрагментът

Фрагментът е рожба на новото време - новата литература, новото изкуство.
Античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: Епиктет и други.
Романтизмът притежава философско-критичния фрагмент на Новалис и Фридрих Шлегел.
Съвременната епоха обаче познава фрагмента във всички изкуства: поезия, живопис, музика, театър.
Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика.
Ницше: „Аз казвам и нямам време да доказвам.” Причина на фрагмента. „Моя гордост е да казвам в десет изречения това, което всеки друг казва в една цяла книга - което всеки друг не казва в една цяла книга...”
Маларме: „За мене една поема е мистерия, на която читателят трябва да търси ключа.” Първо. И второ: „Всъщност проза не съществува; съществува само азбука и после - стихове. Повече или по-малко стегнати, повече или по-малко разпрострени.
Там, дето има усилие за стил, ще има стих.”
Стихът е фрагмент. Стилът довежда до фрагмент. Защото стилът е синтез. Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване, за постигане на своята задача - художествения ефект - изкуството си служи с минимум от средства.
Минимум от средства: сгъстяване: фрагмент: стил.
Не само една откъслечна мисъл - афоризъм - е фрагмент... Днес цялото изкуство е фрагментарно. Стилът довежда до фрагмент.
Стил: синтез: фрагмент.
Стилът, доведен докрай, ражда фрагмент. Стилът създава художествения ефект.
Оттук: голямата сила на фрагмента, на фрагментарното изкуство.
Фрагмент значи: да не кажеш всичко. Да не свържеш всички отделни части с логични мостчета.
Логиката е анализ.
Изкуството е синтез: фрагмент. Едно художествено произведение е построено не върху ясни логични елементи, а върху далечни психологически асоциации. Колкото асоциациите са по-далечни, толкова изкуството е по-фрагментарно. Повече разпокъсано - от логично гледище; повече сгъстено - от стилно гледище.
Психологическата основа на фрагмента е асоциацията. Асоциацията предполага голяма душевна чувствителност: интуиция. Слабата душевна чувствителност създава близки, осезаеми асоциации. Близките асоциации са логически продукт: илюзия, метафора. Слабата душевна чувствителност на художника създава изкуство от осезаеми логични асоциативни елементи на илюзията: „реализъм”. Голямата душевна чувствителност на художника създава изкуство от далечни алогични - граничещи с абстракцията - асоциативни елементи: изкуство на алюзията: „символизъм”.
Символът е асоциация - образ, създаден чрез асоциация. Образът, създаден чрез логиката - метафората, - е винаги образ на непосредното осезание: адекват на действителността. Действителност: не изкуство. Логичният образ се постига винаги чрез непосреден анализ. Резултатът е: адекват на действителността; не изкуство.
Изкуството дири и изтръгва от нещата тяхната есенция; не нещата - а есенцията на нещата; не фактите - а смисъла на фактите: синтез.
Заключение: изкуството е субективно. В противоположност на логичната действителност - обекта - и нейния аналитичен адекват: обективния епос. Изкуството е субективно: лирика.
Епосът принадлежи на примитивните стари времена. Изкуството на старите времена е епос.
Епос: логика: анализ: обективност.
Лирика: асоциация: синтез: субективност.
Лириката е изкуството на новото време. Новото време отрича обективното изкуство на старото време.
Хомер - Анти-Хомер.
Епическото изкуство действа с фактите, нещата - и трябва да ги свързва с логични връзки. Обективност, която довежда до подробност. Пълна картина.
Лиричното изкуство действа с алюзията на фактите - със символи, свързани помежду си чрез асоциацията. Изключена е всяка възможност за подробна картина. Фрагмент.
Днес поезията е лирика. Епично творчество в поезията е една невъзможност. Защото съвременната психея не притежава епичната обективност на примитивните хомерически времена. (Една забележка: Пенчо-Славейковата „Кървава песен” е абсурден анахронизъм.) Съвременната психея възприема всичко в света като субективна алюзия - асоциация; синтез; фрагмент.
Колкото душата става по-чувствителна, по-възприемчива, по-изтънена, по-способна да свързва нещата чрез асоциации, чрез алюзия на техния смисъл - чрез интуиция, - толкова по-фрагментарно ще бъде изкуството.
Една разгадка: съвременната поезия - съвременното изкуство въобще - изглежда тъмно, неясно, защото е фрагментарно съчетание на далечни асоциации, съчетани въз основа на интуицията. Съвременното изкуство е тъмно за тъмните души - за душите, лишени от интуиция; за душите, които могат да възприемат само фактите - веществото на фактите, но не и смисъла на фактите.
А изкуството дири и изтръгва от фактите - от нещата - техния смисъл и превръща фактите и нещата - чрез интуиция - в символи.
Изкуството - било то „символизъм” (в поезията), или „експресионизъм” (в живописта) - действа с нещата като с интуитивни символи; символи, които въплъщават смисъла, есенцията на нещата. Затова изкуството не може да бъде никога „реализъм” - т.е. ясно, обективно, логично съчетание на самите неща. То е субективно съчетание на символи. Затова е „неясно” – „тъмно” - и фрагментарно.
Само във фрагмента може да бъде вложен, синтезиран - смисълът на нещата. Зад многообразието и голямото число на нещата се крие техният смисъл; зад подробността; зад максимума от вещество, форми и факти. Изкуството трябва да намали този максимум, да премахне подробностите - и разкрие смисъла (платоническата идея), скрит зад максимума от неща, и факти. Това значи: да намали числото на нещата и фактите, с които ще действа - да превърне реалните елементи в символи.
Минимум от средства: фрагмент.
Историята на съвременното изкуство - лирика, живопис (музиката е сама по себе си фрагмент!) - има пред себе си само фрагменти. Една лирическа поема е създадена от отделни - независими помежду си - образи, които асоциацията свързва в едно цяло - една идея; целта тук не са образите, а идеята - образите са само символи на идеята. Абсурдно е да се пита „какво се разправя” в една лирическа поема. Нищо не се разправя, нищо не се описва, никакви образи не се рисуват - образите са само символи и въплъщават идеята. Също и в живописта: днес една картина не „представлява” нищо - никакво дърво, нито кон, нито човек, нито къща - никакво действие между това дърво, този кон, този човек или тази къща; едно дърво, един кон, един човек, една къща и пр., нарисувани в една картина, са само образи, символи, които въплъщават идеята. Затова една картина на някой съвременен художник изглежда тъй фрагментарна, съчетание на отделни фрагменти - отделни образи, които асоциацията - чрез силата на интуицията - свързва в идея. Също и в онова изкуство, което слива в себе си поезията и живописта - словесния и пластичния образ: театъра. В драмите на Стриндберга („Мъртвешки танц”, „Соната на призраците”, „Сънна мистерия”, „Към Дамаск”, „Коронна невеста” и пр.) и Морис Метерлинк всеки словесен или пластичен образ не е самоцел, а символ, който въплъщава идеята.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания