Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Из списание „Везни”
In memoriam Димчо Дебелянов
Фрагментът
Езикът
Стефан Маларме
Небето
Родно изкуство
Александър Блок
Юбилейна изложба
Българският народ днес
Възвание към българския писател
Артюр Рембо
Музиката и другите изкуства
Спомени за Емил Верхарн
„Български балади” от Теодор Траянов
Няколко глави от психологията на творчеството от М. Арнаудов
Георги Райчев
Народен театър
  
Виж още:
Други литературни произведения /Публицистика
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Автор:
Милев, Гео

In memoriam Димчо Дебелянов

1
Далеч на юг - в онази тиха есенна вечер, сред пустинното бранно поле от безлюдие и безчувствени скали - когато в душата ми проникна мразният трепет на вестта, че Димчо Дебелянов е мъртъв - пред мене се разтвори едно кърваво и ужасено око с хладното безумие на един голям въпрос. Там долу, из помръкващите, вечерни долини, дойде до мене траурният спомен за покойния поет, по една стръмна пътека, от камък и червени тръне, която отвеждаше - бавно и страшно - към едно мъртво минало.

2
Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера. Безсмислената Химера Отечество.

3
Димчо Дебелянов беше пленник на голямата проблема Изкуство. И остана недовършен. Той не достигна онова, което дири.
И все пак: неговите скръбни строфи са ярки петна сред пространното безцветие на българската поезия. Димчо Дебелянов беше достатъчно силен, за да отрече традицията и да подири един нов път; свой път (той беше най-самобитният между младите български поети). Но този път остана недовършен.

4
Димчо Дебелянов беше пленник на страшната проблема Живот. Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси, които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени. Животът беше за него страдание, а страданието - неговата поезия.
Димчо живееше един страшен живот на съвестта - в онази хлъзгава пътека, дето кракът се бои да стъпи - между волята и безумието.

5
Душата на Димча Дебелянов - това е неговата „разблудна царкиня”, която се люшка между чудовищни подеми и падения в пищните зали и тъмните подземия на някакъв старинен дворец, забравен над брега на пустинното море, което, след толкова безумни нощи, бездушно мълчи:
- Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.
Назрели за греха, кънтят греховнн бездни,
витае трета нощ над водната пустиня
и блудна мрачина гаси венците звездни.

6
В „Легенда за разблудната царкиня” е отразена чрез символи една философия на литературната бохема, син на която беше сам Димчо Дебелянов - и онези, на които той прилича: Бодлер, Верлен.
Но Димчо Дебелянов не беше избистрен като „символически” поет, какъвто можеше и обещаваше да бъде; той нямаше пред себе си един определен художествен идеал, какъвто можеше и трябваше да има. Защото остана докрай стегнат в задушната черупка на тази тъмна страна, която убива своите поети; която отведе Димчо Дебелянов далеч към Струма, за да запечата в сърцата ни скръбното число 3 октомври 1916.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания