Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Из списание „Везни”
In memoriam Димчо Дебелянов
Фрагментът
Езикът
Стефан Маларме
Небето
Родно изкуство
Александър Блок
Юбилейна изложба
Българският народ днес
Възвание към българския писател
Артюр Рембо
Музиката и другите изкуства
Спомени за Емил Верхарн
„Български балади” от Теодор Траянов
Няколко глави от психологията на творчеството от М. Арнаудов
Георги Райчев
Народен театър
  
Виж още:
Други литературни произведения /Публицистика
Литературно-художествена критика, есета, публицистика
Автор:
Милев, Гео

Георги Райчев

„ЦАРИЦА НЕРАНЗА”

Георги Райчев е едно от старите имена в новата българска литература.
Повестта „Царица Неранза” е известна от по-рано, преди десет години, от един откъслек, печатан в сп. „Наблюдател”. Но тази царица не отвежда читателя в мира на приказките: ние попадаме изведнъж посред една тясна и гола действителност: това е нещо като казармен дневник на автора - смес от спомен, размишление и неинтересни епизодчета. Един беден страдалец в казармата се върти в магесания кръг на хиляди дреболии - един хвърлен от третия етаж сламеник, който вдига облак прах, едни лачени ботуши за 14,80 лв. и пр. - и размишлява върху безумието и безсмислието на военщината, и пресмята непрестанно колко дена остават до деня на уволнението, жадно желаната цивилна свобода, която неочаквано - и смътно - се въплотява в образа на царица Неранза, що се пее в народната песен.
Тази книга е някаква смес от спомен, размишление и дневник - в първо лице единствено число, - понякога дори преминава през лирическото увлечение към патетическата тирада, заклинанието и проклятието; което обаче убива всеки повествователен елемент в “повестта” - и получаваме само един низ от фрагменти, бележки... Това изглежда да е безстилният стил на Георги Райчев, защото и втората негова - по-късно писана, но преди една година издадена - повест,

„МЪНИЧЪК СВЯТ”

е също така една смес от спомен, размишление и дневник – „бележник на един разлюбен”, както гласи подзаглавието. Личната форма на тези две повести им отнема желаната от автора обективност на повествовател, повестта се разпада във фрагментн - половината от които са отбелязване, записване на дребни, незначителни, неинтересни факти, половината - размишление. Но дребните факти – „мъничкият свят” - поглъщат автора и неговите размишления не достигат класическата широта на синтези, пророческата дълбочина на един Шекспир или Достоевски; те си остават дребни, мънички мисли, които болят само автора и които авторът благоволява да ни съобщи. В „Царица Неранза” той не ни дава синтезиран и ужасяющ ужаса на военщината, жестокото оскърбление и унижение на човека, тъй както би ни го дал един Достоевски или Толстой - това е само „мъничкото” страдание на един новобранец; в „Мъничък свят” - въпреки желанието си - авторът не ни дава мъчителната борба на половете, синтезирана като идея в образ и мисъл, тъй както би ни я дал един Стриндберг или Пшибишевски - а се разпростира в разни „мънички” необективности на белетрист от мъжки пол, като:
- О, как отколе не бях виждал близо до себе си жена. Стоях и гледах със замряло сърце извитото кръшно тяло на момичето, бялата ръка, която удряше полата и при всеки удар откриваше до под коляното строен пълничък крак -
или обективности като:
- Цялата горичка плуваше във вода; войниците едва изгазваха. В изкопите на оръдията също беше се стекла мътна вода, дори проникнала беше в две скривалища.
Мъничък свят! Мъничкият свят е нещастието на белетриста Георги Райчев, а може би и на всеки български белетрист, а може би - на всеки белетрист...
За Георги Райчев, който пише белетристика вече от 10-15 години, съществува една само изгодна възможност за в бъдеще: да се откаже от обективното записване на дребни факти из „мъничкия свят” на една или друга делнична действителност - и да се довери на кормилото на субективното в своя писателски натюрел; субективното, което проличава в двете повести „Мъничък свят” и „Царица Неранза” и което освободено - ще ни даде може би синтези от психология и мисъл вместо „бележник”... Но тогава той ще трябва да се откаже от 104-те страници на своите повести, за да се задоволи само с 1/10 от 104; тогава вместо дребните, излишни, но ревностно записвани факти - диалози и картини - ще се явят образи (които сега безжалостно липсват в повестите на Г. Райчев), за да изразят - за да сгъстят и усилят - субективните размишления на автора в синтези от психология и мисъл. Тогава субективният, лиричният нагон в натюрела на Георги Райчев ще намери своя изход и задоволение. Тогава и стилът му ще престане да скромничи пред стилистиката, за да стане стил. Se non e vero...

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания