Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Народна медицина

Тази сутрин драгият ми приятел Нуньо Нункин се яви в кафенето като махараджа. На главата му беше увита толкова голяма чалма, че закриваше ушите и едното му око чак.
– Какво тъй, любезни, ако смея да попитам?
– Нищо. За фелдшера дойдох. Обеща да таквози, а още го няма!
– Ами тази опаковка каква е? Да не би зъби или ухо?
– Не е ухо. А от зъби и пътна повинност съм освободен преди седем години още.
– Тогава навярно нещо окото?
– Кажи го окото, кажи го веждата, пък ако щеш, и цялата глава.
– Да не би от тънкия занаят да е? – закачих го аз. – Да не си прескачал някой плет на стари години?
– Не е бе, брате! Не е. И ти ли тъй мислиш. И ти ли? Лоши хора, бреееей! Лош свят!
И като подсмъркна, Нуньо Нункин си пренесе чашата на моята маса и почна:
– Заболя ме окото. Само че не това, дето е превързано, а другото, което те гледа. Зачерви се един ден, залютя ми, защрака и нали е речено: вържи пръст и тръгни из село, здраве мнооого, като човек тръгнах и аз помощ да диря.
Един доктор рече: борова вода, друг рече розова, трети препоръча компрес, опитах и едното, и другото, и третото, но не минава. Най-после, да си призная, отидох при баба Дойна билярката. Народна медицина, таквози, изпитано нещо, и старият доктор Мехлемов я препоръчваше навремето, и поп Костадин, че и наместникът, ако щеш. Отидох при бабата, значи, седнах на столчето, обръща ми клепачите, гледа, гледа, па отсече като с нож:
– Нищо друго, кай, баба, няма да ти помогне освен мляко. Прясно човешко млечице, но от първескиня жена да е. Ще идеш при някоя да ти цръкне топла капчица в него, после пак и пак, и толкоз. Като с ръка ще ти отнеме болката, кай. Ами, като с ръка! Само като ти цръкне, кай, ще постоиш малко, след туй ще клепнеш дваж-триж, та да проникне навътре и да изчисти заразата.
Добрее... Тъй да бъде. Мляко – мляко, първескиня – първескиня! Да опитаме и това чудо и да видим какво ще излезе. Станах, платих й и право у дома. Аз, както знаеш, имам квартиранти. Млади хора, таквози, честни, почтени, държат стая и кухня, а пералнята и зимника, значи, на общо ползване. Мъжът работи във фабриката, а госпожата, първескиня с момче годинак, шета из къщи. Един вид – разгеле!
Щом си отидох, изпратих жената да ми купи памук от аптеката, а аз при – квартирантката.
– Тъй и тъй, й викам, госпожа Пенке, така и така ми рече баба Дойна билярката, ти баща, викам, ти майка, ще ми помогнеш, ще ме спасиш, а пък колкото до таквози, аз ще си платя за услугата.
Хубаво, ама тя, нали е млада и скромна, позачерви се, посмотолеви, па ми дума:
– Ами не може ли в една кафена чашка, таквози, а вий да си го промиете у вас?
– Не може, викам, госпожа. Никак не може. Баба Дойна рече направо да се капне, топличко да е, че инак му се губело силата. Лековитостта му намалявала, рече.
Жената въртя, сука, па нали разбира от добро, съгласи се. Съгласи се, но понеже, знаеш, хора сме и всеки може различно да го претълкува, помоли ме никому нищо да не казвам.
Полегнах на миндеря, наведе се тя над мене, цръкна ми, услужи ми, значи, постоях и всичко стана, както трябва, ама нали не мога да клепна, както рече бабата! Нали се ококорили ония ми ти очи и не щат да се затварят. Днес да клепнат, утре да клепнат, пустите му зъркели, мина се неделя, лекуването върви редовно, а болката не минава.
По едно време и жената взе да се досеща. Все ме следи, все нещо мърмори и все изкриво ме поглежда. Какво от туй например, че една капчица таквоз, ама на: все фучи, все троснато ми отговаря и по цял ден гони котките с точилката из двора.
Вчера заран, рано-рано, я гледам, стяга се да иде в черква. Разгеле, си рекох, ще мога да си направя още една промивка. Щом излезе тя, повиках квартирантката и я помолих пак да ми услужи.
– Не може, кай, неудобно е, че мъжът ми е тук.
– Нищо, казвам, госпожа, нищо, колко е то? Ще слезете в зимника за дърва уж, ще дойда и аз за минутка само. Моля ви, казвам, голяма услуга и за последен път, казвам.
Намъкнах се аз тихичко в зимника, седнах на коритото и тя пристигна. Ти пак ще помислиш кой знае какво, ама на: тоя кръст да е верен, нищо друго нямаше, нищичко! Дойде госпожата, значи, заразкопчава се, с извинение, заприготвя се и тъкмо аз ококорих болното си око, тъкмо се приготвих, и моята холера се показа на вратата с точилката, строполи се минутно надолу по стълбите, че като ме почна.
– Чакай – викам, – бе, жена, успокой се бе! Изслушай ме! нищо такова няма, дето го мислиш бе! Лекува ме госпожата, викам, почтено и толерантно! С народна медицина ме лекува, викам.
А тя пердаши, дето свари, и крещи, та се чува до говеждия пазар чак.
– На ти, вика, едно лекуване. На ти една народна медицина в зимника! На ти още една. На ти още две! – дордето ми направи главата на нищо.
И сега, кажи го, окото, дето ме болеше, оздравя и си гледа, таквозинка, а здравото се поду, отече, посиня наоколо и с каква медицина ще го лекувам, с какво ще го църкам, като си излязоха квартирантите, и аз, брате, не зная!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания