Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Дядо Слави Шерденя

Месце да има на трапезата му, па ако ще да е от умряло – такъв беше дядо Слави Шерденя. Няма ли месо, чернее му пред очите и не се стои около му. И жълтият котарак подушва даже кога му е криво и бяга чак на керемидите, защото кой знае, ако го пипне, дали няма и него да заколи и опече на скарата. На млади години дядо Слави беше касапин, та тогава, види се, се е настървил на месо. Где-що имаше дръглива крава, куца коза или митиляво шиле из селото, все под неговия нож минаваше. Една есен, помня, бясно куче бе ухапало телето на Ганя Чакъра. Настръхна добичето, помътиха му се очите – отива! Гледа го Ганьо, чуди се, мае се, па го даде на дяда Славя – само за кожата. Изядоха го, бей, изядоха го като нафора за едната хубост с Хаджията, има-няма, за една неделя! Всички ги чакаха да побеснеят, а те пиха, ядоха пражоли и кюфтета, пиха, ядоха и по едно време почнаха да пеят, но излезе, че не е от беса, а от виното на Хаджията.
Като остаря и не можеше да коли вече, всяка събота обикаляше касапите и като на гладно куче му святкаха очите, като гледаше месото. Нямаше си и парици, клетият, та наведе ли се касапинът я да надува някое шиле, или пък иде до реката черва да мие, той извади ножчето от пояса и догде клепнеш с око, паланджоса или бъбрек, или парче дроб и го мушне кърваво в пояса. Често пъти го забелязваха касапите, но като стар майстор и еснаф, правеха се, че не виждат, и не му се сърдеха много.
Кога нямаше месо, ловяха врабци, синигери, пеневки, че най-много чужди кокошки. Хаджията ги подмамваше в дюкяна, а дядо Слави правеше изкусни капани.
Лятно време го оставяха в къщи да наглежда пчелите да се не роят или юфки прострени да пази, а той вземе коша, сипе под него жито или царевица, подпре го от едната страна с колче, върже колчето с една дълга връв, седне под черницата и се прави на завлечен.
Ако доближи до коша тяхна кокошка, пъди я, мушне ли се под него да клъвне някоя чужда, дръпне връвта и тя, хоп, под коша. Наплашил беше комшиите, та Минко Францата, като го види отдалече, че иде към тях, вика на жена си: "Дельо, Дельо мари, я затвори курника, че кокошата чума иде"! А Лъжлив Съби разправяше, че ядял и щъркели едно време, затова се изплашили и сега не кацат в село. И рибари големи бяха с Хаджията. Серкмеджии бяха и двамата. Но като поостаря, един ден дядо Слави затирил серкмето в Джанков вир от големия камък, то го повлякло и той се цамбурнал във вира. Едва го измъкнали на Червен Ивана момчетата, като сом на пясъка. Тогава простина и си спечели една кашлица, та да го слушаш само сутрин – като го подметне, през реката чак се чува да квичи, сякаш прасе колят. Оттогава остави серкмето и почна да залага вечер слепи кошчета по реката, а сутрин ги вади, преди зора да зазори, и хване ли малко – яде си я сам, случи ли се по-голям лов – носи го при Хаджията. От него – шарланът, солта, пиперът и виното, а от дяда Славя рибата, и тъй си я ядат кооперативно в зимника, до голямото буре, седнали на рогозката.
Миналото лято, хеле, след харман, когато беряхме тиквите, дядо Слави хвана най-големия си лов. Вечерта пак заложил кошчето, без да го види някой, под моста, срещу Хаджиевия дюкян. Рано сутринта – запретнал крачоли, нагазил в реката, дига го, бре, тежи! Наднича в дрезгавината – риба, чудесия! Прегръща кошчето като сукалче и тича при Хаджията.
– Хаджи, Хаджи – чука на вратата, – ставай!
– Какво има бе, Славчо?
– Не питай, а дай тепсията скоро!
Хаджията донесъл една тава, а той сопнато:
– Не тая бре, голямата дай, не видиш ли, че едва го нося!
Разтичал се Хаджията, донесъл голяма тепсия и крепи отстрани кошчето, а дядо Слави отпушил дъното, че като се заточила една риба – за чудо! Кога се вгледал по-добре дядо Слави, тя – мъртва. Близнал си пръстите – солена.
Вечерта Хаджията измивал хамсиеното каче, а на дъното му имало десетина килограма развалена риба. Хвърлил я в реката, а тя, пущината, като се измила и изкъпала, да вземе да се навлече всичката в кошчето.
Тоя ден дядо Слави Шерденя мина без месо и жълтият котарак прекара цял ден на покрива от страх.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания