Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Майстор Танко

Прочут беше майстор Танко и славата му се носеше, като почнеш от горния край на Голо бърдо, та чак долу до харманите. Плевник да ти направи, сушинка някаква за колата или гюлница – ако се случи сушаво време и вятър да няма, до три години може да стои здрава и читава сградата и да не пада. Инак, гледаш го, малко нефелит и едното му око фланкира, ама очила има и като опаше старата дребава престилка на жена си, като грабне теслата, че като закомандва:
– Каал! Скоро кал!... Кирпичи бре, повлекановци!...
Младите зидари тичат като леви пчели и – догде се сетиш – дигнала се една постройка, свят да ти се завие от страхотия!
Само четири инструмента имаше той: трион, тесла, чук и мистрия. Туй шаула, гдето му думат, що се спуща с конец, за да се види прав ли е зидът, терезия, не знам какво си, хич ги и не потърсваше, кога почне работа. И чужди ум и съвети не търпеше.
Само Стойно Бумбалът, негов връстник и роднина, нявга-нявга ще се обади:
– Майсторе – ще му рече, – тоя зид ми се вижда да е издул корем накъм слънце-залязва. Я виж да я не згепсаме нещо!
Майстор Танко ще подигне вежди, ще го изгледа сърдито и ще рече:
– Бабиняк!
И пак ще се наведе да работи.
След няколко минути обаче ще се изправи, ще си избърше ръцете, но не в престилката, а в потурите отстрани, ще се покачи по скелето на зида, ще легне на корем и като си допре устата до самия край на зида и примижи с едното око, ще пусне една плюнка надолу. Щом плюнката падне близо до основите, той ще изгледа още по-сърдито Бумбала и като му изтърси още едно: "Бабиняк!" – слиза долу пак.
Закачи ли се плюнката някъде по средата, което значи, че зидът е издут там, ще се свлече мълчешката и с чука – пахта-пухта, пахта-пухта, докато го намести. Такъв беше отвесът на майстор Танко – плюнка. А за терезия си служеше пък с керемида. Вземе някоя права нова керемида, запуши є двата края с кал, напълни я с вода догоре и закрепи на гредата. Потече ли вода на някоя страна, значи, не е водоравна. Забие є един клин отдолу, и тя се оправи.
Едно лято почнал да прави на Теня Шилето плевник.
Случило се едно никакво, ветровито време: не може човек очите си да отвори от прахоляк.
– Майсторе – обадил се пак Бумбалът, – тоя зид откъм пътя не ми хваща око. Изкамбурил се е в горния край като баба Доковица. Я иди му пусни плюнката!
Качил се майсторът, легнал пак по корем, плюнал, ама нали пусти вятър не спира! Отнесъл плюнката насред пътя чак. Плюнал втори път – вятърът я лепнал на брадата му.
– Бабиняк – изревал майстор Танко – нищо му не е на меретията! – И се свлякъл от скелята.
Свършили плевника, взел си той парите, а Теньо Шилето се изправил, гледа го, гледа, клюма с глава и дума на жена си:
– Дельо, това нещо няма да годиняса! Че и насам криво, пущината, и нататък криво; не може човек да познае към двора ли ще падне, или към пътя, та да го подпре.
Купил тел и за всеки случай вързал плевника за ореха. Щом го вързал за ореха, и той се строполил към пътя.
– Бря – рекъл Шилето, – тоя билмезин ми изяде париците като нищо! Изгори ми душицата – рекъл и хукнал към дома. Заудрял той портата, разлаял кучетата из махалата и викал с все гърло:
– Ей, пишман-майсторе! Зачерникъща! Ела да си видиш майсторията!
– У дома ли вика някой? – обадил се кротко по стълбата майстор Танко.
– У вас, у вас! Де другаде има такава стока като тебе? Ела да си видиш плевника на какво мяза!
– Да не би да е паднал?
– Падна я! Падна и не стигна! Изгори ме ти мене, хайдутино проклети! Паричките ми да върнеш!
– Бабиняк – изръмжал тихо майсторът. След това извишил: – Ама нали го беше вързал?
– За шията да те вържат тебе! Вързах го, ама се отвърза!
Майстор Танко помълчал малко, посумтял, па се обадил пак:
– Ами плява имаше ли вътре?
– Каква плява, като вчера почнахме да вършеем!
– Е, че какво да ти правя тогава бе, аретлик! Аз тая бина за плява съм я правил, а не да стои празна и да се гонят прилепите из нея. С плява трябваше да я напълниш, че да я крепи! Крив ли съм ти, че не знаеш да си пазиш стоката!? Ами!
И като слязъл още две-три стъпала, пуснал кучето, връцнал се обратно в къщи, затворил се и подпрял вратата с кросното.
Теньо шилето останал отвън да се надлайва с кучето.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания