Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Какво дума Енчо фелдшерът

Умен човек е наш Енчо фелдшерът, умна глава е, ама си няма лекарства, та рядко помага на болните и те си мрат по азбучен ред. Като си няма лекарства, и практика си няма човекът, ама по теория и брадат аптекар не може му излезе насреща. По теория, значи, и по руско сантасе един е Енчо фелдшерът в нашата околия и пет-шест села наоколо.
– Аз – вика, – Димко, съм слаб в капиталистическо отношение, парици си нямам – дай ми ти капитал, помогни ми да се парализирам, значи, па стой настрана и гледай колко ми чини шапката.
Цяла аптека ще си отворя – вика – и ще я подредя и наглася като изложение, а да имаш аптека, значи, не ти трябва ни пари с лихва да даваш, ни гюлово масло да фалшифицираш, ни черна борса да разиграваш.
Зная му – вика – цаката и като гледам какви пари се сипят в джобовете на аптекарите от града, коремът чак ме присвива, ама какво да правя, като си нямам наличност.
Ако си имам парици – казва, – най-напред ще си доставя няколко каси моруново масло. Пристигнат ли, доставям си и един варел олио. Моруновото масло се продава по шейсет лева литъра, а олиото по шестнайсет лева. Като ги смеся наполовина – първата далавера е готова. Хем не може да се познае – вика, – хем слабите пак надебеляват, само че постепенно, хем ако нещо стомахът им е нередовен, олиото ще го оправи. Така правят аптекарите – казва – и нека им е зле.
Те и рецептите не изпълняват точ в точ – вика, – а горе-долу и приблизително. Нали съм ги наблюдавал: писал докторът в рецептата, да речем, тиокол, а те му дават гвайакол, защото е по-евтино, ама си вземат парите за тиокол. Така правят и със скъпите лекарства, казват, с бромовете, дето ги дават за нервената болест. Докторът пише десет грама например, а те дават пет грама. Можеш ли разбра какво и колко са ти дали?
И да знаеш – вика, – че не обичат късите рецепти, защото са по-евтини. Радват се на тия, дето по цялата страница е написано, че и отзад на гърба има, та по-скъпо да излезе, повече пароляк да падне и да има място за дяволия. Който доктор – вика – им праща такива рецепти, той е най-добрият, най-специалистът и него препоръчват на болните. Ама и те са си виновни – малко ли е писано в рецептата, евтино ли е лекарството, не вярват, че ще им помогне на телосложението.
Ами слушал ли си – казва – за онова лекарство, дето му казват аква дестилата? То е най-евтиното – казва – и го има във всяка кухня, в банята го има и в чайника на Хаджидончовата кръчма даже. Преварена вода се казва то и смесена с малко боя, лекува ревматизъм, пневмония, туберкулоза, синята пъпка и всички болести по света. Напоследък и него почнаха да фалшифицират – казва – и го замениха с аква фонтана, или вода направо от чешмата.
Есенес отишъл Петко Палежът да си вземе лекарство за очите с една стара рецепта. Дал му я през войната един европейски военен доктор и всяка година човекът си купува с нея по едно стъкло да си промива очите. Връща се един ден Петко от града и ми дума:
– Фелдшере бе, аз, както знаеш, все с тая рецепта си ходя и все една желта водица ми дават, защо сега ми я дадоха червена?
– Нищо – казвам му, – нищо, бай Петко, водицата си е пак водица, само боицата се променили, но то не вреди на зрението – казвам, – не вреди.
Та такива ми ти работи, вика, стават в нашата територия и затова най-големите къщи в града са все на аптекари. И само това да е, ами парфюмите, ами помадите? Едната била вечерна, другата била дневна, третата била за излети, а четвъртата за нощно време. Пък то едната е от свинска мас, другата от шопарска, а третата от прасе. Ами пудрите, червилата, чернилата – та какво се не продава по аптеките и от кое не може да се печели двойно и тройно.
В Америка и сладки продавали, казват, а у нас след някоя година и кафе може да поднасят, и карти и табли да въведат.
Даа! Аптека, че пак аптека, казва, ще си я подредиш, ще си я нагласиш, ще си вземеш двама помощници, ще си седнеш на един мек стол и – клати крака, дай пари.
Даже и шишенцата, вика, дето ги купуваме от бакалина, за да сипят лекарството, и тях ги плащаме още веднъж, пак ги вмъкват в сметката.
Кьораво има, Димко, голяма плячка има, вика, в тоя занаят, ама капиталистически съм слаб, парици си нямам. Да има някаква възможност да се намерят тия пущини, че да видиш как се трупа състояние, кое е Енчо фелдшерът. И какво има в голата му кратуна.
Слушам го аз с внимание и одобрявам, значи, защото отгде да знае човек, може пък да намери отнякъде средства да открие аптеката и да ме назначи помощник например. Какъвто съм дръглив, ще има да пия тогава чисто моруново масло, ще има да дебелея, дордето ми стане коремът като неговия. Ами.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания