Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Гъските

Тръгна му на нашето село, върви му, като по вода му върви, каквото щеш, ми разправяй. На, от месец насам имаме пак нов кмет. Изредиха се, знаеш, почти всички от село да кметуват и най-после дойде ред на Коста Лалчов-Кендата, дорде не речеш. Ех, простоват е Коста и не знае да се подписва, ама дядо Лулчо разсилният му е роднина по женска линия, та му обещал да го научи на половината азбука поне.
Инак е добър, кротък човек, ама като стана кмет – бря, бря! Оса, ти казвам, стършел! Случи се, че щом го назначиха, отиде делегат на конгреса, след туй се отбил при околийския за инструкции, подготвиха го, значи, нагласиха го и като се върна, че като почна да глобява, като почна едни наредби да измисля, да ти щръкне перчемът на главата. Още първата неделя излезе заповед населението да се движело от дясната страна на улиците. Ха сега де!
Аз, както ме знаеш, съм кротък човечец, изпълнявам законите и данъка си плащам редовно, ама такова нещо съм в невъзможност да изпълня. Тръгнах онзи ден например да занеса една торба царевица на воденицата, за да забърка бабата качамак на децата, вървя си вдясно по наредбата, ама до хаджи Дончовите върби се проснал един гьол, разлял се един мъток от дъждовете – ни отдясно може да се мине, ни отляво. Нямаше как, значи, ударих през средата и изпаднах в нарушение. По-нататък струпани от дясна страна камъни за строеж, пръст, кирпичи, още по-нагоре до Чакърови пък дърва на кубици наредени. Ами моста на дола, като е само от една греда, как ще го минеш, а? Че да не съм циркаджия да вървя по десния ръб на гредата. Та ти казвам, щом аз не мога да спазя наредбата, то на Коля Дунин черната свиня ли ще я спази, биволският бик ли, или Минчо Калайджият, който е все пиян и криволи по всички посоки.
Несвикнали още с вървенето вдясно, издаде друга заповед проклетникът – всяка неделя населението от Голо бърдо да ходело на баня. Ха сега де!
Срещам в събота вечер дяда Дойчина Бъкела и му думам:
– Хайде, старо! Бързай, бързай да те окъпе бабата, че да не празнуваш утре в дранголника.
А той:
– Вятър работа – кай, – простотия. Да не съм си измърсил пелените – казва, – че да ме къпят. Като ме свари някой дъжд на нивата, ще ме окъпе и толкоз! Остави туй – казва, – ами това диване щяло да ни стриже и да ни реже ноктите. А? Ти чу ли такова нещо?
– Не съм чул, но и туй е възможно. “Хм, ноктите... че нокътят е важно нещо, мисля си – да се почеше човек, трябва нокът, да развърже възел, орехова ядка да си изчовърка например”...
Онзи ден, разправя ми дядо Лулчо, го прихванало пак, че като се развикал в общината:
– Конституция трябва да има в Голо бърдо – викал, – ред трябва да се въдвори! Какви са, викал, тия гъски, гъсоци и дребни поколения, по цял ден из Димова поляна да врякат и крякат и да мърсят хигиената на селото. Да се съобщи с барабана да ги приберат из курниците и дворовете, че всичките ще ги арестувам до крак и ще глобя стопаните им. Чу ли, дядо Лулчо? Още довечера да викаш – рекъл – на пет места из село, ама силно да викаш, та и Станчо глухият да те чуе, че и той има гъски.
Изпълних, кай, дядо Лулчо, заповедта точ в точ, нали населението е изпаднало в безсъзнание по тия въпроси, не бръсне ни закони, ни наредби. Пък и гъската животно ли е да разбере от реформи и нововъведения – съмнало-несъмнало, промушили се под порти и през плетища, проточили шии и тръгнали фамилиарно към забранената зона. Че не вървят кротко и легално, а дигнали една врява до небето. Чул ги кметът и дорде си облече новата антерия, дорде си закопчее калцуните, Димова поляна побеляла от перушина и потънала отново в нехигиеничност.
– Верицата им перушанска – изръмжа Кендата, – аз ще ги накарам да запомнят кога съм кметувал в Голо бърдо! – Разтичал се, развикал се, дигнал полската стража, дошъл писарят, дядо Лулчо, подкарали ги към общината, ама нали дива гъша природа – едно насам бяга, друго натам, а като префучало през тях Чолпанкиното куче, някои се разхвърчали и се писали безследно изчезнали.
Както и да е, останалите закарали в общинския двор, турил кметът катанеца на вратата и си отишъл важен-важен в къщи. Не се минало много, че като се разкрякала оная ми ти гъша вяра, като се развикала: па, па, па... Бря – цял женски конгрес!
Минало пладня и превалило, почнало да се мръква, а кметът хем се инати и ги не пуща, хем не знае какво да прави с тях. Нито някой ги подирва, за да го глоби, нито пък знае кои на кого са. Върти се той из двора, мисли, крои, а те крякат ли, крякат и не спазват дисциплината и чинопочитанието. По едно време дошъл дядо Лулчо и почнал да го придумва:
– Кмете, рекъл, такованка... Тая работа, мъчна работа. Нито в списъци ги имаме записани, нито пък, да речем, са кози или овце, та по белега на ушите им да знаем на кого са, нито пък стопани се явяват. Да вземе да ги пуснем – рекъл, – че ще ги хване някоя пипка, та да изпукат до една, или някоя лисица нощес ще се промъкне, та ще стане една, дето не е за разправяне.
Коста Кендата мълчал, дърпал мустак, мълчал и се чешел зад ушите, най-после казал:
– Прав си – рекъл, – дядо Лулчо, ама да ги пуснем тъй без нищо, ще бие в очи и ще ни се смеят и малките гъшета, ами... аз ще замина за лозето, а ти виж да отковеш една-две дъски от оградата, та да се измъкнат сами уж и да се пръждосват, дано ги пипката изтръшка.
– Добре, добре – рекъл дядо Лулчо, – тъй да бъде. Хем закона, такова, значи, хем и гъските ще си отидат при стопаните.
Заминал кметът за лозето, отпрал дядо Лулчо две дъски, те се изнизали по две, по две като пансионерки и потънали из кривите улици.
Та такива произшествия, ти казвам, с гъските и новия кмет. Нито той спечели от тази работа, значи, нито общинската каса, а само дядо Лулчо удари кьоравото. Защурал се из двора, заразгръщал копривата и бъзуняците, намерил си десетина гъши яйца, още топлички, напълнил си пояса и ухилен като разрязан пъпеш, забързал надолу към дома си да му ги опържи бабата за вечеря.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания