Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Фелдшерът

Той през войната бил във ветеринарна лечебница, ама нищо. Нали сме си животни все – човек било, добитък било, кога се нещо удари или повече, все с йод го мажат. И ако му е писано, ще му мине, ако ли не – ще го посеят в някой трап, па да поникне след второ пришествие! Освен йод и хинин се намираше при фелдшера, но се свърши преди три-четири месеца и сега си церим настинката с топло вино и чер пипер. Ама аз си го къркам студено и без пипер и пљ ми помага на телосложението. И прахове за кашлица има, ама изветрели и не помагат на населението. Дядо Слави три месеца ги пи и колкото ги гълта, повече кашля и се засинява от зор.
– А бе, Енчо – дума той на фелдшера, – файда няма бре! Колкото ги пия, пт ме задъня в гърдите.
А той смига и дума:
– Тя – кай, – дядо Славе, твоята, от магарешка е по-лоша! И цял чувал да изгълташ, няма да патакса. Дорде не идеш – кай – при татя, няма да те остави!
– Ами що ми не каза по-рано, че да си не давам парите без последствие бе, чоджум?
А той се хили насреща му като волска глава на плет и пердаши сантасето с даскала.
На Недя бабин Делин булката отишла веднъж при него.
– Тъй и тъй – рекла, – бати Енчо, една бучка ми е излязла до слабините и не ме боли, да речеш, ама лошо ми става и ми прималява на корема. Дай ми ум какво да правя.
Прегледал я той, бутнал тук, пипнал там, помислил, помислил, па рекъл:
– Работата е лоша, булка! И не е за мене! При доктора трябва да идете, и то при баш доктор в Пловдив, да я отреже с време.
– А, наредихме я – рекла Недьовица и краката є се подсекли. – Ами че с какво се ходи в Пловдив бе, бат‚ Енчо? Вчера съм продала шест яйца и си купих сол, кравата куца, а мама, лежи и тя ни жива, ни умряла в къщи!
– Не зная – рекъл фелдшерът. – Тумор имаш на корема, това зная само.
Завайкала се булката, разплакала се, разтичал се и Недьо, че тук, че там, най-после се примолил на Стамата бакалина за двайсет алтъна с лихва, взема на кръстника си Вълча вола и отиват в Пловдив.
Като я прегледали докторите – що щеш! Жената непразна от пет месеца. След два месеца роди един седмак – момче, – по цял ден вряка у тях като приклещено яре.
Друг път пък попадията отишла при него.
– Какво има, бабо попадийо?
– Лошо, Енчо – рекла, – лошо! Ще се мре – рекла. – Като си похапна на пладне и стана да се кача горе да подремна, дорде мина стълбата, на три пъти почивам. Задушава ме нещо на корема и сили нямам!
– Колко кила излезе на Гергьовден? – попитал я той.
– Ама че сто и три, ама гаче ми се види, че съм качила още.
– Разходки трябва да правиш, попадийо, разходки! Всяка заран – рекъл – трябва да ходиш на крака до Мильово кладенче по шосето, та да поспаднеш малко!
Тъкмо си приказвали, и леля Неда се намъкнала при тях.
– Какво те води насам, чино Недо? – рекъл фелдшерът.
– Ооох, Енчо, чининото, ще се мре, олум! Свят ми се вие, синко, и краката ми кистисват, кога ходя на път. Вчера бях на бобището в Горчилов дол и щях да пукна из пътя. Един чувал боб не можах да донеса! Добре, че мина Нено Черният с колата, та го метна отгоре.
– Разходки трябва да правиш, чинке, разходки! Ищах да ти отваря и по-много да ядеш, че я погледни, на какардак си замязала.
– А бре, ами нали от тъмно до тъмно сй разходки правя бе, синко! Ей на, завчера чистихме синор на гюла зад усойната, вчера от тъмно съм станала и ходих при козите на мандрата, а след пладне пак на бобището бях!
– Толкова зная аз и това ти казвам!
– Тя, нашата, Недо, е една, както се е видяло – обадила се попадията, – ами я от утре да почнем да се разхождаме!...
Не щеш ли, на другата заран леля Неда грабнала тясната мотика и тръгнала надолу към Мильово кладенче за голямата нива, буци да чука. Близо до Чакъровото лозе настигнала попадията запотена, с кошница в ръка, грухти и се клати полека-лека като вършачка.
– Добра стига, попадийо – рекла є леля Неда.
– Дал ти господ добро, Недо! И ти ли на разходка като мене?
– Ами че пак разодка, речи го, де! Хем разодка, хем буци да чукам!
– Оох, тя твойта лесна, че няма какво да ти тежи, ама аз, аааз!...
– Ами, като ти тежи месото, защо си помъкнала и кошница отгоре?
– Ооох, огладнявам сестро, огладнявам! Като повървя малко, и ми прималее на корема, та си взех малко хляб и сиренце да си хапна при кладенчето. Хем дебелея, сестро, хем ми се яде, пък пусти крака не държат!
– Ох, ами мене питаш ли? Отзарана се наведох да взема мотиката, че като ме сряза нещо в кръста, щях да падна. Едвам се влача от пуста слаботия, ама работата не чака! Тръгнах из пътя, вървя и си мисля: “Каквото ни нареди вчера фершелът с попадията, да я стигна из път, ще є реча: “То се е видяло, попадийо, че ний на разодки ще го ударим с тебе – ти да отслабнеш, пък аз да надебелея, – ами я върви напред, пък аз отзад, та ако падне някоя мръвка от тебе, дано се лепне на мене, че и на тебе да олекне и аз малко да заприличам на човек”!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания