Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Портрет

Хаджи Койо хаджи Стойоолу, старият търговец на розово масло, беше вече пътник на оня свят. Засегнат от лек паралич, той от години пазеше стаята, премяташе голямата кехлибарена броеница със здравата си ръка, храчеше по пода и се караше подред на всичките си близки и роднини.
– Ти цяла ли се къпеш в ливанто мари, отдалече още миришеш на пор! Майка ти без сапун се миеше едно време, икономии да прави, а вий сте го ударили на разсипия. Гюлова вода с казани имаме долу в избата, а тя ливанто купува! – ругаеше той дъщеря си.
– Пак месо сте сготвили! Кацата с армеята стои небутната, бобът покара листа в избата, а вий купувайте месо, пилейте! Що не иде Цана да набере мокреш по вадата накъм Топкория, ами все марули купувате?
Близките му не смееха да му продумат дума. Всички знаеха, че има някъде скрити два феса турски лири още от румелийско време, и се надпреварваха как да му угаждат, за да го спечелят. Жените му точеха баници и баклави, правеха му цариградски "маалеби" и "таук гюусу", миеха му краката, завиваха го, а мъжете му носеха подаръци – броеници и цигарета, – закопчаваха му крачолите и го разхождаха със стария файтон из околностите на градеца през хубави дни.
Веднъж най-старият му син, като поправяше подгънатия му пантоф, галено му продума:
– Тейко бе, събирал си, трупал си, фирма си създал, позната и реномирана в цял свят... Ето сега си болнав вече, стар си, не дай боже, но всичко се случва. Хайде да извикаме Кондовчето, художника, да те изрисува с бои на кадро, та да те турим в кантората за почит и възпоминание!
– Бе холан пак масрафи! Портрет – бабини деветини! Нали имам от едно време, гдето се вадихме в Липиска на панаира, защо ти са повече!
– Той е пожълтял вече, овехтял е и от младите ти години, а аз искам сега, на почетната ти възраст, когато си създал и наредил вече всичко. После онзи е с черно и малък, а аз искам с бои, да те имаме такъв, какъвто си сега. За вечни времена да остане и правнуци да дочака, та да знаят кой е събирал това богатство и имот.
Самолюбието на стареца беше ловко засегнато и той, като помърка още малко, колкото да се рече, се съгласи:
– Е, като си рекъл пък, повикайте го! Чунким туй беше кусурът, ама щом си намислил...
На другия ден художникът пристигна заедно с приборите си. Рошав, небрежен, черната му връзка, излъскана от носене, беше разперила крила като прилеп и достигаше до ушите му.
– Добър ден, дядо хаджи, добър ден! Как си със здравето? – поздрави свободно той и седна насреща му.
– Добър ден, Драгомирчо, добре дошъл! А бе ти си бил Кондово момче, а? Я гледай, я гледай, баща ти беше добър бояджия, бог да го прости! Я какъв юнак извъдил! Тежък беше в плащането инак, ама майстор беше. Беше ми заборчлял 300 гроша по едно време и две години ме лъга, хеле го улових да ми боядиса талигата и къщата, та си ги прихванах! Два аслана ми беше изографисал отпред на сундурмата – доскоро седяха... Добър човек беше баща ти, само гдето попийваше, и сиромах беше, завалията...
– И майсторлъка му, и сиромашията напълно съм наследил, дядо хаджи. Аз съм му едничкото дете. Но да оставим това, ами дойдох по поръка на ваш Пантелей да те рисувам, портрет да ти направя.
– Тъй, тъй, синко, нали виждаш, гдето се е рекло, аз съм пътник вече, отивам си, та младите решили да ме извадят на портрет и да ме имат, кога се изгубя. Ами как ще стане тая работа бе, Драгомирчо? Цял ли ще ме типосаш? Ако е цял, с тия сакати крака как ще ти стоя прав? Пък трябва да си обуя и новите потури, и щифалите.
– Няма нужда, няма нужда, ей тъй, само ще стоиш на миндера: аз до пояса само ще те изрисувам. Хайде!
– Ама... чакай, чакай, недей почва! Колко ще струва тая снимка бе, момче?
– Лесна работа, дядо хаджи, ний с Пантелей ще уредим тая работа. Няма да е много – около 2000 лева...
– Ууу! Какво приказваш бе, чоджум! Че тейко ти на времето цяла къща с два аслана и една талига изписа за триста гроша бе!
– Тогава било евтино, а сега материалите са скъпи. Боите ги изписваме от Германия чак, а и платното е специално.
– Какво му е специално бе, момче, не виждам ли го отзад, че е кеневир! Че аз с топове съм го купувал бе! В избата долу от такова платно имам двеста чувала, с които пренасяме цветето. А баща ти мелеше боите едно време на мермерена плоча и оттук ги купуваше. Блажни били, казваш, е, какво им е блажното?
– Скъпи са, дядо хаджи, и блажни са – с безир са правени.
– Остави, остави, не ми разправяй повече!... Пантелея, Пантелея бе, я ела тука! Ти от Тунджа ли гребеш тия хилядарки, та ги раздаваш щяло и нещяло бре? Какъв е тоя разфанлък из тая къща бе, джанъм! За един портрет, и то до кръста – две хиляди и баре да е на хасе, да речем, или на нещо друго, а то на кеневир! Хайде, холан, че вий за будала ли ме смятате мене бе! Аз да зная, че три пъти до довечера ще умра, пак не давам толкова пари. Тъй ли лесно се печелят тия пущини. Небъдница е тая работа! Не става! Не става!
– Ама, тейко...
– Тейко-мейко, не зная аз! Махайте се от главата ми. Хайде, събирай си, чоджум, такъмите и не ви искам ни портрета, ни намярата! Време ли е сега за такива неща бе, синковци! Нека се оправят работите, нека поевтинее безирът, па тогава ще си помислим! А колкото за кеневир – от мене го искай. Аз ще ти дам.
Художникът, на когото разперените крила на връзката бяха вече увиснали, си прибра статива и кутията с боите, сбогува се и излезе. Когато прекосяваше широкия чорбаджийски двор, из който играеха малките внучета на стария, през прозореца се показа плешивата му глава и дрезгавият му глас заканително засъска:
– Койчо, Койчо бре, черкезино, пак ли си помъкнал новите тиранти? Сто пъти ти вече казах само в празник да ги носиш, а в делник да опасваш батьовия си вехтия каиш. Разсипници! На просяк ще ме направите гиди, магарета с магарета!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания