Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Добри хора

Едни особени са станали хората напоследък, знаете, едни добрички такива, любезнички, приказливи, поздравляват отдалеч, усмихват се, място ти струват да седнеш в кафенето и като никога досега надпреварват се да черпят даже.
– Какво ще сръбнем сега – пелинец ли, или по един вермут със сода?
– Аз знам, че обичаш мастиката. Ела да те заведа и да те почерпя на едно място, та да видиш какво нещо съм открил, мляко! Мляко! Преснак!
– Да му опънем ли по едно аперитивче от мене днес?
И не противоречат никак вече, представете си. По-рано изкажеш ли едно мнение, не се смятат за българи, ако не застанат на противното, а сега всичко върви гладко като по масло.
Онзи ден един от моите познати неочаквано ми задава въпроса:
– На кого – кай – симпатизираш, ако мога да зная. На Ларго Кабалеро ли, или на Франко?
Понеже го зная за опърничав човек, отвърнах нарочно:
– На кого ли? Че как да ти кажа. Как да ти обясня: аз всъщност съм напълно с Ларго, ама от време на време и на Франко съчувствам.
Очаквах да кипне, да дигне скандал, а той:
– Точно като мене – казва, – точно като мене! И аз съм от тях! И аз така мисля!
Съседът ми, пенсионер, с когото с години се карахме за кокошки, за кучета, за динени кори, за капчуци и не знам за какво още, и той омекнал, разнежил се и го ударил на покаяние.
Иде завчера у дома, стиска ми ръка и се извинява, извинява...
– Аз – вика, – комшу, пърдон, но бях напълно под женско влияние. Аз – вика – по природа и по убеждение съм си кротък и мирен човек и зло не обичам да правя никому, но тая холера – вика, – тая испанска треска и остра инфлуенца – жената – все ме смразява с хората и ми трови живота. Прощавай – вика, – пърдон, и да си живеем занапред по комшийски, защото времена – вика, – не се знае кога и кой от кого ще има нужда.
Друг един имаше да ми дължи от десет години малка сума и тичешком ми я донесе, и лихвата плати, и едва и ръка не ми целуна даже.
Вчера ме срещна четвърти път, почти непознат, спира ме насред улицата и ме дърпа настрани:
– Искам – казва, – любезний, да разменя две-три думи с вас.
– Разменяй – казвам, – разменяй, те поне не са в чужда валута.
– Ще ви питам нещо – дума, – ама искрено ще ми кажете!
– Добре, добре – казвам, – искрено, най-искрено.
– Бил ли съм аз в миналото финансов пристав, или не?
– Били сте, разбира се.
– Служил ли съм 32 години, 4 месеца и 17 дена и с опитността си, с добросъвестността си, с умението си и с добротата си принесъл ли съм полза на тая държава, или не?
– Без съмнение! Без съмнение!
– Избиран ли съм бил за секретар на организацията на финансовите служители и участвал ли съм като делегат на три конгреса?
– Вярно е – казвам, – вярно е, та това и бабите го знаят.
– Имам ли медал от Независимостта на България?
– Имаш, навярно, имаш! Може ли?
– Числя ли се още в дружеството на запасните подофицери и държал ли съм реч на Бузлуджа в 1926 година?
– Точно така, точно така!
– Ползвам ли се с добро име, значи, в обществото и другите среди, или не?
– Как да няма! Как да няма!
– Засега толкова – казва, – след някой и друг ден ще чуеш подробностите. Мерси! Довиждане!
Пети пък ни в клин, ни в ръкав дойде вкъщи чак, изгорял от интерес за здравето на моите роднини в село.
– Аз – кай – майка ти, сестрите ти, лелите ти, вуйчовците ти – казва – много ги обичам и винаги мисля за тях. Те, гледаш ги, просто облечени селяни, ама умни са до един, мъдри са, целият ви род е способен – казва – но условия са липсвали да се развият всички като тебе например и да станат гордост и украшение на народа в частности и въобще за отечеството. От вашия род – казва – и гений може да излезе, но трябват грижи, внимание, покровителство трябва и насърчение. Да, да! Някоя любяща ръка трябва да бди над него, да го пази, насочва и прочие...
– Хай да му се не види макар! А бе каква е тая работа – питам един стар и добър приятел от детинство, – какви са тези хора, какво е туй нещо? Нова религиозна секта ли са, толстоисти ли са, духът на Ганди ли ги е озарил от Индия чак през тия гъсти мъгли, или незапомненият дебел сняг оказа някакво благотворно влияние върху душите на моите инак дребнавички, злобнички, завистливички и егоистични познати и съграждани?
А той се чеше по небръснатата брада и бавно, проточено дума:
– Нито едното, нито другото, нито третото. Тези всичките – казва, – за които ми разправяш, просто на просто са кандидати за депутати в предстоящите избори. Затова са станали толкова добри и толкова внимателни. Никакви секти, вика, никакви душевни промени. Това е!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания