Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Нифелация

Рано-рано в неделя Петко Петъкът – клисарят – станал и избързал да чукне клепалото, да помете и запали мангала, та да се разгори жар за кадилницата. Щом доближил вратата на черковния двор и извадил големия ключ от пояса да отвори, забелязал на белия зид, откъм слънце-изгрява, нещо да се червенее. Приближил се Петко до самото място, гледа – писмо. Червени завракулки някакви, ама кой им разбира от математа!
“Бря – рекъл си на ума Петъкът, – нечестива работа е тая. – И се прекръстил три пъти. – Черковен зид да мърсят, със светиня да се подиграват, не е хубава тая! Нашите хаймани са я свършили, комунистите. Те са – и вер селям! Друг никой не е”. – И като мушнал ключа отново в пояса, хукнал към поп Костадинови.
Попът по долни гащи хранел свинята в двора.
– Тъй и тъй – заразправял, – дядо попе, тъй и тъй, на зида откъм слънце-изгрява с червена боя, такованкана, хаирсъзите...
– Анатема – изревал поп Костадин и плюнал сърдито. – На комунистите работа е тая, ами вземай по-скоро кофата и един парцал и бързай да премахнеш това злодеяние сатанинско, дорде няма хора още! Бързай! Аз ще мина пък край Неновчини да взема малко вар в копанята, та да го измажем отгоре... Верицата им поганска! Те са! Бързай! Аз ида!
Грабнал Петко кофата, дала му попадията и един скъсан калцун, върнал се и стъргал с ножчето, търкал, мил и махнал писаното от зида. Тъкмо се канел да иде да удари клепалото, и отсреща по моста закашлюкал дядо Лулчо – разсилният.
– Добрутру, сватанак! Какво си се възпретнал и разшетал като млада булка на ранина!
– Остави се, свато – обадил се Петъкът и пак се прекръстил. – Магарета нековани! Подиграват се с бога, такованкана... Написали по дувара безобразия комунистите.
– Осквернение, Лулчо, осквернение и согрешение безподобно – изръмжал и попът, който идел с пълна копаня зад него. – Аз не зная каква е тая държава бе, джанъм, та не им стегне юздите на тия хлапетии! Агаряни! Съботници! Есенес в Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация, в Баните пък байрак побиха на Нена Керин на тополата, сега и у нас си показаха магарията. Хаймани! А бе аз им знам цера, знам ги и кои са, ама пустата ми служба не позволява! Ще ги науча аз тях завчас, ама на!...
– Че кой ги не знае кои са! – продумал пак Петъкът. – На Станча Русин хайдутинът, Юрдановият келеш и Съборифурна Тодор. Те са, кои други!
Дядо Лулчо ги погледал, погледал, подсмихнал се под мустак и рекъл, клатейки глава:
– Хоо! А бе, сватанак, каква сте я вършили бе, яйол! Какви ти комунисти бе, отче! Инжелерите бе, кардашим, инжелерите! Вчера цял ден са сновали из село и аз след тях, ама нали е работно време и попът беше за риба, никой, кажи-речи, не ги видял. Шмугаха се натам-насам и единият държи шарено колче, а другият се гърбути, примигва с едното око и нещо бележи на книжка. Фантазия един вид. Измислена работа, ще речеш, за пари нагласено. Ама не било тъй. За изправление на селото било. Ехее – думам му аз на оня, дето се гърбути и мига, – с такива клечки не можете да управите вий нашето село, па макар и да са шарени! Дебели сопи трябва, дебели! Неокастрени габрици трябва да играят, че тогава. А те се хилят, мерят си и все пишат на книжата. Кръстосаха навред. Мушкаха се из дворищата, из Чакъровата бахчия присосаха, правиха, гласиха, най-после взеха, че написаха нещо с червена боя на хаджи Дончовия дюкян, на Трифона Крадича на плевника, тук – на черковния дувар – и си отидоха. Нифелацията – рече писарят – на селото искали да онодят и ми поръча да пазя никой да не заличи писаното, че глоба има. Ами, глоба има! Хубаво сте я наредили вий рано-рано в неделя!...
– Петко юродивий – изръмжал попът, – в каква геджура ме вкара ти мене? А? Пфю, анатема! – И като дигнал копанята, плеснал я с все сила в дувара. Рядката вар обаче се повърнала обратно и плеснала по лицето попа тъй, че замязал на котарак, кога яде кисело мляко из делва.
Петко Петъкът нищо не можал да рече. Навел се, прибрал калцуня на попадията и кофата и посрамен, забързал към черквата.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания