Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Кумата Берта

Кумата Берта е чистокръвна немкиня, или "немцозойка", както я нарича един неин съсед.
Пълничка, кръгличка и уредна немцозойка. По цял ден шета: шие, мие, мете, плете и къщичката й е пригласена, натъкмена – да я удариш, гдето има една дума, с пръчка, и ще тръгне. Къщата, разбира се, да удариш – не нея. Кума бие ли се! Пък и с нищо не заслужава. Всичко й е на място, всичко й е в ред. Само езикът й, дяволски, пустият й български език е един такъв особен – просто кръстословици! Рече нещо, а ти се пулиш, блъскаш си блъските и нищо не можеш да разбереш. Абсолютно нищо.
Пристига един пролетен ден у дома весела, ухилена и вика още от вратата:
– Кумеец! Бях сега у госпожа Саксиева, ава нямаш представа колко красиво! Целият им двор пълен с кокички. Кокички, кокички, просто – ландшафт!
– Какви кокички – питам, – черешови ли, или от зарзали?
– Не бе, кумец! Ава цвете бе! Беличко едно, красивичко – файн! Нали му казват кокиче?
– Да – казвам, – има цвете, което се казва кокиче.
– Ава, ава!... Едно цвете – кокиче, много цвете – кокички! Множествено число. Нали така?
– Така, така – казвам. И се разбрахме.
Друг път седим у тях и се греем при печката. Тя рипва изведнъж, отива до прозореца и се провиква от възторг:
– Майн гост, каква красота!
– Какво има? – питаме.
– Ава не виждате ли каков бял дож вали?
Ставаме ний, гледаме – сняг. Най-обикновен сняг на парцали.
– Ава ужасно е прекрасно – продължава тя. – Аз много обичам такова фреме. Кумец, тук е тясно и тъмно, не обичате ли да излезем малко на разтвор в градината?
Разтворът в случая заместваше думата простор.
Българският език на кумата Берта има още една особеност. Щяло и нещяло употребява изречението: "Да е жива и здрава".
– Да е жива и здрава тая блузичка – ще рече, – ава щом я облякох, и избеля от слънцето. Да е жива и здрава котката, ава хич мишки не лови. – И пр.
Заклала веднъж кокошка, сготвила я и разправя на децата си:
– Да е жива и здрава кокошчицата, ава два пъти ядохме от нея и за утре пак ще остане една чиния...
Срещам я веднъж на улицата натъжена...
– Какво има – питам, – кума, къде си ходила?
Я та въздиша тежко и дума:
– Ава на г-жа Попова, моята приятелка, умряло детенцето, че ходих у дома й да я одуша.
– Как – казвам – ще я удушиш добрата и нещастна жена, какво ти е направила?
– Ава, не бе, кумец! Не! Да я отдуша бе! Да я отдуша... да я отуша... иии... как се казваше?
– Да я утеша, да я утеша – казвам. И пак се разбираме.
Празник беше. Получихме покана да й отидем на вечеря други един път.
– Ще дойдете – казва, – особено нещо съм сготвила. Сюрприз! Ава няма да ви кажа какво е. Файн нещо! Пръстите си ще изядете – казва.
Стягаме се, отиваме с жената и още щом доближихме кухнята, една ужасна миризма на вмирисано месо ме удари по носа.
– Жена – казвам, – как ти се вижда тоя сюрприз?
– Сст! Мълчи, мълчи! Може да е от друго нещо – вика.
Влязохме, посрещна ни кумата, съблякохме палтата, наредихме се около масата, а аз все душа като ловджийско куче и все повече мирише, мирише, та чак ми се повдига.
А кумата сипва и носи, знаете, сипва и носи и слага пред мене пълна чиния с вмирисано месо.
Хванах се за носа и си приготвих кърпичката за всеки случай.
– Ава какво правиш – казва – бе, кумец! Та това е най-разкошното ядене, най-аристократичното. "Фазане" се казва. У нас – казва, – като убият фазан, не го ядат веднага, а го закачват за човката на един гвоздей на стената да седи там една-две седмици дотогава, докато се откъсне от шията си сам и падне на земята. Тогава се готвят – казва. – Но това – казва – не е фазан. Сърна е, младо сърненце. Цяла предница ни донесоха преди петнадесет дена от село.
Аз все си стискам носа и мърморя под сурдинка.
– И у нас – казвам – се случва такова нещо! Оставят ги да висят – казвам, – ама само когато ги забравят. Ее... после?
– Ава после ги сготвят – казва – на "фазане".
– Разбирам – казвам, – че ги сготвят, ама ядат ли ги след това?
– Ава натюрлих! Разпира се, че ги ядат!
Аз ставам, хвърлям кърпата, изхвръквам навън, отпушвам си носа да подиша чист въздух и чак тогава се обаждам през прозореца:
– А у нас – казвам – и кучетата не ядат подобни невъзможности.
– Ава, кумец! Много е вкусно!
– И котките – казвам, – и мишките, и свините, и... питомните зайци даже не се докосват до такива безобразия!
И поех да излизам.
– Ава що бягаш? – хукна след мене тя. – Защо не стоиш? Ела! Опитай само едно парченце, да видиш колко е файн!
– Не мога – казвам, – не мога. Бързам, много съм зает. Имам телефонен разговор. Друг път ще дойда. И утре, може – казвам, – но... ако сготвиш не фазане, а фасул, и то по български.
– Добре, добре, ще сготвя, ще сготвя! Заповядай!
Отдъхнах си и закрачих свободно по улицата.
Тъкмо щях да завивам на един ъгъл, и кумата Берта, показала главата си на пътната врата, вика след мене, колкото може:
– Ава, кумец! Как искаш фасуля? Да го попържам ли с масло, или да го не попържам!
– Напопържай го – казвам, – напопържай го до девета рода, та да му дойде умът в главата!

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания