Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

В бяло

В първоразредните заведения: бозаджийница “Идеал”, шкембеджийница “Роял”, бръснарница “Централ” и семейна бирария “Бай Михал” на площада в околийския градец Х., настъпи голяма тревога. Дошъл-недошъл, областният лекар започна строга ревизия. Тази работа от дъжд на вятър си я вършеше градският доктор и нали знаете, местен човек, съседство, значи, приятелство, познанство, роднински връзки по мъжка и женска линия, не им придиряше толкова. Не се интересуваше в подробности с бяла ламарина ли е покрит тезгяхът, или с черна, в канала ли се стичат нечистотиите, или в ръждясала тенекия; има ли шкафче за продуктите, да речем, всичките ли чаши са пукнати и с масло ли е намазан подът, или с кал, довлечена от клиентите.
Ако стопанинът си имаше санитарна книжка – добре, а ако нямаше, ще почерпи конячец, значи, или нещо друго, ще си поговорят за войната, за кризата и ще му даде срок да си я набави. Изобщо добър човек беше градският доктор, ходеше редовно на черква, знаеше на вода “Символът на вярата”, членуваше и в християнското дружество, и в това за защита на животните, та не задължаваше да пръскат с флайтокс заведението лятно време, поради което му бяха благодарни и го обичаха и стопаните, и мухите.
Хубаво, ама областният не излезе такъв човек и искаше всичко да бъде по закона и наредбите, та щом влезе в бозаджийницата, обеси очилата на големия си нос и почна да разглежда нещата микроскопически, един вид, и да крещи като свекърва:
– Това тук на какво прилича? Що за свинщина? Туй боза ли е, или хотентотска каша, гарнирана с мухи? И хлебарки има, значи, а? “Идеал”! Идеал, а потънал в прахове и кал!... И първокласно заведение, а нито съдържателят, нито прислугата имат бели дрехи. Ще видим! Ще ви науча аз вас!...
Седна след това при една маса и почна направо акт да съставя, представете си.
Съседът на бозаджията, стопанинът на луксозната шкембеджийница “Роял”, който беше пратил едно от момчетата да подслушва, като се осведоми за положението, удари тревога и всички почнаха да мият, да чистят, да нареждат. Като избърса с пръст околовръст пахарката с подлучения оцет и си подряза ноктите на лявата ръка, той ритна метлата, седна изпотен на един стол и рече загрижено на готвачката:
– И все пак, Парашкево, каквото и да правим, работата ни е спукана!...
– Че защо спукана?
– Защото погледни себе си, виж мене, че гледай и момчетата. В бяло искал да бъдем, човекът, в бялоо! Нова мода измишльотини! И палта бели трябвало, и престилки. Толкова години сме я карали как да е, а сега...
– Поразила го пораза, че отгде да му ги намерим?
– Не зная. Аз се обърках вече съвсем и нищо не ми ражда тиквата. Виж ти, дано нещо...
– Че какво да видя, като нищо бяло нямаме тук. Пък и време няма да потърсим, че всяка минута може да влезе. Свали си ти поне мазното палто и остани по риза.
– Скъсана е.
– Къде? Отзад ли? Отпред ли?
– Отзад, на гърба.
– Е, че няма заднишката да го посрещнеш я. Нищо, че е скъсана. Ако пък най-после я не хареса, нека да ти купи нова.
Шкембеджията се почеса, почеса по веждите, па съблече палтото и остана по долна риза на точки от бълхите, възпретна ръкави, засука мустаци, посрещна го, както му прилича, и чорбица му предложи даже, но не помогна.
Очилатият дявол обходи навред заведението, седна при една маса и почна и на тях акт да съставя, въобразете си.
Третото подред застрашено заведение беше бръснаро-фризьорница “Централ” с водна ондулация и прочее, на което единствен съдържателят имаше бяло палто със сиви кръпки на лактите.
Той, горкият, пък съвсем се беше замаял и застанал безпомощно в средата на дюкяна, просто се въртеше около оста си и не знаеше какво да прави. По едно време нещо му проблесна, спусна пердетата на прозорците, затвори, удари ключа и хукна да се съветва със съдържателя на семейна бирария “Бай Михал”.
Бай Михал, човек хитър и практичен, му подаде цигара, потупа го по рамото и му рече:
– Хубаво си направил, че си затворил. Изпъди и момчетата и не отваряй до довечера. Там е спасението! А на мене ще оставиш твоето палто и чаршафите. Ами. Най-разумно е това. И ти ще се спасиш, и на мене ще услужиш. Дойде ли докторът и запита за тебе, ще му кажем, че жена ти починала скоропостижно, и туйто. Така е най-добре. Друг път няма. Хайде! Бързай!
Бръснарят се повъртя, повъртя на едно място, па се съгласи. Даде му палтото си и единствените два чаршафа, изгони момчетата и през задните врата дигна пушилката към къщи. Последен оставаше бай Михал, който обаче беше взел нужните мерки. Щом областният лекар влезе в заведението му, строени в правилни редици по войнишки, го посрещнаха той, жена му и цялата прислуга. Бай Михал, значи, със съвсем късото и тясно палто на бръснаря и с цвете на петлицата; жена му – напудрена, с бяла копринена блуза и бяла панделка, вързана навръх главата на “кукуриго”; “цалкелнерът” – с лятната си бяла риза, извадена над панталона, за да наподобява на палто, и с бръснарски чаршаф вместо престилка; вторият келнер – с лятна стражарска куртка и вместо престилка една кърпа за лице; готвачът – със старата блуза на госпожата и престилка от покривка за маса; най-после – най-малкият прислужник с дълга като плащеница бяла манта, препасана с колан.
Всички гледаха лекаря засмяно, кланяха се учтиво, навеждаха се, изправяха се, пак се навеждаха и пак се изправяха, само най-малкият не смееше да се изправи съвсем и държеше все ръцете на гърдите си, за да прикрива кървавите петна по мантата си, заета набързо от месаря.
Областният лекар, като съзря странно живописната група, спря се насред салона, гледа, гледа строго, па прихна да се смее така, че очилата му заподскачаха на носа. Махна с ръка и излезе. Разбрал, че се е спасил от глобата, и бай Михал прихна след него, след туй пусна грамофона с един английски валс, прегърна жена си и започнаха да танцуват танго.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания