Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Нашенци
Вместо увод
Приятели (Сиромах Тоньо Петакът...)
Постоянен делегат
Дядо Слави Шерденя
Генералът иде
Неопечената баница
Пази, боже, от туна беда и лоша жена
Номенклатурата
Орлякът
Произшествие
Три века преди Христа
Соломонов съд
Не е куче като куче
В бяло
Резняк
Дудунът
Ревизия
Навици
Пресни новини
Треските
Ах, съдбо, съдбо...
Дозата
Строителят на небостръгачи
Премеждията на поп Григора
Вечеринка
Не съм от тях
За бог да прости
Убийство
Кумата Берта
Сраст
Новият курорт
Бръснарят
Зъболекарят
Кръщение
С образование
Към града
Компетентът
Мъжко е
Горкият ми вуйчо
Де оня глас...
Суджуците
Делегация
Кой както я нареди
Педагогията на Хаджи Донча
Чакай, Тинке, аз да кажа...
Хаджи Дончо тръгва на път
Вегетарианец
Комита
Имен ден
Какво дума Енчо фелдшерът
То не е печатница
Лъжлив Съби
Организация
Разписанието
Отчет
Спец
Нищичко няма
Аламинут
Часовникът
Тактика
Провинциалистки
Дружество
Селски грижи и неволи
Консул на Голо Бърдо
Фрос Мувитон
Цанко
Портрет
Врънн... врънн...
Помен
Пунтовете
Майстор Танко
Иглата
Старият вестник
Не съм от тях (Наша Нонка)
Шегата на бай Андрея
Объркана държава
Не оскърбявайте персонала!
Допустимо
Очилата (Не съм от тях)
Водениците
Без късмет
Рачето
Добри хора
Консулт
Генчовисти и Пенчовисти
Народна медицина
Туристи
Търговец
Изкласил
Жив е той, жив е
Женомразец
Караджейка
Янковото радио
Магарешки работи
Американска леща
Гратиси
Първа среща
Жената днес
Бяло сладко
Кара Кольо
Визита
Петко петлето
Майката и лихвите
Наш Пондьо
Сюрприз
Косачи
Свещите
Съседи
Енорията
Калцуневият хайлайф
Курорт
Надгробно слово
Село
Рогати петли
Пиленце, сиренце...
Шареното колче
Теке (Арабска приказка)
Фотографът
Дядо Видьо
Скъпете ми времето!
Дум-Павли и магаретата
Ново поколение
Пазвата на мама
Даскалицата
Юсни
Критик
И я че изокам некой ден
Панаир
Семеен портрет
Старини
Розобер
Марковите глави
Бламът на старейшините
Търговци на риба
Застъпник
Гъските
Приятели
Кондрат
Есен
Кросното
Стадата се завръщат
Под шарената черга
Папай, Филчо!
Кайзерът
Майка
Фелдшерът
Даскал Боню
Българи
Жетва
На погребение
Наската
Юряяя!...
Един живот
Коно кантонеринът
На гости
Нафтовата мина
Оцетеното буре
Светецът
В черковния двор
Реви, Марко!
Филоспедист
Секретар-бирникът
Нифелация
Поп Никола
Лошото гърло
Пенко пъдаря
Лесничеят
Конституцията!
Станчо-барабанчо
Дядо Рачо чобанът
Паметник
Вампир
Вършитба
Електриката на Митя Питето
Дядо Лулчо
Страх
Синекур
Търговска майка
Природата, Енчоо!
Обраха народа, знайш!
Топлиии... парят!
Урок по история
Кратки биографични данни
  
Виж още:
Българска художествена литература /Литература между двете световни войни /Разкази
Нашенци
Автор:
Чудомир

Пунтовете

Пунтове си има Станчо Барабанчикът – не можеш да му речеш нищо. Службата му е тъй наредена, значи, и си я изпълнява точ в точ. Затова след година, три месеца и нещо ще се оттегли на спокойствие и чист въздух в Генчоолувото кафене, ще си премятка броеницата, ще бистри политиката и дойде ли краят на месеца – трак! – на новата жилетка в горния джоб 735 лева пенсийка. Да си я взема, нека си я получава! Не му завиждам. Дай боже всекиму! Не ги краде човекът, а с труд и постоянство в службата си ги е изработил. Полагат му се.
Миналата година се обадили по телефона на кмета, че към пет часа следобед щели да минат през града трима министри, та да вземе мерки. Рипнал той, натиснал копчето, показал се разсилният и кметът му викнал:
– Скоро – рекъл, – Коста! Тичай да извикаш барабанчика отдолу!
– Той, господин кмете, днеска е метач към говеждия пазар.
– Тъй ли? – рекъл кметът. – Бре да му се не види и метенето, и намярата макар! Файтонджията – метач, пожарникарите – и те метачи; все метат и все по-мръсно става! Пък кой ще върши другата работа – не знам! Грабни – рекъл – барабана тогава, намери го, нахлуй му го на шията, веднага там, дето е, да почне да вика! Тичай! Хайде! Още ли си тук?
– Ами какво да вика бе, господин кмете?
– Какво? За министрите – какво! Хората може да са тръгнали вече, а ний нищо не сме направили. Ето, аз ще му напиша на една книжка какво да вика. Дай му я да чете и да вика! Хайде! Бързо!
Откачил разсилният барабана, взел бележката и изхвръкнал като вихрушка из общината. След него и кметът развял палто, поправяйки си връзката тичешком и бързайки да иде да се обръсне, както му прилича. Помощникът пък турил ключа на канцеларията, взел от амбулаторията един бинт и си вързал мустаците да щръкнат за целта. Почнали приготовления, въобще-изобщо, трескави. Тича Коста разсилният из града, пита, разпитва, тук Станчо Барабанчика, там Станчо, най-после го открил под една слива в лозята край града. Набрал си грозде човекът и лапа ли, лапа чуждата собственост! Нахлузил му барабана на врата, дал му книжката и му рекъл:
– Викай, викай – рекъл, – лельоолу, моментално, че работата ти е спукана.
– А бе, Коста – рекъл той и си глътнал плюнката, – а бе ти луд ли си, да викам в чуждо лозе.
– Бягай тогава и както бягаш, тъй и викай, че министрите идат! Идат, ти казвам! Бягай!...
Стиснал Станчо барабана, дигнал пушилката надолу и щом стигнал първата къща накрай града, извадил книжката, нагласил се и:
"Тррр... тамтарара... тамтарара... тратата..." – забарабанил изкусно и събрал всичките циганчета от махалата.
Като си прочел математа, разтворил си пергеля и хукнал по-нататък.
Втория път ударил барабана при моста до болницата и догде иде на третото място, до околийското, часът ударил пет. Казал си Станчо словесното и там и заситнил чевръсто по-нататък. Пред старата поща, тъкмо насъбрал кърпачите и кафеджиите и почнал да им открива новината вече наизуст, Лимбата, който се връщал с джигер в ръка от пазара, се обадил отдалеч:
– Охохоо!... Много си закъснял, аретлик! Че те минаха и си заминаха хората и сега вече са към Баните чак!
– Лимба – сопнал му се Станчо, – гледай си джигера и не се меси в моите работи!
Тикнал палките в горния джоб на куртката и поел по-нататък.
В шест часа без нещо се изстъпил насред площада и пак:
– Трррр... тамтарара... Съобщава се на почитаемите граждани... че днес в пет часа ще пристигнат господа министри, на брой трима! На железниците... на пътищата и съобщенията.. на вероизповеданията... и други... и се умоляват всички да излязат на пазара и да ги посрещнат, както му прилича!
Както си нареждал тъй, без да гледа от книжката, дотърчал един агент от общината и му завикал:
– Спри! Не викай! Ще се смеят хората! Министрите минаха и заминаха, какво си се развикал като луд!
Станчо хванал палката нервозно и ревнал:
– И ти ли бе, келеш? И ти ли, дето не можеш една гальота да караш, ще ме учиш какво да правя! Аз си зная службата – рекъл – и от зелена тиква семе не ща! Разбра ли? Зная си службата и наредбата. Имам девет пунта за викане, чу ли? Тук, на площада, ми е петият. Остават ми още четири: един – горе до черковната чешма, другият – на Петка Иванкин до дюкяна и последният – в еврейската махала. Като ги обиколя всичките, ще спра. Тъй ме е наредил помощникът и от тебе ум не ща! Ти си гледай гальотата, а аз ще си гледам пунтовете. Разбра ли! Девет пунта имам! Галфон!...
Прегърнал барабана под мишница и закрачил нагоре.
Когато по мръкнало Станчо Барабанчикът съобщаваше в еврейската махала новината за пристигането на тримата министри в града ни, те вече наближаваха столицата.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания